Богатството на домакинствата в Нова Европа ще нараства с 13% годишно и ще достигне 560 млрд. евро в края на 2008-ма

Изследване на финансовото богатство и финансовата задлъжнялост на домакинствата в България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Турция на UniCredit и Pioneer Investments

Богатството на домакинствата в Нова Европа ще нараства с 13% годишно и ще достигне общо 560 милиарда евро в края на 2008 година, според изследване на UniCredit и Pioneer Investments. Структурата на богатството се очаква да се променя като нараства делът на пенсионните и взаимните фондове, отбелязва проучването. Промяната в структурата ще бъде движена от еволюцията на финансовите пазари към стандартите на ЕС. Парите в брой и банковите депозити ще продължат да доминират, но техният дял ще намалява през прогнозирания период. Финансовото богатство на домакинствата в Нова Европа (България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Турция) нарасна с бързи темпове през периода 2000 - 2004 г. подкрепено от силния икономически растеж и подобрените на финансовите параметри на домакинските бюджети.През периода 2000-2004 г. пазарът на кредити на дребно в региона бележи значителен ръст като задълженията на домакинствата нарастват от 7% спрямо БВП през 2000 до 12% през 2004 годна. В резултат на това нетното финансово богатство (измерено като разлика на финансовите активи и финансовите пасиви) на домакинствата към БВП отбеляза слаб ръст, достигайки ниво от 40% в края на 2004 (от 38% през 2000), сравнено с 122% за ЕС-15. 

Промяната в структурата на финансовите активи на домакинствата в Нова Европа ще бъде движена от макроикономическото представяне и от развитието на финансовия сектор. Като цяло, темповете на нарастване на финансовото богатство се очаква да се консолидират, ускорявайки се до 13% на година през периода 2004-2008 г. и съответно достигайки 560 милиарда евро за целия регион в края на периода.
Парите в брой и банковите депозити ще продължат да са доминираща форма на спестяване, въпреки че делът им в общото финансово богатство прогресивно ще намалява в полза на алтернативните инструменти предлагани на капиталовите пазари.
Прогнозите за ръста на инвестициите в ценни книжа са направени в контекста на преобладаващите очаквания за конвергенция на лихвените проценти, което следва да направи тази форма на спестяване по-слабо атрактивна.
Инвестициите в взаимни фондове се предвижда да нарастват много силно през прогнозирания период (с удвоен темп от 22% на година), стимулирани както от повишеното търсене на инструменти с по-висока възвращаемост, така и от силното увеличаване от страна на предлагането като последица от бързото навлизане  на нови играчи на пазара. 
Най-значителен растеж на активите (от средно 24% за периода 2004-2008г.) се очаква да бъде постигнат от пенсионните фондове. Заедно със очаквания стабилен ръст в животозастаховането и взаимните фондове, тази тенденция бележи прогресивно пренасочване на финансовите активи на домакинствата към дългосрочни инструменти, предлагани от институционалните инвеститори.

През 2004 и през първата половина на 2005 г. нарастването на финансовото богатство на Българските домакинства се ускори, стимулирано от подобряване на параметрите на домакинските бюджети. Натрупването на богатство беше допълнително катализирано от отдръпването на сивия сектор на икономиката, от пренасочването на спестяванията на емигранти обратно към България, както и от нарастващите цени на финансовите и реалните активи. Измерено на глава от населението, с цел да се неутрализира ефекта от негативните демографски процеси, ускоряването на скоростта на натрупване на финансово богатство изглежда още по-голяма.
През 2004 г. финансовите активи на домакинствата на глава от населението нараснаха с 26,3% на годишна база, отчитайки най-бързия темп на растеж през последните 3 години, много над скоростта на увеличаване на паричния доход на глава от населението от около 11% за същия период. Съответно, финансовите активи на домакинствата към брутния вътрешен продукт (БВП) достигнаха 42,2% през 2004 г. (срещу 37% година по-рано) – ниво все още под средното за Нова Европа (52%).
 В края на 2004 г. относителната задлъжнялост на сектора на домакинствата в България, измерена като дял от БВП, се доближи до средното ниво за региона на Нова Европа от 12%. Това най-вече отразява нарастването на ипотечните кредити, тъй като домакинствата стават по-уверени в способността си да обслужват по-високи нива на задлъжнялост в следствие на подобряващата се заетост, ниските лихви и повишаващи се цени на недвижимите имоти.
 Към края на 2004 структурата на задлъжнялостта на домакинствата продължава да бъде доминирана от потребителските кредити, докато дела на финансирането осигурено от не-банкови финансови институции продължава да е ниско – около 4%. Въпреки това, в следствие на ограниченията на банковото кредитиране, се очакваме финансирането, осигурено от по-свободно регулирания не-банков финансов сегмент да добие нарастваща значимост, увеличавайки относителния си дял до 7,6% през 2008 г.
 В съответствие с тенденцията установена през последните 3 години, нетните финансови активи на домакинствата отчитат слаба промяна, възлизайки на 30,2% от БВП в края на 2004 г. (29,5% през 2003 г.), тъй като силното нарастване на задлъжнялостта бе повече от балансирано от съответно увеличаване на спестяванията на домакинствата в леко изпреварващи размери.
 През 2004 г. продължаваме да сме свидетели на постепенна трансформация в структурата на инструментите за спестяване. Банковите депозити и парите в брой продължават да са във водеща позиция. Въпреки това, процеса на секюритизация на спестяванията (включващи пенсионни фондове, живото-застраховане, акции и облигации и взаимни фондове) се задълбочи, като секюритизираните активи нараснаха до 12,8% от общо финансовите активи на домакинствата в края на 2004 г. сравнено с 9,5% година по-рано. Пенсионните фондове се установиха като втората по важност форма на спестяване след банковите депозити. Според UniCredit, при понататъшно увеличаване на дела на частния сегмент в задължителното пенсионно осигуряване, важността на пенсионните фондове за финансовата индустрия (посредничество) съществено ще нарасне.
Тенденцията за намаляване на ценните книжа, различни от акции, се свързва с изтеглянето от обръщение на компенсаторни инструменти, в процеса на приватизация. По подобен начин, спестяванията извършени при участието на институционални инвеститори (пенсионни фондове, живото-застрахователни компании и взаимни фондове) отчете повишаване във финансовите активи на домакинствата като техният общ относителен дял нарасна до 7,5% през 2004 г. от 6,4% през 2003 г. 
 В перспектива, скоростта на нарастване на финансовите активи на домакинствата се очаква до достигне по–умерени стойности от около 17,4% през 2006 г. спрямо неустойчиво високите нива регистрирани 2004 г. и 2005 г. (25,7% отчетени през 2004 г и 22,5% прогнозирани в края на 2005 г.). В най-голяма степен това се свързва с изчерпване на потенциала за нарастване на финансовото богатство на домакинствата в резултат на редуцирането на сивата икономика и известно забавяне на ръста на входящите текущи трансфери от емигранти.
 Разпределението на портфолиото от финансови активи на домакинствата постепенно ще се измести в полза на алтернативните спестовни инструменти, като пенсионните и взаимните фондове се очаква да бъдат компонентите с най-бърз темп на нарастване. Все пак, в средносрочен план (3-4 години) парите в брой и банковите депозити ще запазят доминиращия си дял, въпреки намаляване на общата им тежест в общото финансово богатство. Докато в първия случай, отдръпващата се сива икономика се очаква да ограничи търсенето на пари във формата на банкноти и монети, във втория, нивата на реалните лихви по депозитите се предвижда да продължат да предлагат сравнително слаби стимули за нарастване на банковите депозити.
Подобряване инвестиционната култура на индивидуалните инвеститори ще бъде основен фактор на търсенето, стимулиращ нарастване на активите на взаимните фондове. От страна на предлагането, ускоряването на спестяванията в взаимни фондове ще бъде подпомогнато от запазване на разликите в доходността, спрямо традиционните банковите депозити и повишения брой на предлаганите колективни инвестиционни схеми в резултат на навлизането на нови играчи на пазара.
Натрупването на финансово богатство от домакинствата в Нова Европа се ускори през 2004 г. стимулирано от добро икономическо представяне и цялостното подобряване на финансовото състояние на домакинствата. Средният годишен ръст на финансовото богатство в региона на Нова Европа достига 10% (КСП - кумулативен среден годишен процент на нарастване) за периода 2000-2004 г., сравнено с едва 2% (КСП) за страните от ЕС-15. Въпреки високите темпове на растеж от последните няколко години финансовото богатство на домакинствата в Нова Европа съотнесено към доходите, измерени чрез БВП, остава много по-ниско 52% в края на 2004, в сравнение със 185% за ЕС-15.
През периода 2000-2004 г. пазарът на кредити на дребно в региона бележи значителен ръст като задълженията на домакинствата нарастват от 7% спрямо БВП през 2000 до 12% през 2004 годна. В резултат на това нетното финансово богатство (измерено като разлика на финансовите активи и финансовите пасиви) на домакинствата към БВП отбеляза слаб ръст, достигайки ниво от 40% в края на 2004 (от 38% през 2000), сравнено с 122% за ЕС-15. 
Повечето държавите в Централна Европа продължават да поддържат ниво на финансовите активи към БВП от близо или над 60%, докато България, все още изостава със съответно 42%, въпреки че разликата се стопява бързо.