По-големи шансове да получат федерална помощ имат тези щати, които са по-гъсто заселени и съответно имат по-голяма тежест в Избирателната Колегия и чието население не е политически монолитно
Ураганът "Катрина" се превърна в сериозен политически проблем за президента на САЩ – Джордж Буш. В момента той е подложен на унищожителни критики за неадекватната и закъснялата реакция на това природно бедствие, за назначаването на ключови постове в държавната администрация на некомпетентни чиновници и за липса на инициатива при ликвидиране на последствията от катастрофата.
След урагана броят на американците, недоволни от цялостната политика на Буш достигна рекордна стойност - от 53% (данните са от анкета, проведена от телевизионната компания CBS) до 59% (данните са на Ipsos-Reid).
Допитване, проведено от Zogby International сочи, че след "Катрины" по-голямата част от американците възприемат негативно личността на президента Буш – това се случва за първи път от всъпването му в длъжност.
57% от населението на САЩ, анкетирани от списание Newsweek, са заявили категорично, че Буш не се е справил със ситуацията. Аналогично – с цели 54% от анкетираните отговарят анкетираните от Gallup.
В САЩ отговорността за преодоляване на последствията от подобни стихии се разпределя между федералните власти и властите на щата.
Първоначално тежестта пада на съответните структури на щатско ниво. В случай, че мащабите на катастрофата са значителни и щатът не е в състояние да се справи сам, президентът на САЩ има пълномощия да обяви пострадалия от природна или техногенна стихия район за "зона на бедствие" (major disaster) или "зона, изискваща спешна помощ" (emergency), като това се прави по искане на съответния губернатор, след проведена експертиза от редица федерални структури, оценяващи размера на щетите.
Подобна президентска декларация има крайно важно значение, доколкото осигурява помощ на пострадалите от страна на федералните власти.
За пример – щатът Монтана, който сериозно пострада от торнадо и наводнения през 1999 година получи едва $6.3 млн. като федерална помощ, докато досега за пострадалите от "Катрина" Конгресът отдели $51.8 млрд.
Теоретично, американските президенти вземат подобно решение обективно преценявайки ситуацията. На практика решението може да зависи изключително много от политически фактори.
Огромна роля тук играе т.нар. "синдром CNN" – колкото по-мащабно медиите съобщават за проблемите на пострадалите райони, тръбейки пред обществото, толкова по-активно реагира президентът и администрацията му, тревожейки се за своята популярност.
Според проучване на Дик Салвис - професор в Университета на щата Делауеър - University of Delaware, в периода 1953 - 2004 година, президентите са удовлетворявали средно две от три молби на губернатори, искащи техните щати да бъдат обявени за "зона на бедствия".
В периода 1989 - 2004 година, президентите са взимали подобно решение още по-често - примерно в 75% от случаите.
Любопитното в случая е че най-рядко, пострадал район е обявяван за "зона на бедствие" от президента-демократ Джими Картър, през чиито мандат беше проведена мащабна реформа на службите, занимаващи се с предотвратяване и ликвидация на последиците от катастрофи (създадена е Федералната Агенция за Управление на извънредните ситуации - Federal Emergency Management Agency (FEMA), точно която се представи крайно лошо преди броени дни след потопа в Ню Орлиънс), както и републиканецът Роналд Рейгън.
Сегашният стопанин на Белия дом – Джордж Буш-младши като правило винаги е приемал молбите на губернаторите – отказвал е едва в 20% от случаите.
С неговото име се свързва и една любопитна подробност – Буш-младши за първи път в историята на страната е удовлетворил подобна молба в деня на инагурацията си (когато помощ поиска Флорида, чиито губернатор е братът на президента – Джеб Буш).
Историкът Ендрю Рийвз, автор на книгата "Политическото бедствие. Електоралната политика и президентските декларации" (Political Disaster. Electoral Politics and Presidential Disaster Declarations), анализира реакцията на подобни стихии, проявена от президентите Джордж Буш-старши и Бил Клинтън в периода 1989-1999 година (към тях са отправяни общо 659 подобни иска, предимно за отстраняване на щети от природни стихии). Според Рийвз, обявяването на даден щат за "зона на бедствие" е зависело от редица фактори – политическата тежест на щата (т.е. наличието на голям брой избиратели), както и традиционните политически нагласи на избирателите в региона.
По-големи шансове да получат федерална помощ са имали тези щати, които са по-гъсто заселени и съответно имат по-голяма тежест в Избирателната Колегия (формално избира президента на САЩ) и чието население не е политически монолитно (т.е. няма традиционни предпочитания съответно към републиканците или демократите). Ако щатът е неголям, но традиционно гласува за демократите или обратно – за републиканците, то шансовете да получи федерална помощ зависи от "цвета" на действащия президент.
Като пример – през 1992 година демократът Бил Клинтън управляваше Америка и отказа да обяви за зона на бедствие щата Илиноис, пострадал от огромно наводнение (към този момент Илиноис беше подчертано републикански щат), но две години по-късно за зона на бедствие беше обявена Луизиана, която претърпя аналогични щети (според данни на застрахователите, сочи статистиката на Insurance Information Institute). Работата е в това, че Луизиана беше определяна от политическите анализатори по това време като "спорен" щат – нейните жители се колебаят до последния момент кого да подкрепят.
Средно Буш-старши е взимал решение да обяви "зона на бедствие" по 39 пъти на година. Клинтън – по 72 пъти, като броят на природните стихии и техногенни катастрофи е бил абсолютно същия при техните мандати.
Клинтън се е съгласявал да помогне 60% по-често на "спорни" щати от предшественика си. Според статистиката за последните 50 години – Калифорния (изключително голям и традиционно "спорен" щат) рекордно често е получавала федерална помощ – на практика тя е погълнала почти половината от целия обем на отделените федерални средства за цялата страна за ликвидация на последствията от стихии.
При обработка на статистическите данни, според Салвис, изскачат и други любопитни неща. По някаква причина американските президенти приемат много по близо до сърцето си жертвите на урагани и наводнения (значително по-често отпускат федерална помощ), отколкото жертвите на засушавания, техногенни катастрофи и т.н.
За пример в изследването е посочено сравнение с президентите Джон Кенеди, който рекордно често е отпускал федерална помощ на “родния” си Масачузетс, а Дуайт Айзенхауер – съответно на Аляска.
От посоченото става ясно, че стихийните бедствия традиционно се използват в политическата борба. Авторът на книгата “Това е бедствие: Пари и политика, които следват земетресенията, ураганите и другите катастрофи " (It's a Disaster: The Money and Politics that Follow Earthquakes, Hurricanes and Other Catastrophic Losses) – Дейвид Ръсел, отбелязва, че кадрите на президента, появил се в зоната на бедствието става тяхна “визитка”.
Фотографиите на президента Рейгън, носещ чувал с пясък при укрепването на дигите на река Мисисипи и на Джордж Буш – до развалините на Световния търговски център, са били отпечатани от стотици издания по целия свят.
Според доклад, подготвен съвместно от Националния Център за изследване на атмосферата - National Center for Atmospheric Research и Института за екологични изследвания при Университета в Колорадо - Cooperative Institute for Research in Environmental Sciences at the University of Colorado at Boulder, показва, че ако дадена природна катастрофа се случва в годината на президентските избори, то президентите удовлетворяват исканията на щатите 46% по-често.
При встъпването си в длъжност Бил Клинтън обвини рязко предшественика си Буш, че не е оказал адекватна помощ на пострадалите от урагана “Ендрю”. По ирония на съдбата двамата събираха заедно помощ за пострадалите от азиатското цунами миналия декември, правят го и в момента за пострадалите от "Катрина".
Представата за това, че федералната помощ решава проблемите на пострадалите щати е по-скоро мит. Федералната помощ винаги закъснява и е недостатъчна за да възстанови живота в пострадалите райони до нива от преди катастрофата.
