Евопейските лидери трябвало да обмислят и предприемат действия, включващи дори такива спорни мерки като орязването на скъпоструващото здравеопазване за възрастни хора и увеличаване на прага за пенсиониране
Европа няма да успее да се справи с предизвикателството на застаряващото население, ако разчита единствено на имиграцията, се казва в изследване на корпорация РАНД (RAND Corporation). Експерти от европейското подразделение на корпорацията се съмняват, че поощряването на наплива на работници от страните извън Европейския съюз ще съдейства за поддържането на размера на работната сила до ниво, което би било достатъчно да гарантира удовлетворителни пенсии и медицински осигуровки за посивяваща Европа. Според доклада на РАНД, подготвен по поръчка на ЕС, вместо това европейските лидери трябва да обмислят и предприемат действия, включващи дори такива спорни мерки като орязването на скъпоструващото здравеопазване за възрастни хора и увеличаване на прага за пенсиониране. В документа се казва, че е необходимо прилагането и на други идеи като въвеждането на плащания за семейства с повече деца. Бонусите може да са под формата на материални помощи и данъчни облекчения, препоръчват експертите. Докладът на корпорацията разглежда отношенията между правителствената политика и демографските тенденции и стига до извода, че за да се справят с предизвикателството на застаряването, членовете на ЕС и асоциираните към съюза страни трябва да обърнат поглед към по-радикалните алтернативи за действие. "Заместващата имиграция не предлага реално решение на проблема със застаряващото население", се отбелязва в документа. В него се подчертава, че докато имиграцията може да бъде ефективно използвана за забавяне, а не предотвратяване на процеса на стареене на населението, "броят на имигрантите, необходими за париране на този ефект… би бил неприемлив при сегашния европейски социално-политически климат по количествени причини". Изследователите от РАНД заявяват, че дори ако Европа допусне широко мащабна имиграция, в перспектива самите имигранти ще остареят. Експертите твърдят, че демографското предизвикателство на Европа е продукт на увеличената продължителност на живота и намалялата раждаемост, която е под нивото на простото възпроизвеждане, или 2.1 деца на семейна двойка. Всичко това води до ръст на зависимото население и до съкращаване на "фонда" от икономически активно население. В доклада се казва, че ако това предизвикателство не бъде посрещнато правилно, то ще има "потенциално разрушителни последици за европейските икономики" заради намалената производителност и тежкото обременяване на пенсионната, социалната и здравната системи. "Докладът има за цел да изостри вниманието към огромните проблеми, с които се сблъскват всички европейски страни и които, ако не се заемем с тях, ще имат ужасяващо въздействие върху стандарта ни на живот и на икономическата ни производителност", обяснява Джонатан Грант, един от авторите на доклада. По думите му изследванията, проведени по време на подготовката на документа, са показали, че има действия, които могат да се предприемат за разрешаване на проблема, "но преди всичко е необходим широк и всеобхватен политически подход". В доклада се очертават три възможности за политически избор при решаването на проблема - поощряване на раждаемостта, допускане на по-голяма имиграция и политическа реформа, включваща рационализиране на здравеопазването, увеличаване на пенсионната възраст и поощряване на жените към по-активното им включване в трудовия пазар. Авторите на доклада признават, че предвид сегашния психологически климат по отношение на имиграцията вниманието им е било насочено към това как промените в нивото на раждаемостта могат да се използват за база в стратегията за предотвратяване на застаряването на населението. Експертите акцентират върху факта, че Франция и Швеция са постигнали успех, като са въвели общи поощряващи "пакети", включващи семейни придобивки (Франция) и привлекателни условия за излизане в отпуск по майчинство и грижа за децата (Швеция). Въпреки това изследователите предупреждават, че нито един от подходите не може да бъде приет като единствен за ефективно стимулиране на раждаемостта. Като се има предвид културното и политическо многообразие на Европа, всяка страна очевидно ще трябва сама да определи подхода си към противоречивите проблеми като контрацепция, семейно планиране и аборти, съпътстващи политиката към населението. В доклада се отбелязва, че резултатите от тези политики се появяват бавно и поради това те може да се окажат недотам привлекателни за управляващите, които предпочитат бързи решения. "Съществува разрив между избирателните цикли от 4-5 години и далеч по-дългите цикли на демографската политика", се казва в документа. По отношение на здравеопазването експертите стигат до извода, че финансовата страна на медицинското обслужване се е превърнала в толкова сериозен проблем заради бързо нарастващия брой на хората, които имат нужда от него, и на драстичния скок на разходите за здравето на старите и болни хора. "Предполага се, че все повече граждани ще живеят по-дълго и това ще струва все по-скъпо на обществото, тъй като лицата, които преди 20 години биха починали при нещастни случаи или нелечими болести, сега ще живеят повече заради развитието на медицината", разсъждават от РАНД. "Освен това има твърде малко стимули за пациентите, за да търсят по-евтина медицинска помощ", допълват те и обобщават въпроса по следния начин - "трябва ли разходите за медицинска техника, персонал и поддръжка да се увеличават в опит да се отговори на нарастващото търсене и до каква степен държавата трябва да субсидира загубите от тези усилия". Във връзка с увеличаването на пенсионната възраст изследователите на РАНД отбелязват, че "някои страни вече са прибягнали до тази мярка". "Германия увеличи прага от 60-63 години на 65, а в САЩ с поправките от 1983 г. към Закона за социалните застраховки пенсионната възраст към 2027 г. ще бъде увеличена от 65 на 67 години." Според експертите другият вариант е увеличаване на така наречената възраст за ранно пенсиониране или забрана на задължителното пенсиониране. В Германия и Италия вече е ограничен пълният достъп до социални придобивки в случай на ранно пенсиониране. Във Франция също бяха затегнати изискванията към кандидатите за пълни пенсионни придобивки и от миналата година необходимият за целта трудов стаж беше увеличен от 37.5 на 40 години. Джонатан Грант признава, че повечето препоръчани мерки са изключително непопулярни. Открит остава и въпросът дали правителството има право да се меси в частния живот. Факт е обаче, че ако тези действия не бъдат предприети, под въпрос ще бъде поставено бъдещето на обявените от ЕС цели в сферата на политиката на заетостта, икономическия ръст и социалната интеграция.
