Германия подложи 17-те си АЕЦ-и на т. нар. "стрес-тест”
Германия подложи 17-те си АЕЦ-и на т. нар. "стрес-тест". Специална проверка трябваше да установи дали те отговарят на онези критерии за сигурност, чиято необходимост стана очевидна след Фукушима.
Резултатите озадачават.
Страхът от атомни катастрофи стана много по-реален след трагедията във Фукушима. Като следствие Германия обяви, че временно изключва седемте най-стари реактора, докато не се установи колко голям е
т. нар. "остатъчен риск". Сега докладът на Комисията за реакторна сигурност е факт. Според почти афористичния израз на председателя на Съюза за околна среда и защита на природата Хуберт Вайгер,
Комисията за реакторна сигурност е доказала единствено това, че не съществува реакторна сигурност, коментира “Дойче веле”.
Казано по друг начин, стана ясно, че най-старите реактори като Брунсбютел, Унтервезер, Библис А и Б, Филипсбург-1, Некарвестхайм-1, Изар-1 и Крюмел не са достатъчно защитени срещу евентуални
самолетни катастрофи. Техните "тънки" външни стени не биха издържали на подобен сблъсък. В този смисъл заключението на комисията очевидно е равнозначно на нещо като смъртна присъда.
Докладът на комисията съдържа информации за всяка атомна централа в Германия: доколко безопасна би била тя в случай на земетресение, на силно наводнение, на сблъсък със самолет, терористично
нападение, газова експлозия или дълго спиране на тока.
Природозащитници и противници на атомната енергия критикуват "стрес-теста" като безсмислено упражнение с чисто теоретична стойност.
Аргументите им: изводите на комисията не са направени въз основа на посещения на място и на практически изпитания на всеки от реакторите, а единствено на базата на данни, предоставени от фирмите,
експлоатиращи съоръженията.
Казано другояче: проверките са правени "на сляпо". Съмнително е следователно доколко заключенията в подобен експертен доклад изобщо имат реална стойност. Също толкова съмнително е дали тези
заключения могат да служат като основен критерий за преценката, кои атомни централи да останат в експлоатация и кои да бъдат изключени.
Впрочем, бързи и конкретни последствия от доклада на експертната комисия така и не могат да се очакват.
Политическото решение дали да има пълен отказ от атомната енергия в Германия и колко бързо да бъде извършен преходът към алтернативни енергийни източници, е в ръцете на парламента. През юни там
започват консултации по въпроса. Това потвърди и министърът на околната среда Норберт Рьотген: "Онова, което от наша гледна точка беше направено сега, е оценка на рисковете на базата на
представения документ. Мястото за взимане на решения е Бундестагът."
БР
