Историята на САЩ - това е история на постоянния ръст на обемите на външната търговия, държавните разходи и увеличаването на държавногарантирания дълг. За цялата си история страната никога не се е отказвала да изплати задълженията си и никога не е обявявала мораториум върху плащанията.
За последните 20 години САЩ се превърнаха в най-големият длъжник в света, а за справка от 1940 година населението на страната се е удвоило. За същото време държавният дълг е нараснал с 12 043% или
с 120.5 пъти.
В момента (краят на ноември) държавният дълг на Вашингтон е $7 трлн. 23 млрд. 447 млн. 350 хил. 747.
Пресметнато, всеки американец има по $23 958 външен дълг. По данни на Министерството на Финансите на САЩ - Тreasure Department, най-големите собственици на дългови инструменти, емитирани от
държавата са федерални органи на властта (над 40%), чужди и транснационални компании и институции (примерно 22.7%), частни пенсионни фондове (6.5%), инвестиционни фондове (6.3%), търговски банки
(4.3%) и застрахователни компании (3.3%). Държавният дълг на САЩ се увеличава всяка секунда с $14.5 000 или от началото на военната операция в Ирак - средно с $2 млрд. на ден.
Огромната част от американския дълг е наследство от войни, икономически спадове и неразумно харчене. Първият дълг на САЩ пред чужди институции се формира през 1790 година, когато току що
създадената държава наследява дълговете, натрупани от Континенталния Конгрес - Continental Congress.
В края на 1790 година дългът е около $75 млн. Към 1830 държавният дълг е сведен до нула.
Ново рязко увеличение на задълженията на Вашингтон е предизвикано от Първата световна война и огромните военни разходи - към началото на 20-те години на миналия век държавният дълг на САЩ е около
$27 млрд. В последващите години федералният бюджет на САЩ има излишък, което позволява дългът да бъде намален в голяма степен.
От 1920 до 1930 год. дългът на страната е намален до 38.2% от БВП - $16.2 млрд. А през следващите няколко години - до 5 на сто от БВП.
През 1932 година президентът Хербърт Хувър\Herbert Hoover балансира бюджета и съкращава държавните разходи, с което впоследствие се оказва, че ограничава и темповете на спад на икономиката,
преживяваща по това време безпрецедентната в историята на човечеството "Велика депресия".
Приемникът на Хувър - Рузвелт\Delano Roosevelt започва да се бори с кризата чрез провеждането на широки реформи, насочени към съкращаването на безработицата и борба с бедността.
Тогава дългът на правителстното на САЩ се увеличава до $43 млрд. Втората Световна война и колосалните военни разходи нанасят сериозен удар върху финансите на страната - през 1945 година държавният
дълг е в размер на $258.7 млрд.
През 80-те години на миналия век по време на управлението на Роналд Рейгън\Ronald Reagan - държавният дълг за първи път се повишава не заради външни причини, а заради необмислена финансова
политика.
Рейгън проведе рекордно намаление на данъчната тежест, като в същото време не само не намали държавните разходи а дори ги увеличи.
Към стъпването на власт на Буш-старши, държавният дълг на САЩ е в размер на $3 трлн. 233 млрд. Управлението на следващия президент - Бил Клинтън ще остане в историята като време на икономически
разцвет.
Крахът на фондовите пазари, последвал технологичия бум, както и атентатите от септември 2001 година станаха причина за спада в икономическия ръст на страната.
Според оценки на Heritage Foundation, 2000-2003 година са били рекордни за САЩ по ниво на държавни разходи.
За всяко американско семейство администрацията на Буш-младши е изразходвала $73 273 (отчитайки всички видове държавни разходи), като от началото на мандата на Буш, ръстът на външния дълг на
страната е точно 16%.
Разходите след атентатите от 11 септември са колосални, дългът нараства до $6 трлн. 228 млрд., вследствие на създаването на нови структури за националната сигурност и военните поръчки за операцията
в Афганистан.
Основни чужди кредитори са страните от Източна Азия - по данни на Министерството на финансите на САЩ, Япония е най-големият държател на държавни ценни книжа на Вашингтон ($720.4 млрд. или 38.8% от
всички финансови задължения на САЩ).
В списъка на първите десет кредитори са:
2. Китай - 9.4%
3. Великобритания - 7.3%
4. Офшорните зони на Карибите - Бахамите, Бермудите, Каймановите острови и др. - 5.4%
5. Южна Корея 3.6%
6. Тайван 3.1%
7. Германия 2.7%
8. Хонконг 2.7%
9. Швейцария 2.6%
10. Страните-членки на ОРЕС 2.3%
Тази система е създадена в епохата на Студената война, за да укрепи стратегическите връзки между САЩ и Азиатските й съюзници. След разпада на СССР, Китай започва също да кредитира Вашингтон.
В замяна на това САЩ отварят огромния си пазар за стоките на "азиатските тигри".
Професорът от Парижкия Университет Филип Голуб\Philip Golub, коментира ситуацията - "парадоксално, но световната хегемония на САЩ зависи от, очевидно, безразмерното желание на съюзниците на
САЩ да финансират очевидно, безкрайния бюджет и търговски дефицит на САЩ.
Министерството на Финансите на САЩ не спира да емитира дългови книжа и ако през 60-те години на миналия век в ръцете на чужденци са се намирали 17.78% от общия дълг на страната, то днес показателят
е 36.4%.
Примерно по същата схема правителството на САЩ дължи на американски компании и частни лица над $3.5 трлн. Тъй като в страната всички живеят на кредит, то от своя страна корпорациите дължат на
правителството към $7 трлн. в края на миналия месец а отделните щати дължат около $1.5 трлн. на федералното правителство.
Ипотечните кредити са в размер на $8 трлн., други задължения по потребителски кредити - $1.6 трлн.
И въпреки, че държавният дълг на САЩ е внушителен, в крайна сметка е в размер на 12% от общия сбор на задълженията към самата държава.
Дълговете на американците към банки, финансови и др. компании е $9.5 трлн.
Като правило в условията на бюджетен дефицит, правителството на САЩ непрестанно емитира дългови книжа, за да финансира бюджетните разходи.
По данни на ЦРУ (СIA), втори по размер на външния дълг е Бразилия ($251 млрд.), на трето място - Мексико ($191 млрд.). В списъка с първите десет страни влизат Австралия ($176.8 млрд.), Аржентина
($155 млрд.), Китай ($149.4 млрд.), Русия ($149 млрд.), Индонезия ($135 млрд.), Южна Корея ($128.2 млрд.) и Турция ($118.3 млрд.).
Най-малък е размерът на външния дълг на Бруней, Лихтенщайн, Кипър и Норвегия
Според статистиката, преизчислен външен дълг на глава от населението на първо място е Катар (около $16 512), Исландия (около $9 306), Австралия (около $9 044), Хонконг (около $8 051), Нова Зеландия
(около $7 957), Швеция (около $7 491), Израел (около $7 098), Острови Кук (около $6 775), Френска Гвиана (около $6 581) и Холандските Антилски острови ($6 300).
