Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос

Едно предизвикателство за частните пенсионни фондове, което ще остави на пазара най-добрите от тях

Автор: Alexander Todorov Network

Настоящето е предложение за преоткриване на понятието частен пенсионен фонд. тъй като на пазара за спестявания и инвестиции има ниша, която в момента стои незапълнена.

Първо, кои са най-популярните частни инвестиции в момента:

-          Банките – клиента си влага парите, сключва договор с банката да получи определен фиксиран дивидент(лихва) след определен период от време, традиционно до 1 година, след което може да си получи парите обратно заедно с дивидента. Банката взима назаем парите на клиента и трябва да ги инвестира доходоносно като отпусне кредит при по-голяма лихва от тази, която плаща на същия този клиент, за да може да се издържа и да печели. Проблемите на банката не са толкова важни в случая, колкото каква е инвестицията на клиента – влага номинално пари, ще получи гарантирани номинално пари + номинална лихва на падеж.

-          Взаимните фондове – при този тип продукти клиента инвестира средства в дялове от взаимния фонд. Предварително му е дадено да прочете, че „инвестицията не гарантира доходност и стойността на дяловете може да се понижи“. Обаче клиента може да очаква хубави времена в икономиката, да не може сам да инвестира на борсата – купува си дялове от фонд и започва да чака по-висока доходност от например банковия депозит, като има право по всяко време да си изтегли парите. Няма го ограничението „падеж“ при банките, но пък го има персоналния риск и не знае колко пари ще са му останали на следващия ден

-          Застрахователни продукти – клиента сключва договор със застраховател, прави инвестиция в застраховка и при нежелано събитие може да получи несъразмерно по-голяма доходност от направеното вложение. В случая обаче клиента не иска събитието да се случи, а тази голяма доходност реално би била компенсация за настъпилите нежелани събития. При изтичане на договора и ненастъпване на събитието, клиента може да си получи парите, които е влагал номинално и в зависимост от договора е възможно да получи и някакъв дивидент (лихва) отново номинално.

-          Задължителни частни пенсионни фондове – при тях клиента най-вероятно не е сключвал договор с частен фонд, а е бил разпределен принудително служебно. Какво предлага задължителния частен пенсионен фонд? Да прибира задължително 5% от дохода при всички случаи, а когато се пенсионира лицето, да му изплаща някаква пенсия. Няма гаранция за размера на пенсията, дори и в номинално изражение. Принудително иззетите пари не могат да бъдат изтеглени до пенсиониране. Този продукт дублира функциите на взаимните фондове, с разликата, че те са по желание може да се инвестира всякаква сума, а не точно 5% от доходите до края на кариерата, и човек може да си изтегли парите по всяко време. В случая няма желание, всичко става принудително, парите не могат да бъдат изтеглени за десетилетия напред. Този продукт е натрапен в кодекса за социално осигуряване, при положение, че не е социално осигуряване. Не е и лична инвестиция, защото всичко става по принуда. Задължителните частни пенсионни фондове нямат бъдеще, но и тази статия не е предназначена за тях.

До тук първите 3 продукта са уникални по своите функции. Банки, фондове и застрахователи предлагат различен тип инвестиции, с различен риск и номинална доходност. Всичко обаче е номинално. А на пазара за инвестиции има нужда от продукта „искам нулева реална доходност“, който никой от тях не предлага.

Това е една прекрасна пазарна ниша и въпреки, че може да се реализира и от банкови институции, би била много подходяща за модерни частни пенсионни фондове, които разбира се са доброволни и хората са ги избрали не за доходност, а за да са спокойни, че каквото спестят в тях, когато се пенсионират или по-рано, ще получат в реална стойност същите пари. Ето това биха били истинските модерни частни пенсионни фондове. Те трябва да отговарят на следните няколко правила:

-          В края на всяко тримесечие трябва да постигнат нулева реална доходност, ако не го направят, дружеството, което ги управлява трябва да плати разликата за своя сметка.

-          Длъжни са да поддържат резерви, в размер не по-малко от 10% от стойността на активите, които управляват

-          Нямат право да събират никакви такси, ще се издържат от доходността, която постигат

-          Продукта, който предлагат на клиентите си е „нулева реална доходност“, затова всичко, което постигнат над това, и след като задължително отделят 10% към резервите на фонда, ще е печалба преди данъци за управляващото дружество.

-          По тази причина, клиентите няма да купуват дялове, а ще инвестират реални пари. Когато решат да изтеглят парите си, те трябва да получат гарантирано отново пари със същата покупателна стойност.

-          Един път годишно всеки ще има право да си изтегли част или цялата инвестиция в реално изражение без санкции, ако го направи по друго време санкцията ще бъде, че средствата ще бъдат възстановени в номинален размер, колкото са били на предходната дата, когато е имал право да изтегли инвестицията.

-          При пенсиониране частния пенсионен фонд не изплаща пожизнена пенсия, веднъж годишно пенсионера ще има право да изтегли част от парите си, което на практика ще представлява добавка към държавната му пенсия. Това ще си бъдат неговите си пари, които е спестявал и те ще бъдат със същата покупателна стойност по всяко време.

Такъв продукт действително би имал много почитатели, защото ще е единствения частен продукт на пазара, който гарантира сигурност срещу инфлацията. Банките може да дават по-големи или по-малки лихви от инфлацията. Това не се знае предварително, тъй като в договора всичко е в номинални стойности. Тоест инвестиралия в модерен частен пенсионен фонд (който пази парите във времето) може и да има пропуснати ползи, тъй като лихвата на банката би могла и да бъде по-висока от инфлацията, докато фонда ще възстанови на клиента точно сумата, с която се покрива инфлация и нищо повече. Предложения нов модел частни пенсионни фондове се различават много и от взаимните фондове, тъй като предлагат никакъв риск и реална доходност 0, докато взаимните фондове могат да реализират много по-висока доходност от нулевата реална, но инвестицията би могла и да се обезцени. „Риск печели, риск губи“. Що се отнася до пенсионен фонд обаче, риск за стойността на парите е недопустимо да има. Продукта би бил уникален точно с нулевия риск и точно от там биха дошли многобройните клиенти, които искат да спестяват спокойно, знаейки, че няма да станат по-богати, отколкото са в момента, но поне каквото могат да купят с парите си, ще могат да го купят и след 1 година, или след 5 години, или след 40 години. Нито повече, нито по-малко.

Тъй като все пак държавна институция (НСИ) дава официалните данни за размера на инфлацията, който ще е изключително важен за дейността на новите модерни частни пенсионни фондове, съществува някакъв риск върху държавни чиновници да бъде упражнен натиск, за да показват, че инфлацията е по-ниска от действителната. Само че в случая при подобни опити, това би било пагубно за бранша, защото хората веднага ще усетят и ще изтеглят инвестицията си. А загуби ли се веднъж доверието в такъв продукт с голям потенциал, няма дълго време да се върне. Затова бъдещето на частните пенсионни фондове е да предлагат точно този продукт и никога да не си помислят, че ще могат да шмекеруват. Задачата им ще е единствено да правят колкото се може повече печалба, материалния интерес в действителност е за тях. До нулевата реална доходност парите са на клиентите им, всичко над нея е печалба за управляващите фонда. В този случай действително ще се откроят добрите фонд мениджъри, защото лошото управление много бързо би довело да прекратяване на дейността на фонда, тъй като всяка доходност под нулевата трябва да се плати от управляващите фонда. Парите на хората не могат да се губят или обезценяват.

Едно предизвикателство за частните пенсионни фондове, което ще остави на пазара най-добрите от тях. Останалите ще се занимават с нещо по-подходящо за качествата и възможностите, които имат.