Страните от Централна и Източна Европа представляват все повече производствената ръка на стара Европа
„УниНюз“, изданието на италианската група УниКредит, публикува в последния си брой анализ на Дебора Револтела и Матео Фераци за подобрения инвестиционен климат в България и Румъния. „Страните от Централна и Източна Европа представляват все повече производствената ръка на стара Европа. Това важи особено за някои сектори като производството на текстил, кожени изделия, дървесина, автомобили, пластмаса и гума, които през последните години преместиха някои от фазите си на Изток, се казва в анализа, публикуван от електронното издание Пронто София. България и Румъния са интегрална част от този процес. Двете страни се възползваха от конкурентоспособността си, от перспективите за влизането си в ЕС и от масивните си програми за приватизация, за да привлекат крупни инвестиции от чужбина през последните години. Макроикономическото стабилизиране благоприятства масивния прилив на директни чужди инвестиции (ДЧИ) в България и Румъния. През 2006 те представляваха почти 30 на сто от общия брой в Централна и Източна Европа, докато бяха под 10 на сто през първите години на десетилетието. България в частност е източноевропейската страна, която привлече най-много чужди инвестиции през последните години. Чуждите инвестиции са в голяма част в сферата на услугите (72 на сто от общия брой ДЧИ в България и 55 на сто в Румъния през 2005). Важна част в тях представлява по традиция сферата на занаятчийството. Към традиционните процеси на делокализиране, характерни за 90-те години, се прибавиха и връзки от различен вид, свързани с поддоставки, производство на ишлеме, търговия с продукти на местния пазар. Някои големи фирми решиха да положат производствената си база в двете балкански страни и в някои случаи послужиха като волан за присъствието на малките и средните предприятия с чужд капитал, било то доставчици или клиенти. Сред най-значимите примери е фирмата „Мирольо“ в областта на текстила, която привлече многобройни италиански фирми в България още от първата половина на 90-те години. В сферата на занаятчийството двете балкански страни са все още в състояние да се възползват от важни предимства по отношение на себестойността на продуктите, в сравнение с другите членки на ЕС. Това им помага да запазят известна специализираност в някои традиционни сектори. Но този тип предимства не са всичко за България и Румъния. На фона на непрекъснато нарастващата конкуренция от страни с ниска цена на труда, като тези от Югоизточна Азия, фазите на високоинтензивен труд проявяват тенденция да останат в България и Румъния, защото те са в състояние да предложат и стабилен конкурентноспособен контекст във вътрешността на пазара на ЕС. За много фирми, най-вече малки и средни, географската близост пък се смята за важен елемент за запазването на здрави връзки с фирмите-майки, както и за бързото обслужване на европейския пазар. Това важи особено за текстилната конфекция. В такъв смисъл търговските връзки на италианските фирми с България и Румъния са ориентирани към сферата на тесктила и кожната индустрия. Бързият растеж на доходите, свързан с намаляването на рисковете, привлече много фирми, чиято цел е да обслужват местния пазар, особено в частта, несвързана със занаятчийството. Процесът на приватизация, отнасящ се най-вече до финансовия и телекомуникационния сектор, изигра решаваща роля. Румъния и България представляват 25 на сто от населението и 15 на сто от доходите на цялата Централна и Източна Европа. Доходите на румънците и българите са под 5000 евро годишно, но нарастват бързо. Доходът на глава от населението в Румъния се удвои през последните 4 години, а този в България - за последните 6 години. Потенциалът, свързан с вътрешното търсене, представлява важен стимул за присъствието на чуждите фирми, особено в търговията на дребно, в недвижимото имущество, във финансовите услуги. В същото време необходимостта за обновление на местната инфраструктура стимулира инвестициите в строителството. Развитието на мрежите за комуникации и енергийният сектор са сред сферите с най-голям потенциал в бъдеще. Многобройни италиански инвеститори виждат България и Румъния като идеалните места за „репродукция“ на опита, натрупан на италианския пазар през последните десетки години. Такъв е случаят в България с някои италиански фирми в сферата на т.нар.utilities, които имат ограничени пространства в Италия и затова се целят към чужбина. В България и Румъния чуждите бизнесмени намират все още пространство за развитие на дейността си. Затова нерядко те търсят нови възможности, дори и непряко свързани с традиционната им дейност на италианския пазар“.
