В края на 2023 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 55 724 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 1 017, или с 1.9%. Това показват последните данни на Националния статистически институт.
Болниците са 319 с 53 472 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2023 г. 29.6% от леглата са в частни болници.
Многопрофилните болници са 181 с 39 168 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 73.2% от легловия им фонд в страната.
Специализираните болници са 138 с 14 304 легла. Разпределението им по видове е следното:
за активно лечение - 71 с 4 419 легла;
за продължително лечение - една със 145 легла;
за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 161 легла;
за рехабилитация - 36 с 5 497 легла;
държавни психиатрични болници - 12 с 2 082 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2023 г. е 864.5 на 100 000 души от населението.
Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 297.0 на 100 000 души от населението), Смолян (1 150.8) и Пловдив (1 092.0), а най-ниски са в областите Перник (402.6), Ямбол (425.1) и Видин (431.9).
Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 237 с 1 307 легла за краткосрочно наблюдение и престой.
Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 834 заведения с 922 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 113 с 293 легла. Денталните центрове са 67 с 9 легла, а медико-денталните центрове - 67 с 83 легла. В края на 2023 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1742 легла.
2. Медицински персонал
В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 911 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 607, като 6 583 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите поздравни грижи и другите медицински специалисти са 44 523, от които 28 570 медицински сестри и 3 253 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар)
практикуват 17 825 лекари и 37 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 928, от които 17 977 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 033 лекари и 7 183 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 554) и лекари по дентална медицина (6 583), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 6 948, като 55 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 2 053 лекари и 387 лекари по дентална медицина.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31 декември 2023 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 260 (44.3%), а жените - 16 651 (55.7%).
В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 9 755, или 32.6%. На второ място е групата на найвъзрастните лекари (на 65 и повече години) - 6 545, или 21.9%. Младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години, са 5 457, или 18.2%.
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения (виж фиг. 2) показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (26.2%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (4.4%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (73.2%).
Лекари по специалности
В структурата на лекарите по специалности1 най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 790, или 12.7% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.4%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, педиатрия - 4.8% и нервни болести - 4.7%.
Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина
Осигуреността с лекари в края на 2023 г. общо за страната е 46.4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.8. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9), Пловдив (56.3) и Варна (54.5). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).
Осигуреността1 с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.7 на 10 000 души), Варна (16.1), София (столица) (14.9) и Перник (13.7). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.7), Силистра (6.3), Разград (6.5) и Монтана (6.7 на 10 000 души от населението).
