Задълженията към сегашните пенсионери спират реформите
Кризата на пенсионните системи в етапа на индустриалното общество е причинена от промяната на демографската картина. Пенсионните системи на страните - лидери в икономическия растеж в света, са
изградени по време, когато населението на пенсионна възраст е незначителна част от числеността на работещите. И относително неголеми плащания от работещи и работодатели са осигурявали доходите на
немногочислените пенсионери.
Постепенно демографската картина се променя радикално. Към това се прибавя и удължаването на продължителността на живота. Според европейската статистика коефициентът на работещи мъже на възраст 60
- 64 г. през 1960 г. в Белгия, Холандия и Франция е надвишавал 70%. Към средата на 90-те той намалява до 20%.
В съвременните пенсионни системи тенденцията е за повишаване на разходите - по-дълги периоди на изплащане, увеличаване броя на хората с право на пенсия, както и увеличаване на размера є.
В същото време пада раждаемостта
Размерите на вноските за пенсия се увеличават, отразявайки промените в демографската картина. Към тези проблеми трябва да се включи и "сивата" икономика, която не прави пенсионни отчисления.
Демографските прогнози сочат, че към 2030 г. тежестта на работещите по отношение на отчисленията в развитите страни ще се удвои. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
(OECD) в страните от G-7 разходите за пенсии от 6.7% от БВП ще достигнат 10.7% от БВП през 2030 г. Разходите за социално осигуряване от 18.3% от БВП през 1990 г. ще се повишат до 25.5% през 2050 г.
при реализиране на базовия сценарий. При по-бърз растеж те ще се увеличат до 23.7%, при по-нисък - до 30.4%.
Увеличаването на пенсионните отчисления в следващите десетилетия е зададено от логиката на създадена в края на XIX и началото на XX век пенсионна система. Невъзможно е обаче тези програми да
продължат да се финансират за сметка на повишаването на отчисленията. В това е фундаменталният проблем на устойчивостта на системата в условията на постиндустриалното общество.
Още един аспект оказва значително влияние върху дългосрочните перспективи на развитие - динамиката на нормата на спестяванията. Делът на инвестициите в БВП е основен фактор, тясно свързан с
темповете на икономически растеж. Националните норми за инвестиции тясно корелират с националните норми на спестяванията. За индустриалното общество беше характерно повишаването на нормата на
спестяванията и инвестициите в БВП. В постиндустриалното общество ситуацията се променя.
Във всички страни - лидери по норма на спестявания, делът им в БВП започва да се понижава.
Според повечето аналитици това се дължи на въвеждането на "щедри" разпределителни пенсионни системи, но до каква степен процесът е динамизиран, е тема на много икономически изследвания в последните
две десетилетия. Безспорен е обаче фактът, че пълноценното функциониране на разпределителните пенсионни системи обективно създава стимули за ограничаването на спестяванията.
Една от насоките на реформите, призовани да разрешат това противоречие, е опитът да се обвърже по-здраво обемът на внесени в осигуряване суми с пенсионните права, като се намалят
преразпределителните елементи в самата система.
В най-последователната си форма тези реформи предполагат въвеждането на
система на
натрупване на вноски
Това позволява да се отстранят "антистимулите" за заетост във формалния сектор и изплащането на застрахователни вноски.
Чили е страната, където пенсионната реформа положи началото на многогодишни дебати за целесъобразността и ползата от прехода към пенсионна система на натрупващи се вноски.
След преврата на генерал Пиночет в средата на 70-те вноските за разпределителната система достигнаха такива размери, че стимулираше избягването на налози (отчасти същото е положението в България).
През 1981 г. Чили премина към капиталова пенсионна система. Всеки зает внасяше 10% от приходите си в избран от него фонд. Освен това трябваше да се внасят още 3% от заработката за други разходи -
инвалидност, за покриване на управленски разходи. Сумите, които плащаха работещите, наистина стряскаха, но пък дефицитът в такава система е невъзможен.
В целия свят преминаването към такъв тип пенсионна система сериозно променя отношението на осигуряващите се и на работодателите към вноските, особено когато на осигуряващия се му е предоставена
свобода за избор на пенсионен фонд, гарантиран от държавата. Тогава отчисленията не се разглеждат като данък, а като допълнителен елемент на трудовото възнаграждение.
Преимуществата на пенсионна система с натрупващи се вноски са видни в постиндустриалното общество с все по-стареещо население и големи държавни разходи. Въпреки това повсеместното є внедряване в
напредналите страни е възпрепятствано от едно фундаментално обстоятелство. Ако отчисленията в пенсионната система се натрупват по индивидуални сметки, те не могат да бъдат използвани за
финансирането на задълженията пред сегашните пенсионери.
