Първите четири компании на Китай, които излязоха извън граница и са в състояние да премерят мускули с Уол Стрийт са финансови
Китайските компании продължават да помпат мускули и вече излизат извън пределите на страната си.
Това става видно дори от бърз преглед на проблемните банки на Уол Стрийт до забравените африкански мини. Китайският капитал променя правилата на играта и някои аналитични центрове вече говорят за
преместване на историческите финансови центрове на влияние към Азия на фона на уморения и почти неразвиващ се Запад.
Аналитици, анкетирани от Sunday Times, си задават въпроса кои китайски компании в момента биха могли да окажат най-съществено влияние върху глобалната икономика. Интересно е да се види, че Топ 10 на китайските компании по критериите финансова мощ, подкрепа на държавата и умел мениджмънт, се оглавяват от финансови и застрахователни компании.
1. Industrial and Commercial Bank of China – ICBC, която осъществява активна експанзия в чужди страни от 2006 г., когато привлече над $21 млрд., листвайки се на фондовите борси на
Хонконг и Шанхай. Това бе най-голямото IPO в корпоративната история на човечеството.
Банката се намира в авангарда на експанзията на Китай в Африка. През миналата година дружеството похарчи над $5 млрд., за да стане основен акционер в Standard Bank в ЮАР. Банката придоби редица
филиали на холандско-белгийската Fortis Bank в Хонконг, инвестира в Индонезия, планира да открие представителства в Сидни и Дубай.
Президентът на ICBC Цзян Цзянцин, който оглавява гигантската структура с 16 хил. филиала на територията на континентален Китай и близо 351 хил. служители, е класически пример за политическо
дълголетие. През 70-те години на миналия век по времето на "културната революция" Цзянцин е изпратен да прави трудовата реформа в селски регион. Когато му разрешили да се завърне в Шанхай,
дълго време работи като касиер. Вземайки университетската си доплома в ръка, той влиза в ръководството на тогавашната неголяма държавна банка.
Цзян влиза в екипа на мениджърите, управляващи преструктурирането на “лошите” кредити на банката, които към онзи момент достигат 30 на сто от активите на компанията. В момента той си поставя за цел
да увеличи от 3 на сто до 10 процента бизнеса в чужбина.
2. China Development Bank е пълно въплъщение на китайското централизирано планиране в съвременния финансов пейзаж. Мениджърите на компанията са подотчетни на Държавния съвет на
Китай, както и на правителството. Този най-голям застраховател на облигации в последните години финансира няколко крупни държавни проекта, включително новата “китайска стена” – дигата Three Gorges
Dam, Shanghai Expo, както и отделни обекти на Олимпиадата. Засега дружеството прави плахи опити за излизане зад граница, но източници от банковите кръгове смятат, че финансовата му мощ му позволява
да се превърне в крупен международен инвеститор.
Компанията е подкрепена от лихвите на надеждни заеми, тъй като кредитира водещи държавни китайски стопански субекти. През миналата година наля 1,4 млрд. британски лири във водещата финансова
компания в Обединеното кралство Barclays.
Президентът на компанията Чен Юан е наследник на комунистически аристократи. Баща му е главният плановик на икономиката по времето на Мао Дзедун. След дипломирането си Юан минава всички стъпки на
банковата йерархия, за да достигне поста си, съвместен с поста на заместник подуправител на Китайската Народна банка.
Източници в банковите среди твърдят, че иска да приеме всичко добро от западното банкиране и дори да назначи за свой съветник бившия шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан.
Банката му прави инвестиции, само ако е получил одобрение от висшето политическо ръководство.
3. Застрахователната компания Ping An Insurance в момента се намира в епицентъра на икономически и политически трусове, свързани с плановете й да привлече до $17 млрд. чрез
първично публично предлагане на акции, с които да осъществи задгранична експанзия.
В застрахователните среди дори се говори, че първият обект за поглъщане е водещата британска застрахователна компания Prudential. Въпреки съпротивите в Китай, пред листването има “зелена светлина”,
тъй като неотдавна акционерите й гласуваха “За”.
В същото време Шанхайската фондова борса загуби 30 на сто от капитализацията си в последните месеци след разгорялата се криза на финансовите пазари в САЩ. Допълнително върху ръководството на
застрахователя се натрупа политически натиск да прекрати с листването си на чужди борси. За поместването на борсата помага британската банка HSBC, която притежава пакет от 17% от акциите на Ping
An.
В центъра на конфликта се намира сегашният президент на финансовата компания Ма Минчже, закален боец, архитект на превръщането на Ping An в независим застраховател и извеждането на компанията от
контрола на китайските държавни банки, които до преди време бяха главните акционери на дружеството.
Ма, който е дългогодишен член на китайската комунистическа партия, има дълъг опит в партийните игри. Той е човекът, отворил вратите на Ping An за чужди инвеститори, решавайки, че участието на HSBC,
Morgan Stanley и Goldman Sachs е жизнено важно за бъдещето на дружеството.
Ping An е сред първите компании от континентален Китай, които осъществиха листване на фондовата борса в Хонконг.
4. Брокерът на ценни книжа Citic Securities вече прави тест на мускулите на Wall Street и по някои съобщения води преговори за придобиването на 10% в проблемната американска банка
Bear Stearns, въпреки вчерашното съобщение, че JP Morgan ще я придобие на цена от $2 за акция.
Всъщност в момента китайската компания е сред най-големите акционери на Bear Stearns и едва ли ще си продаде пакета за подобна нищожна сума.
Компанията е най-голямото дружество за търговия с ценни книжа в Китай. Листвана е на борсата в Шанхай още през 2003 година.
Президентът й Ван Дунмин също не е непознат. До идването си в Citic той е работил в сферата на търговия с ценни книжа и е заслужил възхищението на инвестиционната общност в Китай. Успял е да вдигне спекулативно цената на китайско дружество от 6 юана до 98.-5 юана за акция само за 15 месеца. Той е и пример за това, че преплитането на взаимоотношенията между пазарните регулатори и големите играчи е пример за “сапунен балон” на капиталовите пазари.
В списъка на първите десет китайски компании присъства и инвестиционната компания China Investment Corporation - CIC, прословутият суверенен фонд, на когото официален Пекин повери
$200 млрд. от държавната хазна като начален капитал.
Компанията инвестира предимно в китайския банков сектор, но притежава и два крупни пакета зад граница.
CIC похарчи $5 млрд. за придобиването на 9.9% от акциите на Morgan Stanley и вложи $3 млрд. в американската инвестиционна група Blackstone.
ММ
