Тези, които харчат в момента, може и да не са във властта, когато техните харчове излязат наяве
Кризата повлия на всичко - икономиката ни спря да расте, безработицата започна да се покачва, чуждестранните инвестиции някъде се запиляха, кредитирането стана сложно, приходите в държавната хазна
се свиха и въобще нещата хич не са розови. Има обаче нещо, което не се влияе от кризата. Нещо, което е толкова далеч от пазарните процеси и въобще от рационалното мислене, че някакви си кризи
въобще не могат да го уплашат. Говоря, разбира се, за т. нар. бюджетни разходи или казано по-просто всички тези пари, които ни биват вземани под формата на данъци и впоследствие харчени от умните
глави в правителството.
Основните проблеми при бюджетните разходи тази година е липсата на достатъчно информация от една страна и наближаващите парламентарни избори от друга. На практика, към момента разполагаме с данни
за едва първите три месеца от годината, което не позволява правенето на някакъв по-сериозен анализ. Единственото, което е ясно е, че приходите се свиват, а разходите растат, което е достатъчен
повод за притеснение. Още по-притеснително става, като се замислим, че тези, които харчат в момента, може вече да не са във властта, тогава когато излязат данните за техните харчове. Практиката е
такава, че ако даден разход бъде направен към момента (или месец май), то би следвало данните за този разход да бъдат видими непосредствено преди изборите. Ако обаче, различни харчове бъдат
забавени и станат факт през месец юни (пък било то и 1-ви), то тези данни ще бъдат достъпни след изборите, когато отговорността ще се е размила.
Най-черният сценарий би бил, ако ръстът на бюджетните разходи е съпроводен с забавянето на различни плащания, които са неизбежни. Такива могат да бъдат плащанията по оперативните програми,
разплащанията по правителствени договори и дори връщането на ДДС. Това би означавало, че ръстът на държавните разходи всъщност е много по-голям от това, което се вижда сега, но просто ще го
осъзнаем след изборите. Сценарият е наистина доста негативен, но не липсват и данни (предимно от медиите) за подобни забавени плащания.
Всъщност, разходите на държавата съвсем не се отнасят само към настоящето - част от тях биват финансирани от миналото (фискалния резерв), основната част от настоящето (данъчни постъпления през 2009
г.) и една част бива финансирана от бъдещето (държавни заеми, който ще бъдат връщани с данъчни постъпления през следващи години). Именно последният тип разходи (финансирани от бъдещето) са друга
заплаха в условията на криза и приближаващи избори. Това са разходи, които няма да бъдат отразени в регулярните отчети за изпълнението на бюджета, но могат да окажат сериозно влияние върху
икономиката ни, и то за години напред. Идеалният пример тук е проектът АЕЦ „Белене", който ще е в тежест на всеки един от нас през годините, но поне към момента тази тежест не е отразена в този тип
отчети.
Засега ни остава само да се надяваме, че правителството има силна амбиция да остане на власт след изборите и съответно не прави поразии, които после някой друг да оправя.
ЧХ
