Дори при сериозни рискове икономиката може да се развива стабилно, ако важни реформи противодействат на рисковете и ускоряват растежа й
2007 г. беше изключително интересна от икономическа гледна точка. Въпреки че това беше първата година на членството в Европейския съюз, все още еврочленството не може да се прояви в пълната си сила в икономиката. За сметка на това, през годината се реализираха много други икономически събития.
Икономиката расте, земеделието спада
През годината темповете на развитие на икономиката се ускориха леко. Най-силно това се усеща в индустрията, която отбелязва двуцифрен реален растеж за първите девет месеца на годината. Услугите
също постигнаха двуцифрен реален ръст за третото тримесечие и ръст от 9.7% за първите девет месеца. Като цяло, неземеделската част на икономиката се справя много добре и за пръв път постига подобни
темпове на развитие. Инвестициите също са рекордни – не само чуждите, но и общите инвестиции, които вече са 35% от БВП, нещо незапомнено в България.
Всичко това показва, че намалението на корпоративния данък до 10% дава ефект още през първата година и този ефект вероятно ще се засилва с времето. Това е и показателно за възможните положителни
ефекти от по-нататъшно намаляване на данъчното бреме върху икономиката и гражданите.
Въпреки положителното развитие на неземеделската част от икономиката, земеделието отбелязва незапомнен спад като през третото тримесечие произвежда почти два пъти по-малко от предишната година.
Спадът е най-вече в растениевъдството – и по-точно зърнени култури и зеленчуци – и се обяснява с лошото време през годината. Ако България беше земеделска страна, сега всички щяхме да сме два пъти
по-бедни от миналата година и огромен брой хора да умират от глад. Нищо подобно не се случи – защото земеделието вече заема много малка част от икономиката.
Инфлация се увеличи
Лошата реколта през годината заедно с подобни развитие в други страни доведоха до ръст на цените на хранителните стоки. Зърното достигна рекордна цена на международните пазари като за пореден път
показа, че дори новите технологии не могат да се справят с прищявките на природата. Хилядолетният цикъл, при който веднъж на 1-2 десетилетия цените на зърното поскъпват рязко продължи да се повтаря
(последното подобно поскъпване беше през 1996 г.).
В резултат на поскъпването на храните, инфлацията достигна относително високи нива от малко над 10%. Допълнително напрежение създаде и поскъпването на петрола до почти рекордни нива, макар че
поевтиняването на долара от своя страна компенсира част от негативния ефект. Поскъпването на енергията и природната газ също не помогнаха за сваляне на инфлационния натиск. Позитивното е, че
инфлацията се дължи на еднократни фактори и ако реколтата през 2008 г. се окаже добра можем да станем свидетели и на обратния процес.
Данъчна реформа
От началото на 2007 г. влезе в сила намалението на данъка върху печалбата до 10%, за което настояваме от 4-5 години. Въпреки първоначалният скептицизъм в някои кръгове, резултатите вече са
очевидни.
Данъчната ставка е по-ниска от миналата година, но въпреки това (или именно заради това) приходите в бюджета от данъка върху печалбата са с над 40% по-високи. Инвестициите в икономиката са рекордни
като през първото тримесечие България дори беше на първо място по ръст на инвестициите сред всички нови страни членки на ЕС.
Продължават да се усещат и ефектите от намалението на осигуровките с 6 проценти пункта от началото на 2006 година. Ръстът на доходите – дори след като се премахне ефектът на инфлацията – е по-висок
от предишните години (макар че не толкова висок колкото бихме искали). Безработицата намаля до нива, които не са постигани никога откакто има измерване на нивото й. Заетостта се увеличи, а
приходите от осигуровки в държавния бюджет за втора поредна година се преизпълняват с четвърт милиард лева.
Държавни финанси
Както прогнозирахме още в началото на годината, бюджетният излишък беше по-голям от заложения в бюджета. Разбира се, никой не можа да познае, че излишъкът ще се окаже не просто в пъти по-висок, а
направо десетки пъти по-висок от прогнозирания от правителството.
Основните фактори за по-високия излишък са четири:
1. ниският корпоративен данък, който насърчи плащането и увеличи приходите
2. намалените осигуровки, които насърчават заетостта и ръста на доходите и съответно приходите от данък върху доходите и осигуровки
3. неусвояването на средства от ЕС – което спести националното съфинансиране по проектите
4. по-високата от очакваната инфлация, която увеличи приходите от ДДС повече от очакваното
Тези развития позволиха на правителството да увеличи пенсиите средно с 21% при първоначално заложени само 8.5% в държавния бюджет. Правителството похарчи и значителни суми в края на годината от
преизпълнението на приходите – над 1.4 милиарда лева. Учителите и още 1-2 професии от държавния сектор получиха и есенно увеличение на заплатите си. Въпреки това, повечето хора в икономиката –
особено тези от частния сектор – не получиха нищо от неочакваните приходи в бюджета. Както обикновено, те бяха разпределени само в рамките на държавния сектор. За връщане на пари на данъкоплатците
чрез пращане на чек по пощата така и никой политик не помисли.
Стачката на учителите
Макар и да изглежда несвързана с икономиката, стачката на учителите е сред основните икономически събития на годината. Това беше най-голямата и продължителна стачка за последните години, в основен
и много важен сектор на икономиката при забележително единство на професията.
Парадоксално, но за разлика от подобни стачки в Западна Европа – чиято цел е да спрат реформите в сектора – в България се получи точно обратното. Учителите успяха чрез стачката си, без да искат, да
ускорят дебата и реформите в образованието. В същото време те постигнаха и увеличение на заплатите си, което ще ги изведе до ниво на заплащане сред най-високите в държавния сектор на икономиката.
Не на последно място, при новото заплащане те ще бъдат и сред най-печелившите от въвеждането на плосък данък върху доходите (въпреки че Синдикатът на учителите първоначално се изказваше скептично
за плоския данък).
Обобщение
Като цяло 2007 г. показа, че дори при реализиране на сериозни рискове (като инфлацията) икономиката може да се развива стабилно. А извършването на няколко важни реформи дори успя леко да ускори
темповете на развитието й. Дано това е поука за политиците и през 2008 г. да видим много повече и по-бързи реформи, така че доходите на българите да се увеличават значително по-бързо. Защото не
бива да забравяме, че България е най-бедната страна в ЕС и само с много упорита работа по реформиране на икономиката това може да се промени.
Сред най-важните приоритети трябва да стои намаляването на облагането на труда с осигуровки, подобряването на бизнес средата, администрацията и съдебната система. Ако това се случи, спокойно можем
да повторим ирландското или естонското икономическо чудо. Без съмнение, имаме нужда от подобни високи темпове на икономически растеж.
ЧХ
