Едва 1-2% от брутните премийни приходи в общото застраховане в България покриват рисковете в селското стопанство
Румънското Министерство на земеделието и развитието на селските райони има намерение да предложи промени в Закон No. 381/2002, засягащи компенсациите/обезщетенията в случай на природни бедствия в
селското стопанство. Тези промени предвиждат държавата вече да не носи пълна отговорност по исковете в пострадалите райони, в случаите на застрахована реколта.
Експерти от министерството, застрахователи и производители на земеделска продукция ще дискутират проблемите и намеренията за промени на законодателството на 14 октомври в Букурещ, по време на V-то
издание на ICAR - международния форум за катастрофични рискове, който се организира всяка година от румънската медия XPRIMM.
Тазгодишният дисбаланс в структурата на застрахованите площи
Застрахователните компании на румънския пазар са събрали 24,236 млн. евро брутен премиен приход от селскостопански застраховки на реколта 2007/2008 г., което е с 9,364 млн. евро повече, отколкото
за реколта 2006/2007 г. (14,87 млн. евро). Данните са на Националната асоциация на застрахователите и презастрахователите в Румъния (UNSAR), цитирани от изданието XPRIMM. Сумата представлява
покритието на есенните и пролетните култури за периода 1 септември 2007 г. до 31 юли 2008 г. 15,148 млн. евро от общата сума е премиен приход за есенните култури. Площите, рискът за които е покрит
от застрахователите, са 4,3 млн. ха, от тях 2,8 млн. ха са есенните култури.
Реколтата обикновено се застрахова срещу рискове като градушка, буря, проливен дъжд, киша и наводнение, пожар на корен, осланяване, измръзване на житните култури. Разбира се, има и много други
по-специализирани видове застраховки в селското стопанство.
Застрахованите в Румъния площи, засети с есенници, през миналата година бяха почти колкото и засетите с пролетници. Премахването на субсидиите за застрахователни премии от началото на август м.г. и
предоставянето на финансова подкрепа за фермерите само за есенните култури - със задължението да застраховат тези култури - доведе до дисбаланс в структурата на застрахованите площи. След като не
получиха субсидии за пролетните култури, фермерите не купиха застрахователно покритие за тях, коментира Флорентина Алмаджану, генерален директор на UNSAR.
Ако всичките застраховани площи през есента на 2007 г. бяха застраховани и за пролетните култури, това би означавало брутните премии за застрахователното покритие на есенните и пролетните
култури да стигне 26,55 млн. евро, което е почти два пъти повече, отколкото предишната година.
Ситуацията бе причина за генериране на значителни загуби както от фермерите, чийто пролетни култури пострадаха от природните условия и не можаха да покрият щетите си, така и от застрахователите,
заради неравномерното разпределение на риска, поясни г-жа Алмаджану.
Дисбалансът в разпределението на риска се обяснява с факта, че, когато се случат, застрахователните събития засягат различно есенните и пролетните култури, тъй като те са в различен стадий на
развитие, което предопределя и различната степен на влияние на метеорологичните феномени като градушка, например.
Селскостопанското застраховане все още държи много малък дял от събраните общи застрахователни премии, макар че има голям потенциал за развитие. Въпреки това обаче прогнозите са оптимистични - над
60% от анкетираните в проучване на онлаън изданието 1asig.ro очакват растежът на този сектор да е поне равен на средните стойности на растежа на застрахователния пазар като цяло през следващите
няколко години.
Кой къде е във фермерския бизнес
По данни на застрахователните компании в Румъния, за първата половина на годината те са събрали 11,3 млн. евро брутни премийни приходи от селскостопански застраховки - това е точно за
застрахователното покритие на пролетните култури - от 1 януари до 30 юни. Това прави по-малко от 1% от общите застрахователни премии, събрани от дружествата на румънския пазар. В същото време
изплатените обезщетения от дружествата на пострадалите фермери са за 1,45 млн. евро, повечето от които са платени от Allianz-Tiriac, Asirom и FATA Asigurari. Цялата 2007 г.
струваше на застрахователите 9,7 млн. евро изплатени щети по селскостопански застраховки.
С пазарен дял почти 30%, FATA Asigurari е лидер в този застрахователен сектор, общият селскостопански бизнес на дружеството е за около 3,355 млн. евро и заема 47.6% от портфейла му.
Следващите две места сред 5-те най-активни в този сектор дружества се заема от двете дружества на Vienna Insurance Group - Asirom с 2,09 млн. евро и пазарен дял 18,34%, следвано от Omniasig с 1,57
млн. евро и 13,9% дял от пазара. Двете австрийски дружества са следвани от Allianz-Tiriac, което държи почти 11% от пазара със своите 1,25 млн. евро брутни премии от селскостопанско застраховане,
след него се нарежда ARDAF, чийто бизнес в този сектор е за 0,928 млн. евро, което прави 8,13% пазарен дял.
Селскостопанско застраховане в Румъния (в млн. евро)
Какво е положението в България?
Ако някъде има такава национална статистика, тя е грижливо "пазена". Всяка застрахователна компания от 20-те на българския пазар има своята статистика, но никой не обобщава тези данни. Данните,
които събира и публикува Комисията за финансов надзор, са обобщени и не предлагат разбивка по видове застраховки. По своята същност рисковете, на които е подложена селскостопанската реколта, са
катастрофични рискове. Поради нашумялата напоследък тема за покритието на катастрофичните рискове за жилищните имоти, КФН успя да събере данни от компаниите, но те се отнасят единствено до
имущественото катастрофично застраховане през 2007 г.
Застрахователният бранш се оплаква, че интересът към селскостопанското застраховане от година на година става все по-малък, а при някои компании дори е в рамките на статистическата грешка. По
експертни оценки от години насам едва 15% от селските стопани застраховат реколтата си, като това донася около 1-2% от брутните премийни приходи в общото застраховане (723,296 млн. лв.). Основно се
подсигуряват производители, кандидатствали по някоя от европейските програми. Банките, които имат кредитни линии за подпомагане на селското стопанство също поставят условието за покритие на
рисковете. И толкова. За останалите фермери застраховката е нещо далечно и непознато, макар че всеки от тях неведнъж е пострадал и загубил от капризите на природата. Дори субсидиите от европейските
фондове не са обвързани с условието площите да бъдат застраховани.
Липсва и обобщена статистика за изплатените от застрахователите щети в земеделието, но почти всички компании се оплакват от висока щетимост.
Селскостопански застраховки се предлагат от почти всички застрахователни компании на българския пазар, но само за няколко от тях те са по-значително перо в портфейла - "HDI Застраховане",
"Виктория", "Дженерали", "ДЗИ Общо застраховане", "Армеец" и "Лев инс".
Обикновено застрахователната премия не е висока и е формирана така, че всеки производител да може да се застрахова. Например, при застраховка на есенници реколта 2008 г. за покритие в размер на 40
лв./дка срещу рисковете: градушка, буря, пожар на корен, проливен дъжд и измръзване, клиентът ще плати 1,90 лв. премия в ДЗИ, цената в останалите компании не е много различна и стига до около
2-3 лв.
Много експерти смятат, че е добре държавата да въведе задължителен елемент в селскостопанското застраховане, например за основните култури. Въпреки, че в ЕС няма документ, регламентиращ каква
да бъде застраховката, 2-3 европейски страни вече са въвели задължителния елемент в селскостопанското си застраховане. Но такава идея много трудно би се приела както от стопаните, така и от
застрахователните дружества.
