Munich Re: Климатичните рискове влияят на благосъстоянието на хората

Екстремалните явления и бедствията, свързани с климата, влияят негативно на благосъстоянието на хората и на националните икономики, а 2017 година бе особено неблагоприятна втова отношение. Това се казва в публикуван наскоро доклад на презастрахователя Munich Re – Hurricanes cause record losses. Общите загуби от стихийни бедствия достигат $320 млрд., което представлява най-голямата до момента сумарна цифра. Общите загуби, по данни на презастрахователя, включват както застраховани, така и незастраховани загуби, включително косвените икономически загуби, като прекъсване на производството.
Средната глобална температура през 2017 г. е била с 1,1 °C по-висока от аналогичния показател от доиндустриалния период, което означава, че вече сме преминали половината от  пределното ниво на температурно повишение от 2 °C и посоченото в Парижкия договор повишение до 1,5 °C в сравнени ес доиндустриалните нива, алармират анализаторите. 2017-та година е посочена като най-топлата в историята на наблюденията и една от трите най-горещи. Рекорда засега държи 2016 година. Докладът сочи, че най-горещите в света години са регистрирани след 2005 г., а петте най-горещи — от 2010-та досега.
Презастрахователят предупреждава, че екстремалните явления могат да доведат до сериозна увреда и дори разрушаване на селскостопанските активи и инфраструктурата и да повлияят на средствата за съществуване и продоволствената безопасност на милиони хра по света.
Над 80% от хората, които живеят в условия на отсъствие на продоволствена безопасност, се намират в страни с околна среда, от въздействието на опасни природни явления. Събития, свързани с климата, могат да доведат ситуацията с уязвимото население до нива на продоволствена криза и недохранване. Проблемът с острия недостиг на продоволствия по правило се усилва, когато опасни природни явления, като например продължително засушаване или наводнения, утежняват последиците от конфликти.
От 1980 год. общият риск на свързаните с горещините заболявания и смъртността неотклонно расте, като около 30% от населението в света днес  живее в климатични условия, при които 20 дни в годината се наблюдават смъртоносно опасни температури.
През миналата година са регистрирани множество значителни климатични явления, включително активният сезон на ураганите в Северния Атлантик, сериозните мусонни наводнения на индийския субконтинент и продължителното силно засушаване в отделни части на източна Африка. Заради това 2017-та е посочена като годината с най-високи икономически загуби, свързани с екстремни климатични явления.
През август и септември 2017 г. три крупни и разрушителни последователни урагана, които удариха крайбрежието на южните американски щати и редица карибски острови, поставиха нов рекорд за нанесени щети и загуби.
Прекъсванията в селскостопанското производство в редица развиващи се страни оказа сериозно влияние на и без това крехките средства за съществуването на най-бедните и уязвими категории хора, сочи обзорът. Селското стопанство (селскостопанските култури, животновъдството, риболовът и аквакултурите, както и горското стопанство) понесоха 26%  от всички загуби, свързани със стихийни бедствия от среден и крупен мащаб, обусловени от климата.
През 2017 г. големите разливи на реки повлияха сериозно на селскостопанския сектор, особено в азиатските страни, довеждайки ситуацията с продоволствията до критични нива. Силни дъждове през май 2017 г. предизвикаха сериозни наводнения и свлачища в югозападните части на Шри Ланка, което още повече утежни ситуацията в страната, пострадала по-рано от силно засушаване.
Силни валежи в край на март-началото на април 2017 г.  провокираха наводнения в североизточните селскостопански части на Бангладеш, от което особено пострада производството на  селскостопански култури в районите Силхета, Дака и Мименсинга. Сезонът на мусоните в Южна Азия доведе до едни от най-тежките за последните години наводнения в региона. От юни до август 2017 г. наводненията в Непал, Бангладеш и северна Индия засегнаха милиони жители. Резултатът – много жертви и напускане територията на тези страни от огромни маси хора.
По данни на наскоро проведени проучвания, цитирани в презастрахователния доклад,  от 1980 г. досега е регистриран постоянен ръст на риска, свързан със заболявания и смъртност от горещини.  Около 30% от населението в света днес живее в климатични условия, при които поне 20 дни в годината са белязани от опасни температурни показатели. През периода 2000-2016 г. броят на хората, подложени на въздействието на горещи вълни, бележи увеличение със 125 млн. души.
Една от най-неблагопирятните последици от промяната на климата, според Munich Re, е преместването на огромни групи хора. По-голямата част от такова мигриране носи вътрешен  характер и е свързана с внезапно развитие на екстремалните природни явления.
През 2016 г. 23,5 млн. души са напуснали домовете си заради бедствия, свързани с екстремално време. Както и в предходни години, по-голямата част от тази миграция е свързана с наводнения или силни бури, основно в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Резултатите от анализа потвърждават наличието на статистически значимо нелинейно влияние на температурата върху икономическия ръст. В страните с високи средни температури тяхното повишение води до забяване на  икономическата активност, докато в по-хладни климатични условия се наблюдава обратният ефект, сочи един от изводите в доклада.
Междувременно ООН призова за ограничаване на глобалното затопляне. Междуправителствената експертна група по климатичните промени публикува доклад от 728 страници, в който описва подробно благоприятното въздействие върху времето, човешкото здраве и екосистемите на Земята, ако световните лидери успеят да ограничат глобалното затопляне до само половин градус, а не до 1 градус, каквато е сега поставената цел.
Учените прогнозират, че ако това стане, от недостиг на вода ще страдат два пъти по-малко хора, отколкото сега. Ще има по-малко смъртни случаи от инфекциозни заболявания и в резултат от жега и смог. Ще има значително по-малко горещи вълни, проливни дъждове и суша, а ледената покривка на Западна Антарктика няма да се разтопи необратимо.