Според данни на Stock Trader's Almanac, второто и третото тримесечие от втората година на всеки президентски мандат в САЩ е най-лошият за капиталовите пазари в периода, когато даден президент се намира на власт
Въпреки, че природата се пробужда от зимния сън през пролетта, американският капиталов пазар нерядко “заспива дълбок сън”. При това според агенция Standard & Poor's, през текущата година
американските фондови борси ще прекарат в това състояние не само приключващото първо тримесечие, но и следващото. Ако се съди по историческите данни, включвайки в анализа сезонните колебания и
динамиката на ценните книжа на базата на мандатите на американските президенти, предстоящите четири месеца могат да се окажат за капиталовите пазари тежко изпитание.
Една от причините за толкова негативните очаквания се крие в това, че според данни на Stock Trader's Almanac, втората година на всеки президентски мандат в САЩ е най-лошият за капиталовите пазари
от цялото време, когато даден президент се намира на власт.
По принцип именно през втората годна домакините на Белия дом провеждат най-непопулярните мерки на икономическите си програми, без да се притесняват от следващите избори. 2006 година е втората,
макар и от втория мандат на президента Джордж Буш.
Освен това, както посочва агенция Standard & Poor’s, II-то и III-то тримесечие обикновено се оказват крайно слаби, като периодът юли-септември традиционно е най-слабият, доколкото това е
сезонът на отпуските.
През последните 60 години индексът S&P 500 средно се е понижавал с 2% и 2.2% през II-то и III-то тримесечие на втората година от президентския мандат. Според Сам Стоувъл – главен специалист по
инвестиционните стратегии в агенция Standard & Poor's, “ако се съпостави фактът, че втората година е най-слабата за капиталовите пазари от четиригодишния президентски мандат с две традиционно
слаби тримесечия, то в крайна сметка се получава крайно разочароващ резултат”. Трябва да се отбележи, че през първата, третата и четвъртата година на всеки президентски мандат, второто тримесечие
като цяло показва нелоши резултати.
Според специалисти, през тази година, пазарът едва ли ще успее да пречупи негативната тенденция.
В продължение на почти целия месец април основните американски фондови индекси се търгуваха около 5 и 6 годишни максимуми, като при това “бичият” пазар продължава над три години и половина. Според
статистиката на Stock Trader's Almanac в цялата корпоративна история на САЩ е имало само пет толкова дълги периода на пазарен подем, като предишният беше през 1990-1998 година.
Индустриалният индекс Dow Jones се задържа над 11 хил. пункта повече от месец, а на 26 април затвори при най-високи нива за последните шест години. Основните индекси обаче очакваха плах старт на
търговията.
Точно месец по-късно американските фондови пазари регистрираха най-слабата си седмица от 2003 г. насам, след като спекулациите, че щатската икономика ще расте с темпове, достатъчни да дадат
основание на Федералния резерв на САЩ да прибегне до нови увеличения на лихвите, се засилиха.
Акциите регистрираха втора поредна седмица на понижение, а индексът NASDAQ успя да загуби преднината, спечелена от началото на годината. Dow Jоnes пък отчете най-голямата си дневна загуба за
последните три години.
Съществуват и редица други фактори, предизвикващи безпокойството на пазарни аналитици. Сред тях е вероятността от по-нататъшно повишаване на лихвата по федералните фондове в САЩ, високата стойност
на енергоносителите и суровините и повишаването на доходността на дългосрочните държавни ценни книжа, гарантирани от Вашингтон.
Освен това аналитици не виждат никакви значими причини за по-нататъшен ръст на капиталовите пазари отвъд океана. Дори и Федералният резерв на САЩ да обяви приключване на цикъла от повишаване на
ставките, това няма да е достатъчно. Според отделни прогнози през тримесечието (данните за това ще излязат в началото на ІІІ-то тримесечие) темповете на ръст на корпоративните печалби ще се
изразяват с едноцифрено число, докато по правило над 15 поредни тримесечия печалбата по правило не беше по-малка от 10 процента.
В условията на спад на корпоративните печалби и отсъствието на други стимули почти сигурно става понижаването на капиталовите пазари.
В почти изтеклото вече първо тримесечие волатилността на пазара беше засилена, особено отчитайки, че първото тримесечие беше много силно за “сините чипове”, акциите на технологичния сектор и за
пазара като цяло. Индексът на “сините чипове” Dow Jones Industrial Average се покачи към 31 март с 3.6%, което е най-добрия резултат за тримесечие от 2002 година насам. Nasdaq Composite, в
разчетната база на който преобладават книжата на технологичните компании отбеляза ръст от 6 процента. Това е най-високият показател за индекса от момента, когато отбеляза ръст от 12.3 на сто през
първото тримесечие на 2000 година.
За индекса на компаниите с висока капитализация Standard & Poor's 500, който добави до края на март 3.8%, първото тримесечие се оказа най-удачно от 1999 година, когато отбеляза ръст от
4.7%.
Предупреждавайки за възможните опасности, експертите отбелязват, че двете тримесечия ще донесат на инвеститорите не само неприятности. Александра Туин, старши аналитик в CNNMoney.com, предлага на
инвеститорите нещо като “пътна карта”, анализирайки силните и слабите страни на текущото и следващото тримесечие на база на историческите данни, събрани от Stock Trader's Almanac.
Април, който започва с деня на лъжата, традиционно е силен месец за капиталовите пазари. Както посочва Almanac, за “сините чипове” най-добрите шест поредни месеца често свършват именно през април.
Това е и най-удачният месец за индекса Dow Jones Industrial Average, който от 1950 година насам отчита през април минимум 1.8% ръст. Април е благосклонен и към други водещи фондови индекси –
средното повишаване на S&P 500 от 1950 година насам е 1.3%, а Nasdaq от момента на появата си през 1971 година се е покачвал с над 1.1 процента.
По принцип основната причина за априлските успехи и фактът, че тогава компаниите обявяват финансовите си резултати за първото тримесечие на годината и в очакване на позитивни данни инвеститорите
изкуствено вдигат цените на книжата. През тази година, според данните на Thomson Financial, през І-то тримесечие печалбата на компаниите, влизащи в състава на индекса S&P 500, отчита среден
ръст от 11.3% спрямо същия период на миналата година. Това е и 11-тото поредно тримесечие, когато съвкупната печалба надхвърля 10%-овата бариера.
Що се отнася до отделните сектори на пазара април е “сезон на ръста” на акциите на производителите на компютри и хардуер, интернет-компаниите и играчите в сектора на здравеопазването. Добри
резултати отчитат по традиция и акциите от нефто и газодобивния сектор, както и брокерските компании от Wall Street.
Ако по традиция април е силен за пазарите, то през май започват шестте най-слаби месеци. Не случайна е и крилатата фраза на инвеститорите – “през май продай и бягай далеч”. Както посочва Almanac,
както май, така и юни са били традиционно тежки месеци неизменно от 60-те до 90-те години на миналия век. От средата на 90-те години досега нещата вървят още по-лоши. Май е силен единствено за
индекса S&P 500, чийто среден ръст в този период е 1.8 на сто. За Dow и Nasdaq, обаче нещата вървят лошо.
През юни акциите на технологичните компании, а следователно и индексът Nasdaq, като правило показват добри резултати, надхвърлящи показателите при “сините чипове”. Средно от 1971 година насам
юнският ръст на Nasdaq е 1.2 на сто, докато Dow и S&P 500 на практика не са се повишавали през този месец, съдейки по усреднените данни от 1950 година насам.
Статистиката сочи недвусмислено още, че втората година от президентския мандат, каквато е 2006 година, юни е най-лошият месец за индекса S&P 500.
През започналия месец потокът от корпоративни отчети за първото тримесечие пресъхва, а за предварителни резултати за текущото тримесечие все още е рано. Заседанието на FOMC е насрочено едва 28-29
юни, така, че на практика липсва какъвто и да е катализатор на пазара.
Според статистиката на Almanac, през юни приключва “бичия сезон” за редица сектори на пазара, вклюючително енергийния сектор, здравеопазването, потребителските и финансовите сектори.
Като цяло летните месеци по традиция са мечи. Традиционното понижаване на търгуваните обеми води до повишаване на волатилността и засилва вероятността от загуби.
В архивите на Barclays Capital Equity-Gilt Study се намират данните за котировките на американските ценни книжа от 1926 година насам. За този период републиканците и демократите са властвали в
Белия дом по равно.
При републиканците среднопретегленият ръст на пазара е бил около 3.7%, докато при демократите пазарът се е повишавал средно с 10.6 на сто. Любопитен факт е, че диапазонът на разликата в цените на
книжата от застрахователния сектор разликата е по-малка - 4.1% на 9.3% съответно.
Голямата част от трите "велики - мечи" пазара (1929-1932, 1973-1974 и 2000-2002 г.) се пада на периоди, когато домакин в Белия дом е републиканец.
Фактически ценните книжа са се понижавали в течение на 18 години от 38, когато републиканците са властвали в САЩ.
За разлика от тях, демократите са управлявали САЩ през 12 от 40 години. Разбира се, за своя защита републиканците могат да кажат, че подобни статистически данни не отчитат по-високите темпове на
ръст на индекса на потребителските цени (инфлацията) по време на управлението на демократите и по този начин "мечият пазар" не може да бъде вменен като вина на партията им.
И като капак на всичко - икономическите проблеми по време на управлението на Джордж Буш са наследени от множество предпоставки, заложени по времето на управлението на Клинтън.
Всичко това илюстрира причините за ентусиазма, с който Wall Street се отнася към републиканците - който се основава най-вече на фискалната политика, провеждана от тях, вместо на ефекта, който
оказва на портфейлите на клиентите.
Още едно популярно предположение се основава на това, че президентският цикъл непосредствено влияе върху капиталовите пазари. Данните потвърждават, че по време на третата година от мандата на
президента е подчертан по-енергичният ръст - средно по 15.8%.
През последната година на първия си мандат Буш силно заигра с фондовите пазари (редицата слухове за договорка между него и управителя на Федералния резерв А. Грийнспан за лихвите), за да гарантира
преизбирането си.
Що се отнася до всички останали проблеми в последните години, Кристофър Уотлинг (Christopher Watling) от Longview Economics открива алгоритъм. При анализ на президентските избори от 1990 година
насам, Уотлинг стига до извода, че през първите пет месеца на кормилото на властта, независимо от това кой управлява, се наблюдава лек спад, но следващите 7 се характеризират с ръст - средно от
10.7%.
Почти половината от мандатите на републиканците и демократите са губещи за фондовите борси.
Движението на капиталовите пазари по тримесечия и години от президентските мандати в САЩ:
Източник: Stock Trader's Almanac
