В Софийския градски съд върви процедура за продажба на „Капиталбанк" АД на Централна кооперативна банка (ЦКБ) за 1 лев. Срещу цената на два трамвайни билета новите собственици ще получат на тепсия сграда на пъпа на столицата за 5,231 млн. лв., вземания на банката за над 19 млн. лв., плюс близо 4 млн. лв. по сметките й. Срещу това купувачите се нагърбват с дългове на банката за З,254 млн. лв. Но само на книга. Куриозът е, че няма да има на кого да платят огромната част от тях.
Скандалното е, че продажбата е обявена по време на висящо дело пред Европейския съд в Страсбург по жалба на собствениците на „Капиталбанк" Ангел Първанов, Манчо Марков и Владимир Архипов.
Пред вросъда те претендират за обезщетение от 17 млн. долара за вреди и пропуснати ползи от ликвидирането на банката през 1998 г. Ако СГС одобри сделката, на практика ще осуети изпълнението
на евентуално осъдително решение на Страсбург за връщането на „Капиталбанк" на собствениците й и възстановяване на дейността й. През 1999 г. тримата собственици се жалват в Страсбург заради отнетия
от БНБ лиценз (на 20 ноември 1997 г.) и обявената несъстоятелност на „Капиталбанк" (6 януари 1998 г). От 19-те фалирали банки (от 1995 г. до днес) единствено за „Капиталбанк" прокуратурата се обяви
против фалита тъй като активите на банката превишават пасивите. През 1997 г. обаче Законът за банките превърна съда в обикновен регистратор на фалити, като отне правата му да контролира
основателността на отнемането на лиценза и искането за обявяване в несъстоятелност. Така нито собствениците, нито прокуратурата са могли да дока-жаттвърденията си пред съд. Това е и една от
основните причини, поради които на 9 септември 2004 г. Евросъдът единодушно допуска за разглеждане по същество жалбата на „Капиталбанк". „Жалбата повдига сериозни фактически и юридически въпроси по
конвенцията", обяви съдът. Елегантно от Страсбург подсказват изход срещу осъждане на държавата: „Съдът е на разположение за постигане на приятелско споразумение по спора", казват съдиите. Нашето
правителство обаче отказва споразумение, а междувременно фондът за гарантиране на влоговете в банките (назначил синдиците на „Капиталбанк"), разрешава продажбата й. Любопитна е метаморфозата,
която търпи цената на „Капиталбанк" след фалита й през 1998 г. Съдебната експертиза тогава я оценява на 19 млрд. стари лева - или $ 11 млн. (по курс 1810,20 лв. за $ 1). През 2004 г. пред Съда в
Страсбург българската страна сочи, че стойността й е едва 2,758 млн. лв. (или $1,724 млн. при курс средно 1,6 лв. за долар). Любопитно е, разбира се, защо след като 7 години банката е била в
ръцете на синдиците, цената й е паднала толкова ниско?! Нали основното им задължение е да пазят и увеличават стойността на активите, да събират взе-манията и пр.? За 7 г. синдиците на „Капиталбанк"
не са успели да върнат вземания за 1 лев от 19-те млн. раздадени кредити. Но пък излиза, че са готови за 1 лев да продадат банката, и то в момент, когато в Страсбург се искат $17 млн. обезщетение
за отнемането на лиценза й.
Куриозите не свършват дотук. В договора за покупко-продажба на „Капиталбанк" кредиторите й, които трябва да бъдат обезщетени от купувача ЦКБ, са редуцирани до 56 (вместо утвърдените по списъка на
съда - 76). Прави впечатление също, че сред тези 56 са дребни вземания на малки фирми, за които дори не е сигурно, че още съществуват. За сметка на това обаче са отпаднали сериозни финансови
задължения като повече от 5 млн. лв. обезщетения за служители, близо 6 млн. лв. дълг към „Фърст Файненшъл" и пр. Сред „запазените" кредитори само двама са с по-солидни вземания: ПЧБ с 23 995 лв.,
но пък банката не съществува и де факто купувачът няма да плаща нищо. Друг сериозен кредитор с вземания за 2 885 527 лв. е „Търговска и спестовна банка"- ТСБанк (закупена от Агенцията за държавни
вземания). Не е ясно защо обаче ТСБанк е сред кредиторите, след като дългът на „Капиталбанк" към нея е изчистен! А това личи и от писмо на БНБ от 4 септември 1997 г., в което се сочи, че заради
издължаването към ТСБанк запорираната сметка на „Капиталбанк" е отблокирана. На практика, ако съдът одобри сделката, купувачът ЦКБ ще покрива задължения само за около 350 000 лв. от които 80 000
лв. за заплати на синдиците (някои от които са преминали като метеор през банката, други отстранявани за присвоени средства от нея), плюс 50 хил. лв. за възнаграждения на странно набъбналия
персонал след фалита на трезора. Но пък за лев купувачът ще получи активи на банката за милиони - само сградата й на ул. „Врабча" 8 според съдебната експертиза от 1999 г. е струвала5,231 млн. лв.
Каква ли е пазарната и стойност след скока на цените на имотите? Продажбата, преди да си е казал думата съдът в Страсбург, обаче може да излезе „солена" за държавата.
Според българската конституция Конвенцията за човешките права е с предимство пред вътрешното ни законодателство, а актовете на Евросъда са задължителни за българските съдилища. При висящо
производство по отнемането на „Капиталбанк" най-правилното решение на българския съд е да спре процедурата по продажбата й до произнасянето на европейския му събрат. Още повече че сегашната
продажна цена на банката няма накъде повече да де-валвира: 1 лев или 1 стотинка - каква е разликата?
Разрешавайки обаче продажбата на „Капиталбанк", нашият съд ще подпише юридическата й смърт, защото тя ще бъде заличена от Търговския регистър. Само че ако Евросъдът обяви, че държавата незаконно е
отнела една работеща банка, по нашия закон това е основание съдът да я върне на собствениците й. Но ако тя междувременно е била продадена, държавата яко ще се разплаща Едновременно с евентуалното
осъждане на България се очаква Страсбург да присъди и солидно обезщетение. Държавата обаче ще трябва да се бръкне за още едно - и за вредите от липсващата банка.
Въпросът е ще прояви ли уважение нашият съд към европейските порядки на правораздаване, или ще ни завещае спомен за участието си в маратон по заобикаляне на съда в Страсбург? Нещо, за което ще
плаща българският данъкоплатец. Когото никой не пита съгласен ли е да отговаря за чужди вини и мераци.
Да не говорим, че за имиджа на държавата ни преди присъединяването към ЕС е добре нейните органи да показват повече привързаност към европейските ценности, сред които безспорно е и частната
собственост. Заради фалита на Капиталбанк" през 1998 г. главна прокуратура образува следствие срещу подуправителя на БНБ Емилия Миланова. По нейно предложение БНБ отне лиценза на банката. По делото
на Миланова бе наложена парична гаранция от 500 000 лв.
Според обвинителите банковата шефка бе допринесла за фалита на „Капиталбанк" и „Добруджанска банка", защото попречила за оздравяването им. Татарчев искаше разследване и на други банкови служители.
По-късно делото бе прекратено.
