Подредени по важност за България с оглед на тяхното влияние върху икономиката и хората, критичните катастрофични рискове са земетресения, наводнения и свлачища
Задължително застраховане може да гарантира задоволително проникване в рамките на разумен времеви период и при разумна годишна премия – това е един от основните изводи в доклада на тема „Управление
на риска при катастрофични събития в България и създаване на Български катастрофичен застрахователен пул“. Автор на материала е Румен Гълъбинов, член на УС и Изпълнителен Директор на ЗК и ЖЗК
"Български Имоти" АД, Vienna Insurance Group.
В доклада обосновано се доказва, че, подредени по важност за България с оглед на тяхното влияние върху икономиката и хората, критичните катастрофични рискове са земетресения, наводнения и
свлачища.
Въпреки, че в България стават наводнения, бури, свлачища и пожари, земетресенията са основният източник на загуби. Може да се заключи, че страната ни е сеизмична зона, а най-голямото земетресение в
Европа през ХХ век е станало малко на юг от София. Рискът от земетресение на територията на България е много висок – 150-годишната щета е равна на 31% от общата застраховаема стойност, 50% от БВП
за 2003, и 200% от централния бюджет за 2003. Високият риск от земетресение е резултат както от високия сеизмичен риск на страната, така и от неправилно проектирани конструкции и големи
концентрации на стойност в някои от най-предразположените към земни трусове области. По-старите сгради, възлизащи на 38% от общо 113,000 оценени сгради, са проблематични. Те представляват 47%
от разгънатата площ на сградния фонд и 50% от загубите за събития с период на повторяемост от 150 години. Голяма част от риска от земетресение е концентриран в София, с пресметната ВМЗ от 26% от
общата застраховаема стойност за събитие на 150 години, 31% от БВП за 2003 и 143% от централния бюджет за 2003. Това се дължи на високата опасност от земетресение и на концентрацията на имоти и
население. Покритието на този риск е над сегашния капацитет на правителствения фонд за подпомагане при бедствия, който понастоящем възлиза на 0,6% от централния бюджет. Застраховането срещу
земетресение е незадължителен риск за полиците на физически лица и проникването е много ниско – от порядъка на 1%. Ако силно земетресение удари столична част, последствията за населението биха били
опустошителни, сравними със скорошните земетресения в Турция през 1999. Застрахователната индустрия не е могла да се справи с предизвикателството. Голяма част от риска може да бъде покрита за
разумен период от време, сравним със сегашните ипотечни периоди за България, чрез схема за задължително застраховане/презастраховане. Загубите, с период на повторяемост от порядъка на 100 години,
могат да бъдат покрити от такава схема. Най-жестоките исторически събития, с пресметнати периоди на повторяемост от 200 до 300 години, може да не бъдат напълно покрити.
Схема за задължително застраховане срещу земетресение може да гарантира задоволително проникване (70%) в рамките на разумен времеви период (10 години) и при разумна годишна премия. Годишните
застрахователни премии трябва да са по-ниски от данъчните ставки за недвижими имоти, под 0,1%, с цел схемата да е приемлива за обществеността.
Целия доклад можете да прочетете ТУК.
