Какво не е наред с обществените поръчки
През седмицата поне на два пъти стана дума за обективността на обществените поръчки и спазването на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според Националната асоциация на строителите на жилища
законът позволява целенасочен избор на определена фирма, заобикаляне разпоредбите на закона и др., освен това и кметът на една община беше обвинен в нарушаване на същия закон. Преди още една
седмица стана ясно, че прокуратурата е образувала няколко досъдебни производства срещу длъжностни лица от администрацията на парламента заради нарушения на същия закон. Много е вероятно да са
налице и други подобни случаи, на които или не е обърнато достатъчно внимание или не са достигнали до медиите.
Ясно е, че ЗОП е изключително важен, тъй като определя правилата при разходването на немалка част от бюджетните средства, поради което и нарушаването му е привличаща практика. И очевидно е често
срещано явление.
Това, което се пропуска в повечето случаи е, че формалното нарушаване на закона далеч не е необходимо, за да може да се злоупотреби със средства на данъкоплатците. Редица текстове от закона
предоставят напълно легалната възможност възложителят на обществената поръчка да избере онази фирма, която желае, а цената на изпълнението не е задължително да е най-ниската, дори потенциалният
изпълнител да не е единствен.
Защо се случва това? Основната причина е дизайнът на правилата, които регулират системата, без да се взимат под внимание индивидуални психологически и икономически подбуди за преразпределение чрез
власт, а по-скоро слабостите и несъвършенствата на конкретните правила.
Под формата на препоръки са представени някои от най-значимите слабости в системата:
1. Ревизия на процедурите за възлагане на ОП с цел премахването на онези, които предполагат непрозрачно договаряне и предрешен избор на изпълнител.
В конкретен план непрозрачните процедури са: ограничена процедура (оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор); състезателен диалог
(възложителят провежда диалог с допуснатите след предварителен подбор кандидати и определя едно или повече предложения, след което съответните кандидати могат да подадат оферти); процедури на
договаряне с и без обявление! (след предварителен подбор, преговори с избраните кандидати). Както излиза единствената процедура за възлагане на обществени поръчки, която в достатъчна степен може да
защити интересите на данъкоплатците, е откритата процедура. Тя обаче се прилага далеч не за всички поръчки;
2. Разширяване на обхвата на ОП и включване на допълнителни дейности, финансирани с публичен ресурс, които по своята същност следва да се извършват чрез провеждане на процедура за
ОП, но в момента са извън системата;
3. Ревизиране на списъка с обстоятелства и частни случаи, които в момента предполагат заобикаляне на системата на ОП;
4. Намаляване на праговете, под които процедура за ОП може да се възлага по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, предвид възможността за непрозрачно и
дискреционно договаряне и избор на изпълнител;
5. Премахване на критерия за класираща оценка "икономически най-изгодна оферта", като единствен такъв трябва да остане критерия "най-ниска цена". При осъществяването на покупки с
публичен ресурс трябва да се следва принципа на минималната необходимост;
6. Стесняване на обхвата на търговската тайна и публикуване в регистъра на обществените поръчки (РОП) на сключените договори в оригиналния им вариант и всички прилежащи към тях
документи, имащи отношение към процеса и вземането на решение за избор на изпълнител;
7. Публикуване в РОП на всички документи и анализи (формули, тегла, обосновки), изготвени от възложителя, въз основа на които в взето решението за избор на изпълнител и
други.
За последните три години ЗОП се измени девет пъти, като обаче нито една от тези инициативи не си беше поставила за цел да коригира истинските слабости в системата. Дано новият парламент не направи
същата грешка.
Заглавието е на редакцията.
ЧаХр
