Генералният директор на организацията за храните предупреждава, че времето за мислене мина
$30 млрд. годишно са нужни за възобновяването на селското стопанство и за избягването на бъдещи заплахи от конфликти заради храна, смята генералният директор на Организацията на обединените нации
по прехрана и земеделие (ФАО) Жак Диуф. В уводната си реч на тридневна среща на върха в Рим, посветена на търсенето от изход от кризата с храните, той добави, че времето за приказки вече е
отдавна минало и че сега е време за действие.
Доктор Диуф отбеляза също, че през 2006 г. светът е похарчил $1200 млрд. за оръжия, изхвърлената храна само в една страна би струивала $100 млрд., а свръх консумацията от страна на хората с
наднормено тегло струва $20 млрд.
„Във връзка с това въведение, как можем да обясним на хората със здрав разум и добра воля, че не ни беше възможно да намерим $30 млрд. на година, за да разрешим на 862 млн. гладни хора да се радват
на едно от фундаменталните човешки права: правото на храна и правото на живот?“, запита Диуф.
„Структурното решеие на проблема с осигуряването на храна в света се корени увеличаването на продукцията и продуктивността в държавите с нисък приход и с дефицит на храна“, заяви той.
Това изисква „иновационни решения и такива с повече въображение“, включително „ партньорски договорености ... между държави, които имат финансови ресурси, управленчески способности и развити
технологии, и държави, които имат земя, вода и човешки ресурси“.
Неразбираем според Диуф е фактът, че субсидии на стойност $11-12 млрд. през 2006 г. са използвани да пренасочат 100 млн. тона житни растения от ползване за човешка консумация към „задоволяването на
жаждата за гориво на колите“.
„Ако не вземем спешно смели решения, които са необходими при сегашните обстоятелства, рестриктивните мерки, взети от страните производителки за посрещането на нуждите от храна на собственото им
население, влиянието на климатичните промени и спекулациите на пазарите за фючърси ще поставят света в опасна ситуация“, предупреди Диуф.
„Всъшност проблемът с рискованото положение при храните е политически. Въпрос на приоритети е - в лицето на една от най-фундаменталните човешки нужди. И изборите, направени от правителствата, са
тези, които решават алокацията на средства,“ заключи той.
М.П.
