Седмицата премина под знака на еврото

След като ЕЦБ повиши лихвата до 2.5%, коментарите на Жан-Клод Трише бяха приети с въодушевление от пазара, заради завишаването на прогнозата за ръст на БВП и инфлационния натиск в еврозоната за текущата година

Изтеклата седмица премина под знака на единната европейска валута, благодарение на решението на Европейската Централна Банка да повиши лихвата по рефинансирането за втори път до 2.5% за последните три месеца.
Решението за покачване на основната ставка в еврозоната е аргумент в подкрепа на еврото, след като лихвата остана непроменена на ниво две на сто на годишна база за две години и половина до миналия първи декември, когато за първи път беше повишена с 25 базови пункта.
Пазарът прие с въодушевление коментарите на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който посочи, че властите, отговорни за монетарната политика в еврозоната повишават прогнозите си за ръст на БВП и инфлационния натиск за текущата година. При целево ниво около 2 на сто, ЕЦБ очаква засилване на инфлацията до 2.5 процента, заради което Трише даде да се разбере, че едно бъдещо повишаване на лихвата изглежда твърде вероятно, като провежданата в момента парична политика продължава да стимулира икономическия ръст в региона.
Повишаването на ставката всъщност беше отчетено от пазара. Всички анализатори бяха единодушни, че миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повиши основния си лихвен процент с 25 пункта до 2.5 на сто.
Различни мнения имаше само по това кога ще са следващите подобни стъпки - през април, юни или септември - които да изведат лихвите до ниво от 3% в края на годината.
Повишаването на лихвите в Европа най-вероятно ще доведе и до увеличение и на лихвите в България и поскъпване на кредитите. При предишното увеличение на лихвите от страна на ЕЦБ реагираха както справочният показател СОФИБОР, така и основният лихвен процент в България.
Поведението на показателите се следи с интерес, тъй като в страната към момента има множество кредити, отпуснати с т.нар. плаващ лихвен процент. Те са обвързани с EURIBOR, с SOFIBOR или с ОЛП, като към някои е добавена и допълнително фиксирана лихва. След повишаването на справочните показатели олихвяването на този тип кредити ще се увеличи.
Зад мотивите на ЕЦБ за по-строга парична политика са активизирането на ръста на икономиката в еврозоната и особено опасенията на банката от прекалено високите цени на имотите.
Хармонизираният индекс на потребителските цени за 25-те страни на ЕС се е покачил през януари 2006 година с 2.2 процента спрямо аналогичния период на предходната година, сочат публикуваните днес данни на Eurostat.
През декември миналата година показателят беше в размер на 2.1 на сто на годишна база, а през януари 2005 г. д 2.0 процента.
Спрямо декември 2005 г. цените са се понижили с 0.4%.
Годишният ръст на цените на 12-те страни от еврозоната през януари е по-висок като цяло – 2.4%, спрямо 2.2% през януари предходната година. През първия месец на миналата година ръстът беше 1.9% спрямо януари 2004 година. Спрямо миналия декември цените през януари 2006 година са се понижили с 0.4 на сто.
Годишната инфлация, измерена с помощта на европейския индекс на потребителските цени EICP, която е и официалният показател на ЕС е в размер на 2.2 процента през първия месец на текущата година.
Най-нисък темп на ръст на инфлационния показател за януари 2006 година спрямо същия период на предходната отчита Полша – 0.9%. Най-висок – Латвия – 7.6%.
В еврозоната най-нисък темп на ръст на инфлационния натиск за периода на годишна база отчита Австрия – 1.5 на сто, а най-висок – Испания – 4.2 процента.
Това стана и причината Goldman Sachs да преразгледа прогнозата си по лихвата на еврозоната в посока нагоре, като посочи, че най-вероятно до края на 2006 година лихвата ще достигне 3.0% на годишна база.
Тези аргументи позволиха на еврото да се покачи през миналата седмица с 1.3% спрямо долара, с 1% спрямо йената и с 0.8% спрямо британската лира.
В същото време японската валута също повиши стойността си спрямо долара, като успехите й напълно зависеха от изказванията на японски министри.
В началото на седмицата йената уверено поскъпваше, доколкото пазарът предположи, че правителството на Джуниширо Коидзуми е дало “зелена светлина” на Bank of Japan да започне промени в монетарната политика на страната.
Това се случи след като висши представители на японското правителство дадоха ясни сигнали, че централната банка на страната ще бъде напълно независима в своето решение кога и по какъв начин да сложи край на водената в последните години политика на практически нулеви лихви и поддържане на свръхликвидност в икономиката.
В последните месеци изпълнителната власт непрекъснато оказваше натиск върху Bank of Japan да продължи да се придържа към водената до момента политика, а изявленията на министрите на икономиката и финансите от началото на миналата седмица показват, че правителството вече е съгласно за започване на постепенно охлаждане на икономиката.
BoJ ще заседава през започващата седмица и според редица анализатори още тогава тя ще започне да изтегля ликвидност.
Що се отнася до официалните лихвени нива на банката, обаче, се очаква те да бъдат повишени не по-рано от края на годината.
Възходящият импулс рязко секна в петък, когато стана известно, че от началото на седмицата бичите настроения на трейдърите са били неоснователни, след като именно Коидзуми заяви, цитиран от редица издания, че “е възможно все още да е прекалено рано за промени в монетарната политика на Токио”.
Японският премиер заяви още, че изказването на министъра на икономиката в кабинета му Каору Йосано, че Япония е преодоляла дефлацията е преждевременно.
Според него Централната банка на страната трябва да се съобрази с този факт, провеждайки паричната си политика.
Дефлацията във водещата азиатска икономика продължава вече седма поредна година, като през последните пет от тях Токио провежда ултрамека парична политика с лихва от 0.1% на годишна база в неистов опит да излезе от нея. Bank of Japan поддържа и огромни наличности и въпреки изявленията от години, че властите в страната ще се придържат към тази монетарна политика, в последните седмици на няколко пъти високопоставени японски служители посочиха, че е време да се внесат промени в паричната политика.
Йосано заяви миналата неделя, че “Япония не изпитва дефлация в класическия смисъл на тази дума”, заради което BoJ трябва да започне да покачва ставката.
За броени минути, след като новината обиколи инвестиционната общност, йената се срина, загубвайки на практика постигнатото през седмицата – ръстът й на седмична база остана едва 0.3 на сто спрямо долара.
В предишните дни и някои макроданни се оказаха в полза на евентуално повишаване на почни нулевата лихва (0.1% на год. база) във втората икономика в света. Публикуваният индекс на потребителските цени показа най-високата си стойност от 1998 година (+0.5%), което веднага породи спекулациите, че настъпва краят на периода на дефлация в Япония.
В момент, когато Bank of Japan разглежда възможността да промени паричната си политика на лихва близо до нулата през март-април, мнозина аналитици смятат, че това би било прибързано, тъй като много икономически показатели не говорят в полза на евентуални промени.
“Даже и данните за CPI да покажат ръст за трети пореден месец, инфлационният натиск ще бъде в контраст с неувереното поведение на потребителите и слабите продажби на дребно” – коментира Рокфелер от Rockefeller Treasury Services.
“В момента няма доказателства в подкрепа на промени в монетарната политика през март, при това евентуалната промяна през април засега се разглежда като чиста хипотетична възможност. Въпреки това пазарът е оптимистично настроен по отношение  на дългите позиции по йената. Все пак ако CPI не отчете ръст от поне 0.1%, най-вероятно ще станем свидетели на рязка корекция на неотдавнашния ръст на йената” – казва още Рокфелер.
По традиция често игнорираният от пазара паричен агрегат М3 (Алтернативен измерител на паричното предлагане) в еврозоната през миналата седмица бе сервиран буквално преди заседанието на ЕЦБ. Показателят се покачи през януари с 7.6% спрямо същия период на миналата година, като по този начин се оказа значително над целевото ниво, установено от ЕЦБ от 4.5%, което съответства на постигането на ценова стабилност в еврозоната. Ръстът на заимстванията в частния сектор се е ускорил, достигайки 9.7%. В същото време ЕЦБ следи много внимателно търсенето на кредити от страна на частния сектор, заради “прегряването” на пазара на недвижимите имоти в много европейски страни.
Сред по-важните данни за британската икономика беше отчетът на
Британската Конфедерация на индустриалците (CBI). Според публикуваните данни през февруари се наблюдава понижаване на продажбите, заради високите общински наеми, които се плащат по това време на годината.
Друга причина са високите цени на енергоносителите.
Според Конфедерацията, индексът на продажбите на дребно през месеца се е понижил до -18, спрямо -11 месец по-рано.
Средната прогноза на аналитиците сочеше спад до -8.
“Отчитайки високия темп на ръст на цените на енергоносителите, водата, общинските данъци, както и други комунални услуги, няма нищо чудно в свиването на разходите на потребителите” – коментира Джон Лонгуърт – изпълнителен директор на Asda и председател на Комитета на конфедерацията, която съставя индекса.
Според друг отчет, сериозен е спадът в заетостта в сектора на продажбите на дребно, като понижението е най-силното за последните 22 години – откогато се води и тази статистика.
Индексът на заетостта в сектора от декември 2005 г. до февруари 2006 година е от -15 до -26 пункта.
Въпреки общия си спад миналата седмица, доларът имаше основания за ръст, тъй като публикуваните макроданни за водещата световна икономика като цяло бяха позитивни за американската валута. Въпреки това американската валута не успя да се възползва от отчетите.
През започващата седмица пазарът ще следи внимателно редица важни американски данни, сред които отчета за търговския дефицит и данните за пазара на труда, които ще бъдат публикувани в петък.
Като цяло седмицата няма да бъде изпъстрена с голям пакет икономически показатели. Н понеделник ще излезе отчетът за поръчките в индустриалния сектор (Factory orders). Месец по-рано беше фиксиран ръст от 1.1%.
В сряда акцентът ще е поставен върху седмичните данни за петролните запаси на САЩ, след като отчетът за изтеклата седмица показа ръст на запасите от суров петрол от 1.6 млн. барела до 328.3 млн. барела.
В четвъртък, освен традиционния отчет на американското Министерство на труда за седмичните заявки за социални помощи поради безработица - Jobless claims, на разположение на инвеститорите ще бъдат представени данните за търговския баланс на САЩ за първия месец на годината. През декември 2005 г. дефицитът достигна $65.7 млрд., а средната прогноза на аналитиците сочи ръст на януарския показател до $67 млрд.
В петък пазарът ще следи внимателно данните за заетостта за февруари. През предходния месец в САЩ са били открити нови 193 000 работни места, а прогнозата за миналия месец е още по-оптимистична – 195 000 до 250 000. Ставката на безработицата вероятно ще остане непроменена – 4.7%.
Най-важното събитие в Европа ще е заседанието, насрочено за четвъртък на Комитета по паричната политика на Bank of England на което ще бъде взето решение за лихвите.
Очаква се, че лихвата по рефинансирането на Великобритания ще остане непроменена на ниво от 4.5% на годишна база.
Известен интерес ще представляват и данните за продажбите на дребно във Великобритания и еврозоната. Ще излязат и отчетите за индустриалното производство на редица водещи европейски икономики, както и показателите за търговските баланси на Франция и Германия.