Климатичните промени представляват значителна заплаха за големите азиатски и африкански градове
Компаниите, които работят и инвестират в азиатските градове, ще бъдат изправени пред все по-строг тест за своята устойчивост. Според най-новото проучване Cities@Risk на Verisk Maplecroft, което класира 576-те най-големи
градски центъра в света според изложеността им на редица заплахи, свързани с околната среда и климата, 99 от 100-те най-рискови града в света са в Азия, включително 37 в Китай и 43 в Индия.
414 мегаполиси по целия свят – над 1,4 милиарда жители – се считат за изложени на висок или екстремен риск в комбинация от замърсяване, намаляващи запаси от вода, екстремен топлинен стрес, природни
опасности и уязвимост към изменението на климата. С нарастващите емисии, обуславящи свързания с времето риск и нарастващото население в много градове в развиващия се свят рисковете за гражданите,
реалните активи и търговските операции ще нарастват. Компаниите и инвеститорите, фокусирани върху активи като недвижими имоти, не могат просто да се преместят в "по-безопасен" град – според анализа
нито един град в света не е напълно безрисков. Затова е жизнено важно организациите да извършват подробни оценки на риска за околната среда, за да са в позиция да преодолеят прекъсванията на
бизнеса заради хронични климатични рискове и нарастващи природни опасни събития.
Глобалният индекс, който се основава на девет рискови индекса за оценка на жизнеността, инвестиционния потенциал и оперативния риск в градовете с население над 1 милион, разкрива, че Индия държи
печален рекорд – 13 от 20-те най-рискови места в света се намират в страната. Столицата Делхи е класирана като втория град с най-висок риск в световен мащаб и е последвана от подобни на Ченай
(3-та), Агра (6-та) и Канпур (10-та). Също на предни места са Джайпур (22-ро), Лакнау (24-то), Бенгалуру (25-то) и Мумбай (27-мо).
Замърсяването е основната заплаха за здравето на огромното градско население на страната, като индийските градове представляват 19 от 20-те най-застрашени в индекса за качество на въздуха. Вредният
въздух причинява почти всяка пета смърт в Индия през 2019 г., което води до икономически загуби от $36 млрд. Замърсяването на водата струва почти $9 млрд. годишни разходи за здраве и причинява 400
000 смъртни случая всяка година.
Кой е най-опасният в климатично отношение град в света?
Столицата и най-големият град на Индонезия – Джакарта, е класирана на първо място сред градовете с най-голям риск за околната среда в рейтинга. Индонезийската столица заема това място заради
съчетанието на ниско качество на въздуха, риска от земетресения и наводнения. Проблемите на мегаполиса нарастват с такава скорост, че президентът на Индонезия Джоко Видодо се опитва да премести
столицата. Подобен отровен климатичен микс поставя индонезийските градове Сурабая и Бандунг (2-ро и 3-то място по население в страната) съответно на 4-то и 8-мо място.
Пакистан също има свои представители в класацията – двата най-населени града Карачи влизат в ТОП 20, съответно на 12-то и 15-то място.
Извън Азия, Близкият изток и Северна Африка (MENA) държат най-голям дял сред градовете, категоризирани като високорискови. Екстремният воден стрес и въздействието на природните бедствия, като
земетресенията, допринасят за това множество турски и ирански градове да доминират в най-лошо представящите се градски райони в региона. И докато Лима е най-рисковият град в Америка - и
единственият неазиатски град в топ 100 - разнообразните заплахи в Мексико Сити, Сантяго и Лос Анджелис ги оставят не твърде назад. Междувременно най-рисковите градове в Европа се оценяват на ниво,
подобно на тези в Африка, но те са изправени пред редица съвсем различни заплахи.
Картината се променя, когато се разглежда единствено въздействието на природните опасности и експозицията на икономиките, населението и транспортната инфраструктура. Азия все още е най-застрашена,
но градовете са различни. На първо място в списъка са застрашените от наводнения Гуанджоу и Дунгуан, следвани от Осака, Токио и Шенжен, които са изправени пред множество заплахи от земетресения до
тайфуни.
Нискорисковите резултати на африканските градове се открояват в сравнение с тези на големите световни градове, като Ню Йорк, Лондон или Рио де Жанейро. Някои градове от MENA имат подобно ниско ниво
на риск - емирствата Абу Даби, Дубай и Шарджа са изправени пред по-ниски рискове от природни опасности, отколкото Хелзинки, най-малко изложеният град в Европа.
Наводненията и сеизмичните рискове са ключовите заплахи за европейските градове с по-висок риск, които споделят концентрация на ценни активи и инфраструктура – черти, характерни за големите
центрове в Азия и Америка. Обикновено големите градове в Северна Америка, Европа, Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион също са в по-добра позиция да реагират и да се възстановяват от природни
бедствия, отколкото техните колеги в Африка, Северна Африка, Латинска Америка или голяма част от Азия, сочат още данните.
Фокусирането върху замърсяването на въздуха и водите дава по-равномерно разпространение на риска; поне извън Азия, която отново е дом на градовете с най-висок риск. "Аеропокалипсисът" е най-добре
документиран в градските райони в Китай и Индия. Качеството на въздуха в европейските градове е сравнително добро, с изключение на Варшава и Милано. Лошото качество на водата на Стария континент
обаче повишава рисковите профили на градовете му, оставяйки Париж и Москва във високорисковите сегменти на скалата. Подобна е ситуацията в Северна и Южна Америка, въпреки че повечето канадски
градове могат да се похвалят с чист въздух и вода. Изменението на климата, засилващо рисковете за околната среда, прави Африка най-уязвима. По-високите температури и нарастващата тежест и честота
на екстремните събития, като бури, суши и наводнения вероятно ще променят качеството на живот и перспективите за икономически растеж на голям брой места. Прогнозите сочат, че африканските градове
ще се разпаднат, като се има предвид, че континентът не само е най-изложен на климатични крайности, но и е в състояние най-малко да смекчи въздействието им. Двата най-гъстонаселени града в Африка –
Лагос и Киншаса, са сред тези с най-висок риск, докато относителното богатство и по-ниската експозиция на Южна Африка смекчават ситуацията. Останалата част от света обаче не е застрахована и
множество населени центрове са изправени пред екстремни рискове от изменението на климата. Сред тях са Каракас, Карачи, Манила и Джакарта, заедно с разрушената от войната в Йемен Сана.
Къде се намират по-малко рисковите градове? Като цяло Европа е континентът-дом на 14 от 20-те най-малко рискови града, сред които Красноярск в Сибир (576-то), Осло (575-то), Глазгоу (573-то),
Хелзинки (569-то) и Копенхаген (563-то). Ванкувър (574-та) и Отава (571-ва) разбиват доминирането на Европа. Но компаниите не могат просто да се преместят в Европа: те трябва да вземат под внимание
фактори като пазара на труда, сигурността, ситуацията с правата на човека и държавната подкрепа. Като цяло, рискът за околната среда трябва да бъде от основно значение, когато става въпрос за
подобряване на устойчивостта на бизнеса, инвестициите или портфолиото от недвижими имоти. Чрез идентифициране на съществените рискове и операциите и стратегиите за стрес тестване срещу различни
бъдещи сценарии, включващи тези заплахи, компаниите ще получите по-ясна представа за разходите и ползите от техните инвестиционни решения. Организациите, които не могат да отчетат пълния спектър от
екологични заплахи и въздействия, ще бъдат изправени пред трудни решения.
