Предимство на която и да е от двата типа лихви не може да бъде дадено категорично, тъй като и двете имат своите предимства/недостатъци в определени случаи
Кредитът като форма на финансиране е известен в най-различни разновидности. Независимо от това, винаги има няколко основни елемента, които задължително присъстват: размер на кредита, срок на
изплащане и последно, но не и по значение – лихвата.
Без значение какъв вид е кредита, за какъв срок и какъв е размера на лихвата, то тя може да бъде основно два типа от гледна точка на това как „стои” във времето. По-конкретно става въпрос дали
лихвата е фиксирана (постоянна) за целия период на кредита или е плаваща (променя се при определени условия).
Фиксираната лихва се характеризира с това, както вече бе споменато, че остава непроменена за целия период на кредита. Това е много удачна форма за получаване на кредит, тъй като кредитополучателя
знае точния размер на лихвата, която ще бъде начислена при съставянето на погасителния му план. В това отношение, фиксираната лихва има едно много съществено предимство – размерът на погасителните
вноски ще е еднакъв за целия период на кредита. Дори лихвите да се покачат през това време, изменението няма да окаже влияние върху погасителния план. Разбира се, обратната ситуация (спадане на
лихвите) отразява недостатъците на фиксираната лихва. В този случай кредитополучателя ще продължи да изплаща своя кредит по лихвата, по която е подписан договора.
Противоположен е характера на плаващата лихва. Тя също има своите предимства и недостатъци. Преди да бъдат посочени какви точно са те, ще дадем кратко разяснение на същността й. От самото
наименование става видно, че този тип лихва не е статична лихва, т.е. с течение на времето тя се мени – може да расте, а може и да намалява. Вероятно възниква въпроса: „Как става така, че лихвата
се променя. От какво зависи?”. Отговорът е следния: банките, които прилагат плаваща лихва използват за нейното формиране следния модел: Фиксиран компонент + променлив компонент. Като фиксиран
компонент обикновено банките определят базов (банков) лихвен процент (БЛП), а за променливия избират най-вече 3-месечен или 6-месечен LIBOR/EURIBOR или Основен Лихвен Процент. LIBOR (London
Interbank Offered Rate) отразява лихвените проценти по депозити (от един ден до една година) на определени банки на междубанковия пазар. В случая 6-месечния LIBOR например отразява средния размер
на лихвите по 6-месечни депозити, предложени на междубанковия пазар в Лондон. Аналогично, EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate) отразява лихвените проценти по депозити (от една седмица до една
година) на определени банки (тук техния брой е значително по-голям – понастоящем повече от 50) на междубанковия пазар. 6-месечния EURIBOR в случая отразява средния размер на лихвите по
6-месечни депозити, предложени на европейския междубанковия пазар.
Що се отнася до ОЛП, разсъжденията са идентични. ОЛП също отразява доходност, но не по депозити, както е при EURIBOR и LIBOR, а по тримесечни Държавни ценни книжа (ДЦК). Доходността по тези книжа
се взема, като средногодишна постигната на първичния пазар.
За да е по-нагледно казаното до тук, ще представим примерно съставяне на плаваща лихва. В съставянето няма нищо сложно и всеки би могъл да извърши това ако разполага с необходимите стойности (а те
са само две). Едната стойност, както вече стана дума е БЛП – обикновено той варира между 8% и 10%. Нека за лекота вземем БЛП да е 10%. Втората стойност е една от описаните по-горе - 3-месечен или
6-месечен LIBOR/EURIBOR или ОЛП. За нашия пример нека вземем 3-месечен LIBOR (по данни на БНБ настоящата му стойност е 2.85863%).
И така, плаващата лихва по кредита при тези параметри би изглеждала по следния начин: 10% (БЛП) + 2.85863% (3-месечен LIBOR) = 12.86% договорена лихва.
Формирана по този начин, лихвата има своите предимства изразяващи се основно в това, че тя следва динамиката на пазара. По-конкретно, това намира израз в намаляване на лихвата при спад на
LIBOR/EURIBOR или ОЛП и така намаляване на размера на погасителните вноски, които остава да бъдат платени. Естествено недостатъкът на този тип лихви се проявява, когато LIBOR/EURIBOR или ОЛП
започнат да отбелязват ръст. Тогава резултатите приемат обратен знак - погасителните вноски по кредита се коригират, като приемат по-високи стойности.
В заключение, предимство на която и да е от двата типа лихви не може да бъде дадено категорично, тъй като и двете имат своите предимства/недостатъци в определени случаи. Съветът на „МОИТЕ ПАРИ” към
кредитоискателите е да обръщат повече внимание на останалите компоненти, които имат отношение към цената на кредита. Не бива критерият плаваща или фиксирана лихва да е водещ, тъй като
пренебрегването на дадена оферта по тази причина може да се окаже погрешна стъпка.
Като цяло, практиката да се прилага плаваща лихва е доста разпространена на този етап, но повече подробности за лихвите по конкретни оферти, а и самите оферти на банките можете да откриете на сайта
на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg.
Иван Стойков
анализатор потребителски финанси
„МОИТЕ ПАРИ” - Българският Финансов Пътеводител
