45 години от земетресението във Вранча през 1977 г. Подобно може да донесе икономически загуби за над 7 милиарда евро

Преди 45 години близо 1600 души загубиха живота си и около 35 000 домове бяха разрушени от опустошително земетресение, разлюляло Румъния. Трусът бе с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, а епицентърът му бе локализиран в Източните Карпати, в земетръсната зона Вранча. Хипоцентърът бе намира на дълбочина 94 km. Повечето от жертвите бяха в Букурещ.
Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав. Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, 50 са силно повредени. Разрушени са 21 административни (вкл. тази до гарата) и търговски сгради, други 35 са повредени. Засегната е църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 души са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат "Свилоза" не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството. След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната "Гражданска отбрана" и военни, се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Под развалините в Свищов загиват над 130 души, ранени са над 140. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и недостиг на въздух.
И днес сценарият за събитие от мащабите на 1977 г. би поставил много семейства в затруднение, посочва Националният съюз на застрахователните и презастрахователните компании на Румъния (UNSAR).  Всъщност Румъния се счита от специалистите за една от най-изложените на сеизмичен риск европейски страни.
Земетресението може да засегне както населението, стоките и сградите, транспортната инфраструктура, хранителните доставки, комуникационните и информационните технологии, така и природната среда и социално-икономическите дейности. Но един от най-важните сектори, който изисква специално внимание и координиран подход към мерките и действията за намаляване на риска, е строителният сектор.
По експертни оценки, извършени от IGSU в рамките на програмата RO-RISK, над 100 000 души могат да бъдат засегнати в случай на земетресение със среден интервал на повторение от 100 години. При такъв сценарий вероятните икономически загуби могат да надхвърлят 7 милиарда евро, а 210 000 сгради могат да бъдат повредени.
Въпреки това, само 1 на всеки 5 жилища е покрито от задължителна катастрофична застраховка. И въпреки че 74% от румънците казват, че се интересуват от имуществена застраховка, според последното проучване на общественото мнение, проведено от UNSAR с IRES, интересът е по-голям от реално сключените застраховки.
"Предвид рисковете, на които сме изложени, задължителната застраховка на жилищата се превръща в необходимост. В този контекст приветстваме инициативата на Министерството на развитието, благоустройството и администрацията за одобряване на Националната стратегия за намаляване на сеизмичния риск (НСРСР). Законодателната рамка за намаляване на сеизмичния риск на съществуващи сгради е важна стъпка за устойчивостта на румънското общество", коментира Адриан Марин, президент на UNSAR.
В Румъния защитата на жилищата чрез застраховка е задължителна по закон, а задължителната полица (PAD) покрива 3 катастрофични риска - земетресение, наводнения и свлачища – до границата от 20 000 евро, съответно 10 000 евро, в зависимост от вида на строителството.  UNSAR припомня, че незадължителната застраховка на жилища покрива и рискове като пожар, експлозия, буря, буря, кражба или вандализъм при застрахователни суми, които отговарят на реалната стойност на жилищата.