С какво са привлекателни т. нар. АДР

На практика понятието “депозитарни разписки” обхваща широк спектър ценни книжа: американски депозитарни разписки (American Depositary Receipts, ADR), глобални депозитарни разписки (Global Depositary Receipts, GDR), европейски депозитарни разписки (European Depositary Receipts, EDR) и Ню Йоркски акции (New York Shares, NYS)

Характерна особеност на развитието на капиталовите пазари през последното десетилетие е ръста на обемите на международните инвестиции, стимул за което е глобализацията и либерализацията на националните фондови пазари.
От една страна перспективата за получаване на значителни печалби, както и възможност за диверсификация на активите за сметка на инвестиции в чужди ценни книжа, в това число и вложенията в акции на чужди компании, засилва интересът на частните и институционалните инвеститори.
От друга страна стремежът към разширяване на присъствието на световния пазар и търсенето на нови капиталови източници, доведоха до активното проникване на компаниите на чужди пазари.
Независимо от факта, че като цяло механизмът на международните инвестиции е достатъчно сложен, в момента работи достатъчно удобен способ за привличане на чужд капитал, удовлетворяващ както инвеститорите, така и компаниите – издаването на депозитарни разписки на ценни книжа на чужди емитенти.
В САЩ, както и в редица други страни по отношение на чуждите инвеститори съществуват затруднения при покупка на книжа на чужди борси или вложения в активи, деноминирани в чужда валута. За тези инвеститори, върху които не действат подобни ограничения, значителните разходи, произтичащи от инвестициите в чужди пазари се превръщат в сериозна пречка. Депозитарните разписки позволяват да се преодоляват държавните граници и законодателни бариери и съответно могат да се разглеждат като ефективен инструмент за вложения в чужди активи.
Технически депозитарните разписки са документи в обръщение на пазара на сертификати на ценни книжа на чужди емитенти, които предоставят на притежателите им същите права, които имат и притежателите на базови активи.
Като правило депозитарните разписки се издават в акции (в това число и привилегирови) или дългови книжа на чужди компании. Фактически търгуваният инструмент са депозитарните акции, издадени за чужзи базови активи, докато депозитарните разписки представляват сертификати на депозитарни акции, но обикновено тези два термина се смятат за равнозначни.
Депозитарните разписки на отделни компании могат да съответстват на различен брой акции: например за една компания това съотношение може да е 1 към 1, за друга 1:75, а за трета - 1000 към 1. Съотношението между броя на акциите и издаденита за тях депозитарни разписки в значителна степен се определя от ценовия диапазон, в който се търгуват преобладаващата част от книжата на дадена фондова борса.
В резултат на това една депозитарна разписка може да представлява както няколко акции, така и определена част от акция. В съществуващите програми на депозитарни разписки съотношението се колебае в широк диапазон - от 100 000 към 1 (100 000 обикновени акции представляват 1 разписка) до 1 към 1 000 (1 обикновена акция съответства на 1 000 депозитарни разписки), макар и най-разпространеното съотношение да е 171.
На практика понятието “депозитарни разписки” обхваща широк спектър ценни книжа: американски депозитарни разписки (American Depositary Receipts, ADR), глобални депозитарни разписки (Global Depositary Receipts, GDR), европейски депозитарни разписки (European Depositary Receipts, EDR) и Ню Йоркски акции  (New York Shares, NYS). Американските зепозитарни разписки, АДР, са регламентирани със Закона за ценните книжа от 1933 година и се смятат за американски ценни книжа. Те са деноминирани в долари и свободно се търгуват на фондовите борси или на извънборсовия пазар.
По тях се изплащат дивиденти в американска валута, а самото сключване на сделки с тях се осъществява съобразно стандартната практика в САЩ.
От техническа гледна точка няма принципна разлика между американските и глобалните депозитарни разписки, с изключение на това, че последните могат да се търгуват както в САЩ, така и в Европа. Дори терминът АДР е достатъчно разпространен, че често с него да се назовават и глобалните депозитарни разписки.
Разновидност на глобалните депозитарни разписки са европейският им еквивалент.
Що се отнася до Ню Йоркски акции, те имат сходни характеристики на депозитарните разписки, но са далеч по-малко популярни като финансов инструмент вследствие на по-сложния процес на регистрация и процедури за сключване на сделките.
Освен това тези книжа не се регулират по силата на Закона от 1933 година, заради което определени категории инвеститори не могат да ги придобиват.
Първите депозитарни разписки са издадени в САЩ през 1927 година срещу акциите на компанията Selfridges, притежаваща верига магазини за продажба на дребно във Великобритания. Чак три десетилетия по-късно – през 1955 година са приети правилата за регистрация на АДР в Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ - SEC. Засилването на процесите на глобализацията през 80-те години на миналия век доведе до видимо увеличаване на броя на компаниите, срещу чиито акции се издават депозитарни разписки. Пикът на тези книжа се пада на последното десетилетие. В момента в САЩ се търгуват над 1 900 емисии АДР, като над 450 от тях се търгуват на три борсови площадки. Водещи банки депозитари са The Bank of New York (BK) (www.adrbny.com), J.P. Morgan Chase (JPM) (www.adr.com), Citigroup (C) (wwss.citissb.com/adr/www) и Deutsche Bank (DB) (www.adr.db.com). С издаване на АДР се занимават и Chase Mellon Bank, Mitsubishi Trust & Banking, както и някои други по-малки компании.
Теоретически цената на депозитарните разписки се определя от стойността на базовите активи, конвертирани в долари по текущия курс и коригирани съобразно съотношението между броя на разписките и акциите и разходите по транзакциите.
Дивидентите, изплащани по АДР в американски долари като правило се облагат с налог, аналогично на дивидентите, изплащани към акциите на американските компании.
Освен това към този приход може да се налага данък и в страната, където е регистрирана дадена компания, издала депозитарните разписки. При договореност за избягване на двойното данъчно облагане, облагането става в една от страните.
Независимо от допълнителните рискове, свързани с международните инвестиции, интересът към депозитарните разписки се повишава в последните години. По данни на The Bank of New York, в 2005 година обемът на търговия с депозитарни разписки в САЩ достига $830 млрд., увеличавайки се значително спрямо 1994 година, когато показателят достигна $248 млрд. Рекордният ръст на обемите на търговия с депозитарни разписки – от $667 млрд. през 1999 г. до $1185 млрд. – беше отбелязан през 2000 година на фона на спекулативния ръст на световните капиталови пазари. Последвалият спад в световната икономика и понижаването на капиталовите пазари доведе до понижаването на обема на депозитарните разписки до $550 млрд. през 2002 г. Понижаването на данъка върху дивидентния приход в САЩ през 2003 година и отбелязваната до началото на миналата година известна “слабост” на долара отново стимулираха интереса на инвеститорите, търгуващи на американските капиталови пазари към депозитарните разписки.
В началото на тази седмица беше подписано споразумението между френската Alcatel за сливане с американския си конкурент Lucent Technologies (NYSE: LU), което ще създаде базиран в Париж телекомуникационен гигант под американско управление.
Сливането ще се осъществи чрез размяна на акции.
Съгласно подписаните договорености акционерите на Lucent Technologies ще получат 0.1952 от американските депозитарни разписки на Alcatel за всяка своя акция. Така Alcatel ще заплати реално 13.4 млрд. долара за книжата на Lucent Technologies. Сделката оценява книжата на Alcatel на 3.01 долара за акция, което е малко под пазарната им стойност от затварянето на пазара в петък.
В края на януари миналата година при продажбата на миноритарния пакет от БТК на БФБ-София агенция Bloomberg коментира, че съществува и възможност американски депозитарни разписки върху акциите на БТК да бъдат издадени и да се търгуват на борсата в Ню Йорк. Според запознати има вероятност БТК да е и първата българска компания, която да получи "място" за котировка на ценните си книжа в агенция Bloomberg.
На българската фондова борса ЕВРО-ФИНАНС АД реализира първата публична емисия деривативи, търгувани на официален пазар - БФБ - София АД, позната под наименованието "Програма Български депозитарни разписки". По "Програма Български депозитарни разписки" бяха емитирани четири емисии - БДР - Deutsche Telekom AG; БДР - Deutsche Bank AG; БДР - Siemens AG; БДР - SAP AG.
В съответствие с т. 8.2.2. от Меморандумите Програма Български депозитарни разписки и във връзка с решение на СД на ЕВРО-ФИНАНС АД от 23.09.2003г., от 16.10.2003г. бе предприета процедура по окончателно прекратяване /ликвидация/ на емисиите включени в Програма Български Депозитарни Разписки. Съгласно Удостоверение от 05.11.2003 г., горепосочените емисии са окончателно приключени в Централен депозитар АД.

10-те водещи институционални инвеститори на пазара на АДР:

Източник: JMP