Планираните ограничения на данъчните облекчения може отново да ударят развитието на животозастраховането у нас
Действащите полици по спестовни застраховки у нас в момента са около 500 000 броя. Според експерти това е около 1/5 от потенциала на българския животозастрхователен пазар. Не бива обаче да се
забравя, че близо половината от действащите полици са по стари застрахователни договори, сключвани преди години с държавния тогава ДЗИ.
Едва през последната година животозастрахователният пазар в България започна да проявява признаци на съживяване след колапса, предизвикан от хиперинфлацията у нас в края на 1996 г. и в началото на
1997 година. Имаше кратко оживление през и 2001-2002 г., но то бе свързано не с класическо животозастраховане, а със схеми намаляващи данъчните задължения. Все пак през миналата година реален ръст
от около 36% спрямо 2003 година. Наблюдава се и увеличаване се и срокът, за който се сключват полиците. Една от основните причини за това съживяване, наред с леко увеличените доходи на българите,
са дадените от държавата данъчни облекчения при сключването на животозастрахователни договори. Според действащото законодателство българските граждани имат право да намалят облагаемия си доход с до
10%, ако са дали тази сума за животозастраховки или здравни осигуровки. С разработения миналия месец от Министерството на финансите проектозакон за облагане доходите на физическите лица обаче се
променя принципът на тези облекчения. Ако текстът бъде приет от следващото Народно събрание, българите вече ще имат право да намаляват доходите си с до 50 лв. на месец общо за направени
животозастраховки, здравни и пенсионни осигуровки. Това ограничение ще се отрази на интереса на по-богатите хора у нас към животозастраховките, опасяват се експерти. В същото време те признават, че
практиката в развитите страни е данъчните облекчения да бъдат до определена сума, а не процент от доходите.
Спорно е дали българският животозастрахователен пазар вече е достатъчно съживен, за да не бъде спряно развитието му от подготвяното ново ограничение. В повечето случаи застрахователната сума по
сключваните у нас класическите спестовни застраховки е под годишния доход на застрахованите, а средният срок на полиците - между 10 и 15 години. В същото време гражданите на страните от Западна
Европа си правят спестовни застраховки за суми от 3 до 10 пъти по-големи от годишните им доходи, със среден срок на застрахователните договори между 20 и 30 години, коментираха експерти. България
обаче е длъжна да хармонизира законодателството си с европейското предвид предстоящото си приемане в ЕС.
Ще успее ли животозастраховането у нас да преодолее готвеното му ограничение? В дългосрочна перспектива - със сигурност. Очаква се доходите на българите да растат през следващите години и все
повече хора да залагат на възможностите за спестяване, които дават животозастраховките. Освен това тенденцията е практиката у нас да се приближава все повече към тази в страните от ЕС, където
масово се сключват спестовни полици за сериозни суми. С увеличаване на интереса към спестовните полици и навлизането на световните компании на нашия пазар се очаква и предлаганите
животозастрахователни продукти да стават все по-разнообразни и по-привлекателни за клиентите. Първите признаци на това разнообразие вече са налице.
Компаниите периодично пускат на пазара нови продукти. От началото на тази година ЗАД "Алианц България Живот" продава спестовни застраховки свързани с инвестиционен фонд. Като начало клиентите на
компанията могат да избират между три германски фонда, които се управляват от професионални мениджъри в Люксембург, обясни изпълнителният директор на дружеството Пламен Ялъмов. Той подчерта, че ако
интересът към немските фондове е достатъчно голям, ЗАД "Алианц България Живот" има готовност след време да даде възможност за по-голям избор на фондове. Освен това от 1 февруари компанията предлага
като отделен пакет застраховка "Злополука", която покрива смърт, трайна и временна загуба на трудоспособност от злополука. Сключилите я граждани могат освен това да получат пари за болничен
престой, за медицински разходи или дори за хирургическа намеса, която се е наложила вследствие на злополука. ЗАД "Алианц България Живот" смята да разработи подобен продукт и за общо заболяване, но
той няма да бъде пуснат на пазара тази година, подчерта Ялъмов. Основният проблем е, че в България няма статистика, на база на която да се пресметне рискът по такъв продукт, а вероятността от
застрахователни измами при него е висока.
По-голямата част от портфейла на ЗАД "Алианц България Живот", както и на другите животозастрахователни компании у нас обаче се пада на класическите спестовни застраховки. Основните причини за това
са, че тези полици се предлагат отдавна и доходността по тях е най-сигурна, обясниха застрахователите. В ЗАД "Алианц България Живот" например доходността по класическите спестовни животозастраховки
за 2004 г. е от 6 до 8 на сто, в ДЗИ - от 5 до 10 процента, в ЗК "Орел живот" - 7%, а в ЗК "Витоша живот" - 11 на сто. Еврото е предпочитаната валута от клиентите на всички дружества.
Сравнително нова е и тенденцията по-големите животозастрахователни компании у нас вече да не сключват нови спестовни полици за срок по-нисък от 10 години и за застрахователни суми под 1000 лева. В
други дружества обаче, като ЗК "Витоша живот" например, такива ограничения няма, подчерта изпълнителният директор на компанията Георги Георгиев. Той уточни, че в дружеството има стари действащи
спестовни полици за застрахователни суми от порядъка и на 400 лева. Новите застрахователни договори в ЗК "Витоша живот" обаче се сключват за суми средно от 6-7 хил. лева, въпреки че няма минимална
граница. Наскоро компанията предложи на пазара нова спестовна застраховка с допълнителни покрития, при която клиентът сам изгражда спестовно-осигурителната си програма. В момента дружеството
разработва нова детска застраховка, която ще е готова до месец, съобщи Георгиев. Той допълни, че до края на тази година ЗК "Витоша живот" ще пусне на пазара и спестовна застраховка свързана с
инвестиционен фонд.
Свързаните с инвестиционен фонд спестовни полици са най-продаваните напоследък и от ДЗИ, съобщи Веселин Тонев, директор "Актюери" и "Дългосрочно животозастраховане" в компанията. Продуктите
обикновено се комбинират с допълнителни покрития като "смърт от злополука", "трайна нетрудоспособност от злополука", "медицински разходи при злополука" и др. Този продукт е много популярен, защото
съчетава висока степен на застрахователна защита със спестовен елемент, подчерта Тонев. Той допълни, че най-атрактивни за клиентите на ДЗИ са даваните от компанията възможности за избор на
инвестиционен фонд, на валута, в която да бъде полицата и включването на допълнителни застрахователни покрития. Освен това клиентите на ДЗИ имат избор за начина на плащане на вноските по
спестовните полици - с годишна премия или на месечни вноски.
Свързаната с инвестиционен фонд животозастраховка е сред предпочитаните и от клиентите на ЗК "Орел живот", съобщи Марина Миланова, изпълнителен директор на компанията. Тя уточни, че предлаганият от
дружеството продукт е разработен в съответствие с европейските стандарти и дава възможност на застрахованите сами да вземат решение при избора на портфейла, в който да инвестират спестяванията си.
Съществено значение има и предлаганото от ЗК "Орел живот" рисково покритие, което е свързано с изплащане на обезщетение при диагностициране на особено тежко заболяване, подчерта Миланова. Тя
допълни, че продължава търсенето и на традиционните животозастраховки, при които клиентът има възможност да плаща авансово част от застрахователната сума на определен период от време. Атрактивно за
клиентите е и предлаганото от ЗК "Орел живот" гарантирано нарастване на застрахователната сума през всяка година от срока на полицата, допълни Миланова. Възможност за увеличаване всяка година на
застрахователната сума по спестовните полици дава и ЗАД "Алианц България Живот".
Интерес представляват и минималните суми, които българинът отделя в момента за животозастраховки. За големите градове те варират от 20 до 30 лева на месец. Жителите на по-малките населени места у
нас обаче отделят двойно по-ниски суми за спестовни полици. Българинът се замисля за животозастраховка, ако има заплата поне 250-300 лева, подчертаха застрахователите. Те уточниха, че най-богатите
хора у нас не проявяват особен интерес към спестовните полици. Най-високата застрахователна сума по индивидуална спестовна животозастраховка в ДЗИ е 500 000 лева, а в ЗАД "Алианц България Живот" -
500 000 евро. Естествено, подобни полици у нас са все още редки изключения.
