Младите хора в страната ни се застраховат много по-рядко в сравнение с връстниците им от ЦИЕ
Населението в България, което има сключена лична застраховка, е два пъти по-малко в сравнение с това в страните от Централна и Източна Европа. Младите хора в страната ни се застраховат много
по-рядко в сравнение с връстниците им от ЦИЕ. Това са два от извадите, направени от една от най-големите компании за маркетингови изследвания – GfK, която ежегодно събира ключови данни за страните
в Централна и Източна Европа чрез т.нар. изследване Insurance market data services. Използването на резултатите от това изследване подпомага бизнес партньорите в ориентирането в локалните и
регионални пазари.
От 2000 г. GfK наблюдава развитието на банковите и застрахователните пазари в Централна и Източна Европа. С началото на кризата през 2008 г. банковият сектор в региона е изправен пред няколко
негативни тенденции. Какво се случва в застрахователния бранш? Дали и той е засегнат от кризата в същата степен, каквито са и наблюденията ни в банковия сектор?
Два от ключовите индикатори от това изследване остават стабилни. Делът на населението, което притежава общи застраховки (това са застраховки в домакинството като застраховка на
апартамент/къща/кола/друга собственост), в региона на Централна и Източна Европа е бил 41% през 2008 г., като не се променя значително до 2011 г. (до 42%). Почти същата картина се наблюдава и за
дела от населението, което ползва лична застраховка (застраховка Живот/ Злополука/ Здравна застраховка). През 2008 г., 27% от населението в региона има лична застраховка, а през 2011 г. този дял е
26%. Но развитието на застрахователния пазар е свързано с динамиката във финансовия сектор като цяло. Пазарът на финансови услуги в Централна и Източна Европа се наблюдава от регионалния директор
Растислав Кочан. Кочан коментира: „Във времена на несигурност, хората следят своите разходи. Застраховките не са продукт от първа необходимост, поради което хората са по-склонни да се откажат от
тях. Но все още има много голям потенциал за целия регион, особено когато става дума за частното пенсионно осигуряване“.
При целевата група на хората с високи покупателни възможности прави впечатление населението под 30-годишна възраст. При тях сне наблюдава следното поведение: 26% имат лична застраховка, а 39%
ползват застрахователен продукт в домакинството. Най-често полиците са за застраховка на автомобил. В Централна и Източна Европа всеки трети от младото население има такава застраховка. Възможно е
с нарастването на благосъстоянието в региона и увеличаването на броя на автомобилите, търсенето на автомобилни застраховки също да нараства.
Спестяванията и осигурителното поведение в Централна и Източна Европа се различава от това в Западна Европа. Това се проследява както през броя на сключените застраховки "Живот", така и чрез дела
на ползващите доброволни пенсионни продукти. Само един от всеки осем в Централна и Източна Европа има застраховка "Живот", още по-малка част от населението е поело грижата за своето пенсионно
осигуряване. "Значението на всеки вид застраховане и осигуряване категорично ще нараства в бъдеще. Представителите на държавните институции, както и на компаниите, които предлагат финансови услуги,
трябва да информират населението за предимствата на тези продукти” коментира Кристина Прасдорф, експерт в застрахователния пазар в GfK.
Данните за 2011 г. за българския пазар показват две различни ситуации по отношение на използването на лични застраховки и на застраховки за домакинство. Населението в България, което има сключена
лична застраховка е два пъти по-малко в сравнение с това в страните от Централна и Източна Европа. По данни от изследването на застрахователния пазар в България, едва 11% от населението на възраст
над 15 години в страната има някаква лична застраховка, като водещ продукт в тази категория е застраховката "Живот". За младите хора до 30-годишна възраст този дял е малко по-висок – 14.6% от
младите в страната имат индивидуална застраховка ("Живот" или "Злополука"). В сравнение с младите хора в Централна и Източна Европа обаче, младите хора в България се застраховат много
по-рядко.
От друга страна, през 2011 г. в България регистрираме 46% дял на населението, което декларира, че има застраховка в домакинството. Този дял поставя България малко над средното ниво за региона, но
все още много далеч от водещите в групата (Австрия и Словения - с над 90% проникване на тази категория застраховки). Основен дял от пазара на този продукт в България се дължи на автомобилните
застраховки и по-конкретно на застраховката Гражданска отговорност, която има задължителен характер.
Застрахователните брокери и агенти са основният канал на дистрибутиране на застрахователните продукти в страната, следван от директните застраховки през офисите на застрахователните компании.
Подобно на региона като цяло, и в България общото застраховане е с много по-високо ниво на проникване на пазара в сравнение с личните застраховки. Това, обаче, което отличава българските
потребители от тези във водещите страни от Централна и Източна Европа, е сравнително голямата разлика у нас между дела на ползващите лични застрахователни продукти и дела на тези, които ползват
застраховки в домакинството - от порядъка на 35%, или четири пъти по-малко индивидуални застраховки в сравнение с застраховките в домакинството. От една страна, това се дължи на ниската покупателна
способност на населението и възможностите на потребителите да се справят с подобен разход в рамките на годишния си доход. От друга страна, българите все още не мислят за застрахователните продукти
като застраховка на рисковете, които ни заобикалят, нито като възможност за спестяване и дългосрочна инвестиция в бъдеще. Осъзнаването на тази нужда пряко зависи от по-високите финансови
възможности на домакинствата, както и от постигането на по-висока информационна култура за този вид продукти. По данни на GfK България, към 2011 г. 37% преценяват като важно притежаването на
животозастраховка, което показва не само положителна нагласа към тези продукти, но и потенциал за развитие.
За да обясним това състояние на пазара можем, разбира се, да се позовем и частично на финансовата криза, която допринесе до това, застрахователните продукти да бъдат сред основните, от които
българите решават да се лишат, за да редуцират разходите си в ситуация на финансова несигурност. От друга страна, в подобна ситуация тези продукти могат да се окажат съществено важни, ако се
акцентира върху факта, че биха спомогнали за редуциране на разходите за здравеопазване, или да се промотират като инструмент за дългосрочно спестяване.
За съживяване на пазара на личните застраховки компаниите и институциите, предлагащи застрахователни продукти, биха могли да разработват нови информационни и дистрибуционни канали, използвайки
новите технологии и променящото се потребителско поведение в контекста на масово използваните социални медии.
