Изборите и популизмът съвсем не са основната причина да не се увеличава здравният данък. Поне още 1-2 години държавата няма да има интерес от повишението
Здравната ни система от години е в разпад, а пациенти и лекари комай успяват да оцелеят единствено покрай енергията, отделяна при подобен процес.
Причините за трагичното състояние са две - хроничната липса на пари и контрол върху харченето им. Но управниците признават, че дори и от системата да не се разпилява нито стотинка по джобове на
чиновници, директори, фирми и редови медици, финансирането пак ще си остане недостатъчно. През 2005 г. за поредна година България ще е страната с абсурден процент от брутния вътрешен продукт,
заделян за здраве - 4.3 на сто. По-малко в Европа имат само Албания и Турция. Освен това ние сме държавата с най-ниска здравна вноска - 6%.Защо тогава не се вдига осигуровката?Това изглежда
естествен и на пръв поглед лесен начин за наливане на повече пари в здравеопазването. Разчетите на здравната каса сочат, че 2% увеличение ще налива 280 млн. лв. повече годишно в бюджета й. За
сравнение 305 млн. лв. бяха общо парите, които касата отпусна тази година за болниците. Реално лечебниците обаче ще похарчат около 350 млн. лв. Други 280 млн. лв. получават болниците и от здравното
министерство. Общо сумата обаче е далеч от санитарния минимум - дълговете на болниците са над 100 млн. лв. Инжекция от 280 млн. лв. от увеличената вноска би дошла добре. А на пациентите може и да
не им се налага толкова често да плащат лекарства и консумативи.Горе-долу от момента, в който беше въведен 6-процентният здравен данък - 1999 г., - се говори за неговото увеличение с още 2%.
Сегашният кабинет се заричаше да увеличи осигуровката от догодина, но промяната се отложи най-рано за 2006 г. Всяко правителство се старае да бяга от увеличение на данъчната и осигурителната
тежест, особено на прага на избори. На всичко отгоре настоящото обеща намаление на данъците. Друг е въпросът, че обещава и по-човешко здравеопазване. Но излиза, че двете засега са
несъвместими.Страхът от изборите е вярно, но недостатъчно и доста повърхностно обяснение за ниското ниво на здравната вноска. Действително увеличението настройва наказателно електората, но сметките
сочат, че последният, в чийто джоб ще бръкне увеличената здравна вноска, е обикновеният гражданин. По-високата осигуровка е всъщност по-сериозна тежест за самата държава и за работодателите.
Работодателите тази година покриват 75% от здравния данък на работниците си. От 2005 г. процентът ще падне на 70%. Логично е те да посрещнат на нож евентуално увеличение на осигуровката. А
представителите на бизнеса имат достатъчно мощно лоби в парламента и кабинета.
От друга страна, не е нужно да упражняват влияние върху властта, защото самата държава е достатъчно натоварена от здравния данък. В момента тя плаща осигуровките на 56% от населението - деца,
пенсионери, студенти, войници, държавни служители. Като сума обаче бюджетът внася около 1/3 от вноските, тъй като осигурява върху по-малки суми - например месечната вноска за едно дете е 1.20 лв.
Месечно от общо 66 млн. лв. приходи от вноски държавата внася в здравната каса 25 млн. лв., сочат разчетите на НЗОК за тази година.
Грубо казано, 8% осигуровка ще костват годишно 100 млн. лв. повече на бюджета. А тези пари естествено идват от данъци. Тъй като хазната не е без дъно, ако увеличи осигуровката, бюджетът трябва да
намали други субсидии - на образованието или военните например. Друг вариант е да се вдигне и друг данък, което, разбира се, е самоубийство - в пълен разрез с декларацията за запазване на общата
данъчна тежест, чиято логика говори, че по-високата здравна вноска трябва да означава понижение на друг данък.
Най-логично е да се вдигне вноската, но да се намали бюджетната субсидия за здравеопазване, която също идва от данъци. За 2005 г. тя е доста сериозна - 700 млн. лв. от общо 1.7 млрд. лв. за
здравната сфера. С тях държавата финансира болници, лекарства, профилактични програми, спешната помощ. Да се вземе от тези пари, за да се увеличи вноската, е безсмислено, след като общо сумата ще
се запази същата.
Според здравния министър Славчо Богоев обаче мотивът да не се увеличава вноската не е натовареността на държавата, тъй като сумата не е толкова голяма. "Основната причина е липсата на икономическа
необходимост", смята Богоев. 1% по-висока вноска ще вкара 140 млн. лв. повече в НЗОК годишно. Според бюджета за 2005 г. дефицитът (разликата от приходи от осигуровки и разходи за медицинска помощ)
на НЗОК е 110 млн. лв. Но тъй като касата има любимите на всички политици 750 млн. лв. резерв в БНБ, догодина тя ще неутрализира дефицита с пари оттам.
Естествено, когато парите в банката свършат, ще трябва да се увеличи здравната вноска. Кога ще стане това? И защо все пак, след като има сериозен резерв от парите в БНБ, не се взема двойно
повече?Така хем няма да се пипа държавната субсидия, хем вноската ще е ниска поне още 2-3 години, хем парите за здраве ще са повече. За да има финансова стабилност една система, особено
чувствителна като здравната, резервът й трябва да е равен на годишните й разходи, цитират обаче експертите на здравното министерство икономическата теория. Парите в БНБ са 750 млн. лв., разходите
годишно - близо 1 милиард. Ако от резерва излязат 300 млн. лв., стабилността му е застрашена. И така пак стигаме до единствения изход - увеличение на здравната вноска, но през 2006-2007 г. И -
съответно - на държавните разходи за медицинския данък.
За запазване на държавната субсидия и при увеличена осигуровка икономистите залагат на ежегодния ръст на брутния вътрешен продукт - около 5%. Така парите от бюджета няма да се намалят като процент,
но няма и да се увеличат.Другото обяснение защо, след като има резерви,парите за здраве не се вдигат, са ежегодните споразумения на правителството с Международния валутен фонд за рамката на
бюджета. Преди 1-2 години депутатът от НДСВ Антония Първанова твърдеше, че България има договорка със Световната банка, според която здравната вноска не бива да се вдига, освен ако не се намали
друг данък. От здравното министерство обаче обясняват, че такова споразумение няма. То е с Международния валутен фонд и изглежда малко по-различно.Един от индикаторите за финансова стабилност на
държавата е това какъв е делът на публичните разходи - за здраве, образование, армия, социални харчове от БВП. Според споразумението на кабинета с МВФ делът на тези разходи не бива да е над 40% от
целия БВП, обясняват от здравното министерство. Не че фондът ни спира за увеличение конкретно на парите за здраве, но ако тези разходи се вдигнат, трябва да се вземе от финансирането на
образованието или военните например. Кабинетът може единствено да играе с преразпределението на малки суми в целия бюджет - до 100 млн. лв. Увеличение на тези суми би значело бягство от принципите
на пазарната икономика, тъй като държавата се намесва вече твърде силно, поясняват от здравното министерство.Всичко това обяснява и перманентно сочения от здравните началници изход - стимулиране на
доброволното здравно осигуряване и въвеждане на доплащане в болниците. И двете не са фактор за увеличение на задължителната данъчно-осигурителна тежест, дори може да се спори и дали се включват в
общия брутен вътрешен продукт. Но пък влияят както на събирането на повече пари за здравеопазване, така и на развитието на системата. Въпреки първоначалните си намерения правителството се отказа от
въвеждането на официално доплащане за лечение в болница през 2005 г. Това вече е решение, на което факторът избори влияе много силно.
