Взимането на пари от всички данъкоплатци и даването им на избрана част от тях е нищо друго освен преразпределение, което не се създава добавена стойност
Когато държавата реши, че трябва да се включи активно в създаването на бизнеси и развитието на определени сектори ние всички трябва да си зададем въпроса - защо държавата иска да се включи в подобен род начинание?
Общото начало...
Световната история показва, че по време на икономически сътресения държавата се активизира в предприемането на всякакъв род мерки, планове и стратегии за
борба с настъпилата криза. В някаква степен това е обяснимо поради широко застъпеното разбиране на ролята и функциите на държавата. Тя трябва да бъде първият и последният съдник, както и спасителят
и изцерителят на лошото и злото. Конвенционалната теория насажда подобен род съждения и хората някак естествено се оставят държавата да подмени техния личен, индивидуален избор/план с някаква обща
панацея за решаване на проблемите на всички. Това се случва поради съзнателната теза, че държавата знае повече за предпочитанията и нуждите на отделния индивид, от колкото той самият за себе
си.
Това е погрешна концепция, която се гради на базата на налагане на общи модели на поведение вместо на предоставяне на индивидуални възможности за планиране.
...конкретното продължение
Месеци наред почти не минава заседание на МС, в което да не се засягат темите за кризата и какво трябва да е противодействието. След като станахме свидетели на доста модификации на т.нар. план
„Станишев", сега се заговори и за създаване на редица държавни компании и/или продължаването на нерентабилни проекти. Например компания за голф, защото правителството смята, че България трябва да
стане една от водещите световни голф дестинации; наливане на огромни пари в Българска банка за развитие; държавни гаранции за продължаването на проекта с АЕЦ Белене; създаването на компания,
работеща в сферата на нанотехнологиите; редица индустриални паркове и т.н.
Откровено казано, в тези действия липсва рационална икономическа логика.
Взимането на пари от единия джоб - данъкоплатците (чрез данъци и квазиданъци), сортирането им в държавната машина и даването им отново в другия джоб на (една избрана част от) данъкоплатците е нищо
друго освен преразпределение на създадено богатство, т.е по този начин не се създава добавена стойност.
Но каква е скритата политическа логика?
Само след няколко месеца са изборите в България и ако се вгледаме по-внимателно в действията на правителството, ясно можем да отбележим, че под общия лозунг „да спасим икономиката" се прокарват
различни проекти, които са насочени към удовлетворяването на планове на различни групи със специални интереси, които са твърде полезни „симпатизанти" за реализиране на политически цели.
...възможният отговор
Ако оставим настрана чисто политическите въртележки от типа - „сега аз на тебе, а по-късно ти на мен", то поради практическия провал на държавата да планира нуждите и предпочитанията на индивидите,
усилията трябва да бъдат насочени не към създаване на нови компании и наливане на огромни пари в определени сектори, а към общо подобрение на средата на правене на бизнес за всички и на всяка цена.
Такива политики са по-ниски данъци, по-ефективна работа на институциите, оптимизация на администрацията, намаляване на регулациите пред бизнеса и насърчаване на спестяванията в икономиката.
ЧХ
