Сегашните трусове ще прекроят света. Чака ни нов глобализиран финансов ред. България ще трябва да мисли геополитически за икономическото си развитие
Финансовата криза ще трае минимум 10-15 години, докато се установи нов световен финансов ред при условията на глобализация. Геоикономическото и геополитическото земетресение, което се случва в
света, ще има огромни последствия. Това обяви проф. д-р ик.н. Димитър Иванов, финансов експерт и консултант в областта на банковия и инвестиционния бизнес. Проф. Иванов участва в открита
дискусия на тема: „Глобалната финансова криза и влиянието й върху развитието на застрахователния и осигурителен бизнес в България”, организирана от ВУЗФ и фондация „Проф. д-р Велеслав
Гаврийски”.
Дебатът за кризата е закъснял, но по-добре късно, отколкото никога, посочи лекторът. Той обяви, че през ХХ век светът познава не по-малко от 11 финансови кризи, при 80% от които проблемът е
бил свързан със свръхкредитиране, свръхинвестиране, свръхфинансиране, свръхпроизводство.
Настоящата криза е криза от нов тип. Проблемът при нея е, че тя не се отразява веднага върху макроикономиката на страните. Тя тръгна като криза на ипотечните кредити, удря домакинствата, частния
сектор (малките и средни предприятия и фирми), разраства се по цялата финансова система и едва тогава се усеща ефектът върху макроикономическата стабилност.
За сериозните анализатори индикаторите за глобалната криза бяха налице още през 2005 г. и те дойдоха от огромния търговски дефицит в Америка, който твърде дълго надуваше своя балон и от
надуването на балона на ипотечните кредити, посочи лекторът. По същество световните централни банки култивираха този балон на активност. Те не реагираха навреме и разрешиха на финансовите
институции да станат изключително рисково експозирани, коментира още проф. Иванов.
"Моментът на истината за кризата дойде. Глобалната политическа система разбра, че не може да остави кризата сама да се развива и реши да помогне на глобалната политическа система. Лидерите на
Еврозоната разрешиха отпускането на 1910 млрд. евро за спасяването на 44 "системно релевантни" банки в Еврозоната. Така се стигна до кешовото инжектиране, разпределено по страни: във Великобритания
бяха инжектирани 640 млрд. евро, в Германия- 500 млрд. евро, във Франция – 320 млрд.евро, в Холандия – 200 млрд.евро, в Испания – 150 млрд. евро, в Австрия – 100 млрд. евро", посочи проф.
Иванов.
Той подчерта, че захранването на банковите системи в света и тяхното спасяване залагат за десетилетия напред много високи данъци за хората, както и обезценяване на някои валути. Европейската
централна банка и Федералната банка на САЩ ще смъкнат лихвените проценти на 1, дори на нула, за да се справят с рецесията. Като цяло последствията от кризата ще са земетръсни във всички икономики.
У нас
от няколко години в икономиката ни има вътрешната криза. Причината е в забавените структурни реформи в основни сектори, обяви експертът и добави: "Българската криза не е продукт на американската,
защото инфлацията например е наш собствен продукт. Рекордният дефицит по текущата сметка също е резултат на собствената ни икономическа политика".
Въпреки това кризата на световните пазари не може да не засегне и България.
Статистиката сочи, че над 95% от депозитите на хората са в размер на 4-5000 лева. Това означава, че ако възникне сериозен проблем със заетостта, над 4/5 от домакинствата нямат спестявания, с които
да изкарат повече от месец-два, ако не получават някакви доходи.
По данни на БНБ от края на юни тази година, раздадените у нас кредити са на обща стойност над 53 млрд. лева. В същото време общата сума на депозитите (депозити, части от кредити и пр.)
възлиза на 33 974 106 млрд лв. Тоест, размерът на официалния български дългов балон е минимум 22 млрд. лева. Почти на толкова възлизат и междуфирмените задължения.
"За сравнение, в края на 2007 г. американският дългов балон е 117% от БВП на САЩ. Нашият, българският дългов балон надхвърля американския и то 10 месеца преди експлозията на пика на кризата",
коментира проф. Иванов.
Според него, до този момент, преди да е дошла силната вълна на кризата, в България вече има очертаващи се жертви - това са българските домакинства и секторът на малките и средни
предприятия.
Сред общите ефекти от кризата е застой на икономическата активност и кредитиране, реална опасност от фалити, свиване на благосъстоянието и на доходите. Всичко това води след себе си извода,
че България върви към тежка потребителска рецесия и намаляване на чуждите инвестиции. Ефектите на кризата са обезценяване състоянието на спестяванията ни с над 20%, спад на стойността на
имотите с 15-20%, повишаване цената на обслужването на задълженията по кредитите. Поне 10-15% от благосъстоянието на домакинствата е на път да се стопи.
Банковата активност в България
ще бъде спряна. "Дори и при най-добър бизнес план и при най-добра история трудно може да се вземе над 10 млн. евро кредит от една банка. Ако гледаме нещата на повърхността, българската банкова система е стабилна. 87-88% от собствеността на банките е в чужди ръце, това не са офшорни банки, а банки с добро име. Но ако видим ситуацията с банките-майки, нещата са тревожни. Срутването на борсовите индекси срути стойността на бланковите институции. Две имена се спрягаха по европейските сайтове - ОТП и Уникредито. Уникредито свиква специално заседание на своите акционери на 12 ноември, за да обсъди политиката си за рекапитализиране на банката с 6,4 млрд. евро. ОТП пък продаде две свои поделения и сега тече трета продажба. От това следва, че кризата стимулира процеса на консолидиране, на промяна на собственост на банките. Именно това няма да ни отмине и нас, в България", коментира проф. Иванов.
Всички финансови сектори, включително
застрахователната индустрия, ще бъдат повлияни от кризата.
Фундаментални проблеми в застрахователния бранш ще бъдат поставени под лупата на нови регулативни изисквания, например грешките на управлението на риска, природата и контрола на риска; оценката на
активите. Свиването на пазара на недвижими имоти и на новото строителство ще повлияе върху растежа на застрахователната индустрия. Отслабващият икономически растеж, редукцията на кредита и високите
цени на бензина също ще повлияят върху автопродажбите, а оттам и върху застрахователите.
В същото време обаче ценовите трендове ще са под силно напрежение и ще е много трудно да се увеличават. Консолидацията в сектора ще продължи – бавният растеж и ниските печалби ще я стимулират.
Изходът ще е експанзия на застраховката Живот, която ще се превърне в задължителен осигуряващ социално-икономически елемент за всеки. Постепенно българският пазар ще стане част от глобалния
пазар, без граници или затворени сегменти. Ще се върви също и към засилена диверсификация на продуктите и услугите за оживяване с глобалната конкуренция.
Какво може да се направи сега?
Месеци преди изборите промяната е трудна, но като цяло може да се мисли за разработване на комплексна антикризисна програма за противопоставяне на кризата, посочи проф. Иванов. Според него БНБ
трябва да въведе още по-строга система за регулиране раздаването на кредити от страна на търговските банки. Трябва да започне контрол на съотношението доходи на клиента спрямо размера, сроковете за
падеж и тежестта на изплащането на кредита. Например, да се въведе със закон възможност за получаване на кредите след 3,5 години доказани доходи, като таванът на кредита бъде според дохода. Според
проф. Иванов трябва да се гарантират депозитите във всички български банки до техния пълен размер.
Трябва да се преструктурират задълженията на кредитополучателите. До 6 месеца до 20% от българските домакинства, получили кредити, могат да станат жертви.
Бъдещата световна финансова система
ще включва масивна световна реконсолидация на банки и финансови компании, по-малко банки и банкери, изчезване на инвестиционните банки, задължителна промяна на Бретън- Уудското споразумение
(промяна на архитектурата на световния финансов модел), създаване на нови регионални и многонационални системи на регулиране на пазарите, а голяма част от частната финансова система вече няма да
бъде в частни ръце.
България изгради икономиката на лесните печалби, фалшива икономика, а сега кризата ни го показва. Отново стоим пред въпроса за преоценяване на своята стратегия за развитие. Единственият ни шанс е геополитическото ни място, граничещо и с Европа, и със света извън Европа. България не е експлоатирала в дълбочина геополитическото си място в 1 земетръсно променящ се свят. Имаме големи възможности и трябва спешно да очертаем стъпките си за развитие, посочи още проф. Димитър Иванов.
