Някои ги определят като фондове на “старши” кредити (Senior loan funds), други – в качеството на фондове “прайм-рейт” (Prime rate funds), фондове “участие в кредита” (Loan participation funds) или фондове “с плаваща лихва” (Floating rate funds)
В хода на безкрайните дискусии по повод монетарната политика на Федералния резерв на САЩ и перспективите за продължаване на цикъла от повишаване на основната лихва във водещата световна икономика,
сякаш т.нар. фондове на банковите кредити (Bank-loan funds) остават извън фокуса на вниманието на инвестиционната общност.
Някои инвеститори дори не са и чували за този интересен клас активи, притежаващ нелош потенциал за печалба.
Независимо от това, че пазарът на “старши” или “приоритетни”, кредити, т.е. кредити с преимуществено право за погасяване спрямо други дългови книжа, съществува относително отскоро, през последните
десет години фондовете, специализирани в банковите кредити отбелязаха добри резултати на фона на разнообразна пазарна конюнктура.
Една от възможните причини тези фондове да остават слабо познати се състои във факта, че инвестиционната общност все още не може да приеме окончателно решение, как точно ще трябва да се наричат те.
Някои ги определят като фондове на “старши” кредити (Senior loan funds), други – в качеството на фондове “прайм-рейт” (Prime rate funds), фондове “участие в кредита” (Loan participation funds) или
фондове “с плаваща лихва” (Floating rate funds). При всичкото разнообразие в наименованията, инвестиционните стратегии, използвани от тези фондове е на практика една и съща.
Фондовете на банковите кредити се появяват на пазара след кризата на жилищноспестовните асоциации в САЩ в края на 80-те години на миналия век. По принцип инвестират в “старши” кредити, отпускани от
банките на широк кръг клиенти. Независимо от факта, че заемите могат да се дават на компании с невисок кредитен рейтинг, при евентуален фалит, “старшите” кредити дават по правило правото на
притежателите им да претендират първи за активите на фалиралия.
Друга характерна особеност на тези фондове се заключава във факта, че за разлика от традиционните облигации, по които се изплащат фиксирани купони в точно определен период от време, лихвите по
кредитите, включени в портфейлите на тези фондове са “плаващи”.
Това означава, че те периодично се преразглеждат в съответствие с някакво лихвено ниво, например “прайм-рейт” (базовата ставка за първокласни парични дългове, публикувана от американските банки)
или London Interbank Offered Rate, LIBOR (ставката по предлагането на лондонския междубанков пазар на депозитите). Като следствие на тази особеност, фондовете на банковите кредити предлагат единна
форма на капиталовложения в активи с фиксиран доход, където инвеститорите могат да печелят от повишаването на лихвените нива.
Тази група фондове демонстрира такива резултати, които са съпоставими единствено с книжата на технологичните компании по време на технологичния бум на борсата. В периода от януари 1992 година насам
съвкупната доходност на инвестиционния фонд в банкови кредити CSFB/Leveraged Loan Index се оказва отрицателна единствено в няколко случая. Ако се вземе под внимание всички бумове и сривове, които
инвеститорите преживяха на борсата в тези години, то резултатите на този фонд са наистина впечатляващи. Дори в периода 2000 – 2001 година, когато тревогите около кредитното качество доведоха до
рязко понижаване на рейтинга на дълговите книжа на водещите американски компании, на банковите кредити като клас активи се удаде възможността да запазят позициите си.
Доколкото все пак пазарът на банковите кредити е относително млад, единственият реален път за индивидуалните инвеститори да станат негови участници минава през взаимни фондове, чиито период на
живот е под пет години.
Подобно на голямата разновидност на инвестиционните фондове, в тази група са представени фондове както от открит, така и от закрит тип, между които инвеститорите могат да избират.
В същото време доколкото ликвидността на банковите кредити е относително невисока, преобладаващата част от фондовете от открит тип имат ограничения по отношение на предсрочното откупуване на
книжата си от обръщение. Вследствие на това много експерти предпочитат фондовете от закрит тип, чиито книжа се търгуват на свободния пазар в рамките на търговските сесии като акциите. По този начин
те са значително по-гъвкави от гледна точка на управление на инвестиционните портфейли. Освен това преобладаващата част от тези фондове от закрит тип се характеризират с високо ниво на “левъридж”,
т.е. активно използват заемни средства за увеличаване на печалбата, потенциалната доходност (или загуби).
Например фондът Citigroup Investments Corporate Loan Fund (TLI) през цялата минала година увеличи стойността на чистите си активи с над 20%, което е нелош резултат за инвестиционен фонд, чиято
доходност на базата на лихвените нива не надвишава 5% на годишна база.
Фондът Eaton Vance Senior Income Trust (EVF), който отчита по-висок показател на доходност постигна резултат, който е в състояние да засрами преобладаващата част от инвестиционните фондове.
Една от най-важните причини, заради което фондовете, инвестиращи в банкови кредити в момента заслужават интерес от страна на инвеститорите се заключава във факта, че множество от тези фондове за
първи път от десет години започват да се търгуват с премии по отношение на стойността на чистите им активи.
Това означава, че ако в течение на години инвеститорите напълно ги игнорираха, то в момента тази група е станала твърде привлекателна.
Впрочем, управляващите компании не бързат да вземат инициатива. Макар и групата фондове от семейството на Pimco неотдавна (и без да шуми) представи на пазара фонда фонд Pimco Floating Rate Income
Fund (PFL), като цяло семейството на взаимните фондове не просто недостатъчно рекламират фондовете на банковите кредити, а на практика ги игнорират.
Освен споменатите вече фондове, в момента са регистрирани най-малко още четири други фонда за банкови кредити от закрит тип. Най-големите от тях са Van Kampen Senior Income Trust (VVR) и ING
Prime Rate Trust (PPR), които като правило са и най-ликвидни – дневните обеми на търговия с книжата им достига няколко хиляди. Nuveen Senior Income Fund (NSL) предлага малко по-висок доход в
проценти от другите фондове, но в същото време се търгува с по-висока премия към стойността на чистите активи. Вероятно, най-специфичната и рискова възможност за вложения предоставя фондът Salomon
Brothers Emerging Markets Floating Rate Fund (EFL), в чиито инвестиционен портфейл има облигации с “плаваща” лихва, издадени от страни като Перу, Русия и Бразилия. Само от началото на 2006 година
стойността на чистите активи на този фонд се е покачила с 35 процента.
Със сигурност най-важната причина, заради която фондовете на банковите кредити в момента са изключително привлекателни за инвестиции е тяхната слаба популярност.
И, макар най-важният фактор за успех в борсовата търговия са чисто технически характеристики, а не толкова изборът на ценни книжа, фондовете, специализирани в банковите кредити със силните си
резултати и пълното пренебрежение от страна на инвеститорите, представляват според експерти твърде перспективни обекти за вложения в сегашната ситуация на пазара.
