Поглед към икономиката и раждаемостта
Хелмут Рийхе, гордият кмет на малкия източногермански град Бернбург, обича да гледа откъм добрата страна на промените след рухването на комунизма. Вече не работи старата фабрика за цимент, която
замърсяваше всичко наоколо, а пенсионерите, които не се виждаха преди 1989 г., сега пак са по улиците. "Имаме около 250 граждани над 90 години, хората живеят по-дълго, а това е знак, че тук се
чувстват добре", разяснява 63-годишният Рийхе, който е кмет от 1990 г. насам.
Но Бернбург - 32-хиляден град на 200 км югозападно от Берлин, си има и тъмна страна. Той е последният в класацията от 439 германски града по демографско развитие, изготвена от Берлинския институт
за населението и развитието. Десетки училища във и около града са закрити, защото няма деца. Дори Рийхе признава, че при 20% безработица малкото ученици скоро ще тръгнат да търсят работа на други
места. Хората над 65 години са една четвърт от населението, при положение че през 1990 г. са били 14%. Едва един от десет е под 15-годишна възраст, наполовина от съотношението преди 16
години.
Бернбург е микрокосмос на цялата държава. Германците живеят по-дълго, раждат по-малко деца и според демографите се плъзгат към
икономически упадък и пенсионна криза
"Никой не знае как ще се промени обществото, но е сигурно, че една много стара Германия в застаряваща Европа ще изгуби много от предимствата си", казва Райнер Клингхолц от берлинския
институт.
През 2005 г. страната регистрира рекордна по ниска раждаемост година от 1945 г. насам. С 1.4 бебета на жена Германия е почти на дъното на 25-те от ЕС и има най-ниското в света съотношение между
раждаемост и обща численост на населението. В същото време германците - както е и в другите развити общества - живеят по-дълго. През 2035 г. хората над 65 години ще станат 30% от всички, при
положение че сега са 18%. Тенденцията не е нова - германското общество застарява още от 20-те години на ХХ век, но днес тя звучи тревожно и разгаря спор дали "егоизмът" на германците (в смисъл че
се въздържат да раждат деца) не оформя една страна от самотни егоцентрици.
Сред бестселърите е "Минимум" - книга за задаваща се обществена криза, в която семействата са изключение, а израсналите като единствен потомък губят желание изобщо да имат деца. "Атомизацията на
обществото ни не е спряла. Намираме се в демографски преход, кризисните ефекти от който дори не сме започнали да усещаме", предупреди авторът Франк Ширмахер.
В Берлин властите се чудят как да стимулират раждаемостта. Министърът по въпросите на семейството Урсула фон дер Лейен, майка на седем деца, обещава да прокара закони, улесняващи майките в
комбинирането на кариерата с отглеждането на малчуганите. Например чрез безплатни детски градини и удължени занимания в училище. Повечето германски училища затварят врати в ранния следобед, а
детегледачките са рядкост в сравнение с една Франция например. Ще е нужно нещо повече от това.
Трябва да се промени отношението към работещите майки
които сега са обвинявани от обществото, че "изоставят невинните в студеното гнездо". Тези пък, които са били в отпуск по майчинство, се оплакват от лошо отношение, когато се върнат в
службата.
Проблемът на Германия е сериозен и дори имигрантите няма да го решат, ако се запази сегашната квота от 100 хиляди души годишно. Пенсионните плащания поглъщат 12% от БВП на страната, според ОСИР той
ще достигне 15% към 2050 г., а обществените разходи за здравеопазване и социални грижи ще скочат от 6% на 9%. Очевидният отговор е да се задържат възрастните по-дълго на пазара на труда - властите
вдигнаха пенсионната възраст от 65 на 67 години и направиха по-скъпо ранното пенсиониране. Въпреки това в места като Бернбург ще изпитат най-остро внезапната загуба на квалифицирани кадри и ще
започне конкуренция между отделните части на Германия за привличане на все по-оскъдния ресурс - млади хора.
Отвъд западната германска граница нещата изглеждат по-различно. Франция отчита
втората по големина раждаемост в Европа
и хора като Беатрис Риоб имат специален принос за това. Тя има девет деца на възраст от 4 до 19 години и понеже нейният случай е изключителен, правителството я награди със специален златен медал.
Французойките имат средно по 1.9 деца и този добър резултат се дължи отчасти на правителствените стимули като награди, финансови облекчения и преференциални условия за работа. Риоб например не ходи
на работа след раждането на третото си дете и се справя нормално с един работещ в семейството.
По раждаемост Франция е втора след Ирландия (1.99 деца на жена) в ЕС и далеч пред последната Словения (1.22 деца). Никой не преминава прага от 2.1 деца, отвъд който спира застаряването на нацията.
Според ООН спадащата раждаемост в развитите страни означава, че там населението почти няма да нараства през следващите 40 години, а държави като Германия, Италия и Япония ще отбележат сериозен
срив. "За французите обаче е характерно, че те откровено казват, че искат да имат повече деца - нещо съвсем необичайно в европейски контекст", казва Джонатан Гранд от института "Ранд".
Раждаемостта в почти 63-милионната Франция нараства - през миналата година са се родили 775 хиляди бебета, но и това не е достатъчно. Премиерът Доминик дьо Вилпен обяви през септември нови стимули
- създаване на 15 хиляди детски ясли, данъчни облекчения за гледане на деца и преференции за родители на болни деца. Който реши да излезе в неплатен отпуск за гледане на трето дете, ще получава по
750 евро месечно в продължение на първата година, което е почти с 50% повече от тригодишната помощ за семейства с две деца.
Съкращаването на срока за подпомагане и увеличаването на сумата цели майките по-бързо да се върнат на работа и раждането да не се отразява на кариерата им. Обществото тук е по-толерантно към майки,
оставящи малчуганите по цял ден в яслите, защото смята, че така те се социализират, а за семействата е по-лесно да съчетават работата с отглеждането на деца. За разлика от други страни
(Великобритания например) във Франция е прието хлапетата да щъкат из ресторантите и баровете с родителите си и да са на улицата до късно.
Въпреки това
има нещо мистериозно зад френската раждаемост
твърдят експертите. Да кажем, че потърсите обяснение в католицизма (той е доминиращ във Франция и Ирландия) и традиционните католически големи семейства. Но защо то не действа в Италия и Испания,
които са на далечните 16-о и 17-о място в ЕС? Ако пък посочите щедрите социални стимули, защо отсъствието им в Ирландия не намалява раждаемостта там?
А да се разбере механизмът за увеличаване на раждаемостта е много важно. Според Юнън Кинг, старши икономист в NCB Stockbrokers, Ирландия ще се радва на още 15 години икономически ръст от 5% годишно
благодарение на младите работещи хора. "Смятаме, че демографията е основен двигател на ирландския успех, както и на европейските проблеми. Нашето предимство е, че ирландският бейби бум започна 30
години по-късно след десетилетия на лоша правителствена политика, предизвикала масова емиграция."
Експериментът в Сингапур
След дипломирането си в университета Клара Чен получила предложение от правителствената агенция за запознанства за 2 години безплатен абонамент за търсене на подходящ съпруг. Звучащият по оруелски
Отдел за социално развитие (основан впрочем в 1984 г.) се е заел с борбата с намаляващата раждаемост. Чен признава, че на работа не среща никого, не знае за колегите си дали са женени или ергени и
дали не прикриват нещо. В ОСР обаче мъжете са сериозни, а не такива, дето търсят "да забършат нещо". Въпреки това преживяването е стресиращо. С наближаването на 30-те нейният консултант я
посъветвал да побърза, защото шансовете й скоро ще се изпарят, разказва Ройтерс.
За мнозина подобна правителствена намеса изглежда обидна, но управляващата в Сингапур Партия на народното действие не се притеснява да прилага различни стимули, определящи поведението на гражданите
- от това за кого и кога се женят, до това колко деца ще имат и къде ще живеят. Около 84% от сингапурците живеят в апартаменти на държавна агенция, която ги продава според строги расови квоти, за
да избегне появата на етнически гета. Квотите отразяват състава на населението - смес от 76% китайци, 14% малайци, 9% индийци и 1% от евразийски произход. Едва напоследък бе позволено и на неженени
сингапурци да купуват субсидирани жилища.
Много по-далеч обаче отива държавната политика за браковете и бебетата, граничеща понякога с евгениката. През 80-те години премиерът Ли Куан Ю, твърдо убеден в наследствената интелигентност,
призова висшистите да се женят помежду си и да имат повече бебета, за да умножат талантите на страната. Именно той създава ОСР и многобройни стимули за образовани майки с три и повече деца.
Демографската картина винаги е била остър проблем за Сингапур, защото с 4.4 млн. души той не може да си позволи качествени сривове, които да променят драстично пазара на труда и расовия състав.
Затова се появяват правителствени програми като "Спрете на две", призоваващи сингапурците с ниски доходи да се въздържат от повече деца. Раждаемостта, която в края на 50-те години бе 6 деца на една
жена, падна до 1.83 през 1990 г. и до 1.24 през 2004 г. Това отразява и провала на политиката на Ю - жените протестираха, че ги карат "да развъждат" в името на Сингапур, а социалните стимули се
смяташе, че отиват предимно у китайците (по-образовани и с по-малко деца) за сметка на малайците (живеещи в по-големи семейства и с необразовани жени). За Отдела за социално развитие (ОСР) се
появиха вицове, че бил съкращение от "Отчаяни самотни рапони" и той бързо се преориентира към онлайн услуги. Но не изчезнаха щедрите социални и финансови стимули за трето дете.
Парите обаче не са всичко, потвърждава и 37-годишната Чен, която има две деца от съпруга си Винсънт, когото среща благодарение на ОСР. Не става дума и за дългите часове, които се прекарват на
работното място. В годишната класация на "Дурекс" от декември 2005 г. Сингапур бе на 40-о място от 40 държави по честота на правене на секс.
*По материали на агенция Reuters
