Парадоксите на икономическия ръст

Икономиката на САЩ се развива достатъчно успешно, но преобладаващата част от американците печелят малко от това – работят повече, но печелят все по-малко

По данни на аналитичния център Cato Institute, започвайки от 1995 година производителността на труда (т.е. количеството на стоките и услугите, произведени за един работен час) в САЩ растат с по-високи темпове отколкото когато и да е през ХХ век. Ако през 70-те години показателят е около 1.4% на година, то в периода 1995-2000 г., той е в размер на 2.5% на година, а след 2000 – до 2006 година производителността на труда се повишава средногодишно с 3.1 процента.
Този феномен се обяснява с появата на т.нар. “нова икономика”, която се основава на информационните технологии.
Традиционно се смята, че повишаването на производителността на труда автоматично води до оживление в икономиката, което от своя страна рефлектира в ръст на националното богатство и всеобщо повишаване на стандартите на живот. Това, обаче, не се случи в САЩ. В периода от 1995 до 2005 година производителността на труда във водещата световна икономика се е покачила общо с 33.4%, но приходите на средностатистическите американци в този период са се повишили с не повече от 10 на сто, а техните социални пакети – различни застраховки, пенсии и бонуси, изплащани от работодателите и др. – с не повече от 5 процента.
Анкети за обществените очаквания сочат, че преобладаващата част от американците не оценяват достатъчно оптимистично бъдещето си, както и бъдещето на децата си. За пример – по-малко от половината американци (49%) анкетирани от Pew Research Center предполагат, че в близките пет години качеството им на живот ще се подобри. За сравнение – през 2002 година шест от всеки десет жители на САЩ са смятали, че близкото им бъдеще ще е по-добро от настоящето. Подобни проучвания регулярно се провеждат от 1964 година, когато и за първи път е отбелязано толкова рязко понижаване на оптимизма на американските граждани. В хода на допитването на жителите на страната е предложено да оценят качеството си на живот по десетобалната скала. Настоящият живот е оценен на 6.8 бала, ситуацията пет години назад – 6.1 бала, а очакваното през 2011 година – 7.8 бала. Своето бъдеще в розови нюанси най-често виждат младите хора, които имат високо образование и високи доходи.
Нивото на доходите е основният критерий за “икономическия оптимизъм” на човек. Именно заради това, в САЩ очевидно са налице неблагоприятни тенденции. Считано от 2000 година насам (когато започна рецесия в американската икономика), много заплати бяха замразени или дори намалени – а това удари най-силно семействата с ниски и средни доходи. След като в края на 2001 година САЩ излезе от рецесията си, заплатите не се повишиха, или поне – не значително.
По-рано ръстът на производителността на труда, който по правило водеше до по-високи доходи, през последните години по неясна причина престана да оказва подобен ефекти. Като пример – по данни на Бюрото за статистика на населението на САЩ (US Census Bureau), през втората половина на 90-те години на миналия век, когато производителността се повишаваше ежегодно с 2.5%, приходите на американските домакинства също бележеха ръст от средно 2.2 на сто на година. При това в най-печеливша позиция се оказваха традиционно слабите социални групи – приходите на самотните майки се повишаваха с 3.1%, приходите на младите семейства (където и двамата съпрузи са под 30-годишна възраст) - с 2.3%.
От началото на новия век се забелязва коренно противоположна тенденция.
В периода 2000 - 2004 година (последните достъпни данни) реалните доходи на американското семейство са се понижили с 3 процента. За характеризирането на новите особености на американската икономика често се използва терминът “икономическо възстановяване, несъпроводено с разкриването на нови работни места” (jobless recovery) – размерите на брутния вътрешен продукт на страната през тези години стабилно се повишават, но безработицата, макар и леко понижаваща се, остава на прекалено високи нива.
Както сочи над стогодишната статистика в САЩ, след икономическа криза или рецесия, “докризисният” брой на работните места се възстановява за 21 месеца. След рецесията от 2001 година затова бяха необходими цели 46 месеца (данните са на Harvard University). Средно на пет години непрестанен икономически ръст (така беше в САЩ през 80-те и 90-те години), водещата световна икономика създаде средно 7.1% повече работни места, отколкото през предходния петгодишен цикъл на ръст. Но в периода 2001-2006 год. В САЩ са създадени едва 1.9 на сто повече нови работни места, отколкото в периода 1995-2000 г. Според оценки на аналитичния институт Brookings Institution, ако през 60-те години средностатистическият американец е бил безработен общо 12 седмици, то след 2004 година негативният показател се покачва до 16 седмици. Ситуацията се усложнява от факта, че в момента безработните получават по-малки помощи, отколкото преди 40 години, а и срокът, за който ги получават е намален с 20 процента.
Паралелно с това в САЩ се наблюдава силен процес на икономическото разслоение в обществото. В периода от 1979 до 2000 година доходите на всички американци се повишават, но съвсем не равномерно. По данни на Бюрото за икономически анализи (Bureau of Economic Analysis), реалните доходи на семействата от най-малко обезпечените слоеве, са се повишили с 6.1 процента, на семействата, отнасящи се към т.нар. “средна класа” – с 12.4 на сто, на “богатите” – с 70%, а на “свръхбогатите” (1% от населението на страната) – с 184%. През 1979 година 1 процент от супербогатите американци са получили общо 37.8% от общите приходи на населението на САЩ, през 2000 година този показател се повишава на 49.1%, а през 2003 година (последните достъпни данни) - до 57.5%.
В голяма степен “супербогатите” печелят от факта, че притежават големи пакети от комерсиални структури, чиито печалба неизменно през тези години бележатн сериозен ръст.
През 2005 година обаче станахме свидетели на едно знаково събитие – за първи път американец, работещ на пълен работен ден и получаващ минимална заплата се оказа в невъзможност да плати наема на най-евтиното възможно жилище. В цялата история на САЩ неговата заработка се оказа под стойността на един наем. Само в периода от 2000 – до 2004 година броят на “ултрабедните” американци се повиши с 50% или до 3.6 млн. човек. За “ултрабеден” американец се счита този, който е част от семейство с доход от $8 хил. под прага на официалното ниво на бедност (през 2004 година за праг на бедност за семейство от четирима членове се смяташе доход под $19 307). При това реалните доходи на американското домакинство (семейство или група хора, живеещи заедно и имащи общо бюджет) за тези четири години се понижава с 3.6%. Този извод е направен от Virginia Commonwealth University. От своя страна вестник Detroit Free Press публикува наскоро резултатите от проучване, според което в периода от 1999 до 2006 година реалните доходи на америконското семейство са се понижили с 6 процента, а в някои щати спадът достига 10 на сто.
Разбира се – има и други мнения. Heritage Foundation прави извода, че подобни песимистични оценки се основават на несъпоставима статистика и че реалната ситуация в САЩ е много по-добра.
Но през 2005 година средностатистическият директор на голяма американска корпорация е заработил 262 пъти повече отколкото средностатистическия американски работник. По този начин американският CEO - chief executive officer за един работен ден е взел толкова, колкото неговият подчинен за 52 седмици. Според статистиката средният доход на CEO в САЩ през миналата година е $10.982 млн. (в тази сума влиза не само заплатата, но и различни бонуси, приходи от акции, опциони и т.н.), а средният доход на американски работник - $41 861. Данните са аналитичния център Институт за Икономическа Политика (Economic Policy Institute). Анализът на ситуацията на пазара на труда в САЩ, който се прави от Института през последните 40 години ежегодно, посочва, че подобен разрив в размера на трудовите възнаграждения не е рекорд. За сравнение – през 2000 година американските корпоративни ръководители са заработвали средно с 300 пъти повече от подчинените им. Тази тенденция се задълбочава рязко още през 90-те години на миналия век. Например разликата в трудовите възнаграждения между топ-мениджърите и работниците през 1965 година е 24:1. През 1975 година шефовете са взимали средно с 35 пъти повече от подчинените си.
Разликата през 1989 година е 71 пъти.
Разликата обаче става драстична при сравнение с работници, назначени на минималните определени от държавата работни заплати. Ако през 1965 година CEO е заработвал 51 пъти повече от служителя си, назначен на минимална заплата, разликата през 1978 година вече става 78 пъти. Оттогава върху главите на директорите започва да се изсипва “златен дъжд”. През 1992 година разликата вече е 319 пъти, през 1999 година – 649 пъти, а през 2000 година – цели 815 пъти.
След това във водещата световна икономика започна криза, сред чиито жертви се наредиха и директорите.
През 2002 година разривът в заплащането се сви до 416 пъти, но още през 2003 година директорите наваксаха изпуснатото и получиха 821 пъти над минималното възнаграждение.
В същото време “средната класа” в САЩ можеше да повишава доходите си главно за сметка на факта, че съпрузите и съпругите, които по-рано гледаха децата си в къщи, са започнали да работят. В периода 1979 - 2000 година “работещите” майки от семействата със среден доход са работили средно с 500 часа повече на година, според данните на Urban Institute.
Въпреки това, все повече американци са затруднени да прогнозират какви ще са приходите им в обозримо бъдеще. Вестник Los Angeles Times е провел икономическо проучване, което дава любопитни резултати. Ако през 70-те години 15% от работещите американци са се сблъсквали с увеличаване или напротив – понижаване на приходите си, то през 90-те години броят е вече 30 на сто. Друго проучване – на Yale University сочи, че ако през 70-те години внезапно (например заради уволнение) и рязко (над0 50% и повече) понижаване на доходите е заплашвало 7% от работещите американци, то след 2000 година насам този брой е вече над 17 процента.

Според данни на консултантската компания Johnson Associates Inc., текущата година, която ще бъде запомнена като рекордна за сделки по сливания и придобивания (Mergers and Acquisitions) и първични предлагания на акции (IPO), размерът на премиалните на служителите във водещите финансови компании ще се повиши минимум с 15% спрямо предходната година.
Най-много ще провърви на специалистите в областта на инвестиционното банкиране и операциите с ценни книжа. Бонусите на сътрудниците на Goldman Sachs Group Inc. (GS), Citigroup Inc. (C), както и JPMorgan Chase & Co. (JPM), Morgan Stanley (MS) и UBS AG (UBS), водещи консултанти в областта на сливанията и придобиванията, както и организирането на IPO, вероятно ще се повишат с 25 процента. На този фон размерът на премиите на служителите в областта на банковите услуги на дребно и застраховането ще се повишат с пет на сто.
Според данни на агенция Bloomberg, през I-то полугодие печалбата на петте водещи американски компании се е покачила с 46% до рекордното ниво от $13.6 млрд. Сумарният обем на организираните IPO спрямо аналогичния период на миналата година се е покачил с 27% до $137 млрд.; обемът на обявените сделки по сливане бележи ръст от 38% до $2.11 трлн., като при това най-голям обем сделки е фиксиран в Азия и Европа, какъвто е и случаят с IPO. През миналата година най-щедра на Wall Street беше Goldman, изплащайки на служителите си общо $52 100 000, повече от сумарните премиални на Merrill Lynch & Co. (MER) и Morgan Stanley. Като правило бонусите се изплащат в началото на годината и варират между $50 000 за младши аналитици до $5 млн. и повече за инвестиционни банкери и първокласни трейдъри.