Всеки втори пенсионер в България не е доволен от пенсията си

70% от българите искат промяна на действащата у нас пенсионна система

Всеки втори пенсионер в България не е доволен от пенсията, която получава. Това сочи национално представително проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система. Проучването е проведено от Националния център за парламентарни изследвания по метода на полустандартизираното интервю в периода 13-26 февруари 2024 г. сред 1000  пълнолетни български граждани в цялата страна.
Европейското население застарява с бързи темпове, като до 2026 г. се очаква то да започне да намалява. В основата на тази тенденция е фактът, че хората живеят по-дълго и имат по-малко деца. През 2022 г. 21% от хората в ЕС са били на възраст 65 и повече години, но се очаква до 2070 г. този дял да нарасне до 30% като едновременно с него ще нарастват публичните разходи, свързани с възрастта (включително разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи). За същия период се очаква делът на хората в трудоспособна възраст (между 20 и 64 г.) да намалее с 8 процентни пункта (от 59% до 51% от общото население). Според информацията, предоставена от ЕК, в много от страните-членки на Евросъюза пенсионерите не само са по-бедни от трудещите се, но се наблюдава и ясно изразено неравенство между получаващите пенсия. Например, налице е по-висок риск от бедност или социално изключване при възрастните жени, отколкото при възрастните мъже, а пенсиите на жените са средно с почти една трета по-ниски. Друга социална категория с ясно изразено неравенство е тази на хората с нестандартна или самостоятелна заетост, за които условията за достъп до пенсионни права са по-неблагоприятни в сравнение с тези на работещите на безсрочни договори и на пълен работен ден.
В началото на 2024 г., въпреки многобройните реформи, предизвикателствата пред българската пенсионна система не са намалели съществено. В момента най-големите заплахи за системата са: демографската криза и застаряването на населението; наличието на сив сектор и неплащането на пенсионните осигуровки на база реалните доходи; икономическите и финансови кризи; фактът, че пенсиите често са неадекватни на потреблението на домакинствата; политическият фактор и намеса в пенсионната система и др.
Над половината от пълнолетните жители на страната (57%) на декларативно ниво посочват, че в някаква степен са запознати с основните принципи на пенсионната система в България (10% са посочили, че напълно са запознати, а 47% – отчасти).
В началото на 2024 г. 23% от пълнолетните български граждани са посочили, че към момента или в минал период се осигуряват/са се осигурявали в допълнителни доброволни пенсионни фондове.
Резултатите от проведеното от НЦПИ проучване потвърждават ниския дял на осигуряващи се в третия стълб, доколкото 77% от респондентите са посочили, че никога не са осигурявани в доброволни пенсионни фондове.
Помолени да отговорят на въпроса: "Вие лично, ако имахте достатъчно финансови възможности, бихте ли се осигурявали в допълнителни доброволни пенсионни фондове?", в началото на 2024 г. малко над половината от пълнолетните български граждани (52%) дават положителен отговор.
Близо половината от посочилите, че никога не са се осигурявали в допълнителни доброволни пенсионни фондове, биха го направили, ако имаха достатъчно финансови възможности. Всеки пети от респондентите, склонни да се осигуряват допълнително, са посочили, че сигурността на доходите им при пенсиониране е по-висока, ако получаватповече от една пенсия.
Въпреки множеството извършени реформи през последните 30 години, в началото на 2024 г. според 70% от респондентите, запознати с действащата в България пенсионна система, е необходимо отново да бъдат променени основните принципи, заложени в модела на системата.
Според резултатите от проучването на НЦПИ, като най-належаща промяна 41% от запознатите с пенсионната система пълнолетни български граждани посочват необходимостта да се подобри събираемостта на пенсионно-осигурителните вноски. Доколкото определянето на размера на ежемесечната пенсия, получавана след пенсиониране, се формира на база осигурителния доход за определен времеви период, е особено важно осигуряването да бъде базирано върху реалното парично възнаграждение, което служителят получава от своя работодател. Ако служителят е осигуряван на минимална работна заплата, при пенсиониране той не може да претендира за пенсия с размер, по-висок от минималния.
Според значим дял от пълнолетните български граждани, запознати с принципите на пенсионната система (40%), пенсионната политика в България трябва да се промени така, че размерът на пенсиите да се определя единствено от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на социалното подпомагане. Мярката е посочвана най-често от респонденти, които са доволни от получаваната от тях пенсия, на възраст над 50 г., живеещи в областните центрове (с изключение на столицата).
Най-малко популярно е предложението за увеличаване на пенсионно-осигурителната вноска, посочено като належаща промяна от 11% от респондентите.
През 2024 г. приблизително всеки трети пълнолетен жител на страната посочва, че в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минималния осигурителен праг. Осигуряването на лицата върху основа, по-ниска от реалните доходи от трудова дейност, е една от основните причини за ниската събираемост на вноските и съответно по-ниските пенсии на пенсионерите.
Заетостта в "сивия сектор" не винаги е въпрос на личен избор, а може да е резултат и от липса на такъв. Попитани за техните предпочитания, ако можеха да избират, мнозинството от пълнолетните българи са категорични, че предпочитат да се осигуряват на реалните си доходи.
На трето място с еднакви относителни дялове респондентите са посочили като недостатъци на системата: повишаването на възрастта за придобиване на право за пенсия (9%) и демографския проблем (9%).
Макар одобрението за тази мярка да е по-високо от неодобрението, повишаването на възрастта за пенсиониране се поставя от пълнолетните български граждани като един от основните проблеми на пенсионната система.
Обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота и съответно увеличението й с годините, вероятно е предпоставено от допускането, че продължителността на живота в България ще продължава да се увеличава, каквато е била тенденцията до 2019 г. Последните данни на НСИ, обаче, показват понижаване на средната продължителност на живота в страната ни, като за мъжете за периода 2020-2022 г. от НСИ отчитат 68,34 г.
По данни на НОИ за 2023 г. средният месечен брой на пенсионерите е с 5352 лица по-малко в сравнение с 2022 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784,48 лв., което е с 16,3% повече спрямо 2022 г. Средната пенсия на един пенсионер за осигурителен стаж и възраст за 2023 г. е 861,23 лв., което е със 17,8% повече в сравнение от 2022 г. За март 2024 г. броят на пенсионерите е 2 040 181, а средният месечен размер на пенсията на един пенсионер възлиза на 826,85 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. той е по-висок с 88,10 лв. (11,9%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2024 г. е 910,49 лв. или с 12,3% (99,47 лв.) по-висок спрямо март 2023 г.
От 1 юли 2024 г. влиза в сила и 11% увеличение на пенсиите по "швейцарското правило". От тази дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става 580,57 лв., а максималната остава без промяна – 3400 лв.
Въпреки ръста на пенсиите, данните от проведеното от НЦПИ проучване показват, че всеки втори пенсионер не е доволен от пенсията, която получава.
Удовлетвореността на пенсионерите не се влияе от вида на получаваната пенсия. Както пенсиите за осигурителен стаж и възраст, така и тези за инвалидност и пр. са еднакво неудовлетворителни за пенсионерите. Неудовлетворението от размера на пенсията е доминиращата оценка на българските пенсионери, като най-силно е изразено сред жените, пенсионерите, които живеят в столицата и в селата, представителите на етническите малцинства, както и пенсионираните със средно и по-ниско образование.
Анализът на данните показва пряка връзка между периода, в който хората са се пенсионирани, и удовлетвореността от получаваната от тях пенсия. Сред пенсионираните през последните 5 години, неудовлетвореност от пенсията си са декларирали 42%, а сред пенсионираните преди повече от 11 години – 60%.
Премахването на максималния осигурителен доход среща одобрението по-често на хората на възраст между 40 и 50 г. и високообразованите респонденти. Същевременно трябва да бъде отбелязано, че близо половината от одобряващите подобна мярка няма да бъдат засегнати от нея, доколкото доходите им са под максималния осигурителен праг.
"Против" отпадането на максималния осигурителен доход са по-често високообразованите респонденти, хората над 50 годишна възраст, както и живеещите в големите градове на страната (с изключение на София).
Анализът на данните от проведеното от НЦПИ проучване през февруари 2024 г. показва, че пълнолетните жители на страната са разделени в мнението си по въпроса за необходимостта от увеличаване на пенсионно осигурителната вноска – 41% категорично не подкрепят идеята, а 36% са на мнение, че увеличаването й (минимално или значително) е наложително, ако това би довело до увеличение на пенсиите.
Тенденцията в страните от ЕС е към повишаване на възрастта за пенсиониране, но мнозинството от пълнолетното население на страната (90%) не одобрява подобна мярка.
Помолени да отговорят коя, според тях, трябва да бъде възрастта, при която мъжете и жените трябва да придобият право за пенсиониране при трета категория труд, пълнолетните жители на страната посочват най-често възраст за пенсиониране в интервала между 60 и 65 г., като средна аритметичната величина на отговорите е 63,9 г. за жените и 65,8 г. – за мъжете.
В проведеното от НЦПИ проучване 68% от респондентите са на мнение, че след придобиване право на пенсия хората трябва да имат възможност да работят, като получават едновременно пенсия и заплата. Основните причини, поради които респондентите биха работили и след придобиване право на пенсия, са икономически.