Градушката в Пловдив удари земеделските стопани, но не и застрахователите

Селскостопанското застраховане крета на нивата от 1940 година

Стане ли дума за застраховател и градушка, асоциацията винаги е една – щети. Големи щети. Най-вече по имуществото. Особено по автомобилите. Последната градушка в Пловдив и района, паднала в средата на миналия месец, още веднъж потвърди това. Ледените орехи, които в продължение на половин час се изсипваха от небето на 15 юли, пратиха много автомобили на ремонт. Още на следващия ден опашки от пострадали се извиха пред застрахователните компании, а за автосервизите настъпи работната жътва.

Всички застрахователи удължиха до края на месец юли срока за подаване на заявления за обезщетение, а някои дадоха възможност за деклариране на застрахователни претенции даже и през август. Ето защо към момента е рано да се каже точно с колко бедствието обрули компаниите.

Ако продължим с асоциациите около думите застраховател и градушка, ще стигнем до наводнени домове, счупени прозорци и вероятно едва в края  ще дойде ред и на пораженията в селското стопанство. Това е така, защото основните заявления, постъпващи в застрахователните компании, са за изплащане на щети са най-вече по автокаско и по-малко по имущество. Бедствието в Пловдив показа това недвусмислено. Стихията вилня основно в общините Пловдив и Родопи, в чиито землища има хиляди обработваеми хектари – лозя, овощни градини, оранжерии. Въпреки това за селскостопански щети информираха само някои от застрахователните дружества и то в минимални обеми.

Регистрираните стопани в област Пловдив, които отглеждат плодове, зеленчуци и етерично-маслени култури,  са 8310. Обработваемата площ, декларирана от фермерите, е 162 136, 54 ха.
От общо регистрираните 338 земеделски стопани в Община Пловдив заявления за нанесени щети от градушката на 15 юли т.г. са подали едва трима, съобщи специално за в. "Застраховател прес" директорът на ОД "Земеделие" в Пловдив Велина Панчева. Там са пропаднали 100% от площите (86,6 дка) с отглеждани зеленчуци, от тях: дини – 13 дка, пъпеши – 5,1 дка; зеле – 10 дка, тикви – 5,6 дка; пипер – 6 дка; патладжани – 5 дка; краставици – 4,3 дка; домати – 8 дка.
Общият брой на регистрираните земеделски производители в община Родопи е 1056. На фона на тази цифра в земеделската служба в общината е постъпило едно-единствено заявление от земеделец – за землището на село Оризари, където са пропаднали 60% от 10,1 дка площи с отглеждани зеленчуци – пъпеши (1 дка), тикви (2,6 дка), пипер (4,8 дка) и дини (2,6 дка).
Според Наредбата за регистъра на земеделските стопани, която действа от 1999 г., регистрацията на фермерите се извършва в областната дирекция "Земеделие" по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по селището на юридическото лице, а не по място на дейност, така че предоставената информация се отнася за земеделците с място на дейност област Пловдив, уточняват от дирекцията.

От години констатацията на медии и земеделски експерти е, че връзката застраховател – фермер е трудна и непостоянна. Като цяло се застраховат големите зедемелски стопани, които са вложили много средства и при настъпване на катастрофално за бизнеса им събитие загубата им може да е много фатална. Застраховат се също и производители, които участват по различни европейски програми, по които застраховката е задължително условие за това, или такива, които теглят целеви кредити. Голямата част от земеделците обаче са скептични и крайно недоверчиви към застраховането. Компаниите обясняват това с липсата на застрахователна култура. Производителят все още приема застраховките като излишен разход, който може и да не прави и живее на принципа "бай, бабо, да ме не стига". Както междувпрочем реагират по-голямата част от българите и за повечето доброволни застраховки, примерно имуществените.
Според едни стопани застраховките са нерентабилни, понеже застрахователните обезщетения не могат да покрият евентуалните загуби от природните бедствия. Други смятат, че застрахователите отказват да сключват полици за изявени рискове в райони, където те се проявяват най-много и затова полиците на практика са безсмислени.
Някои стопани посочват, че има застрахователни рискове, чиито условия за признаване на щетимост се нуждаят от преразглеждане. Например, за риска осланяване те искат да се приеме критерят  фаза на развитие на растенията, а не календарна дата.
Има фермери, които направо обвиняват компаниите, че при настъпване на застрахователно събитие прилагат различни трикове, за да не платят.
За други земеделски производители застраховката все още е скъпо удоволствие, за което не могат да отделят средства.

Според застрахователни експерти, към момента едва 15-20% от зедемелската продукция е застрахована. За сравнение, архивите сочат, че към 1940 г. у нас е застрахована 15% от засятата  площ. Излиза, че зедемелското ни застраховане е на нивата отпреди 76 години!

За да насърчи повече стопаните да се застраховат доброволно, държавата ежегодно увеличава парите за подпомагане на зедемелците при застраховане на продукцията. Тази година Държавен фонд "Земеделие" увеличи до 2,5 млн. лева бюджета за съфинансиране на застрахователните премии. Целта на схемата е да насърчи малките и средни предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн доброволно да застраховат своята продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Застрахованите земеделски стопани могат да подават заявления за държавна помощ до 31 август. Участието в схемата обаче е до изчерпване на ресурса.
Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Останалите си плаща сам. Фондът покрива загуби при застрахователна тарифа до 6%, при допустим максимален размер на застрахователната премия 300 лв./ха. Разликите над тези параметри се поемат от земеделския стопанин. Пределната цена на помощта за щети, приравнени на природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития при съфинансиране 65% от размера на застрахователната премия, е 195 лв./ха.
Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в областните дирекции на ДФ "Земеделие" до 30 септември, а срокът за сключване на договорите и изплащане на средствата е до 16 декември 2016 г.
Припомняме, в началото на годината Фондът първоначално определи ресурс от 1,5 млн. лв., който бе усвоен напълно към 19 май 2016 г. с подадените 323 заявления за участие в схемата. За сравнение, бюджетът за миналата година бе в размер на 1,7 милиона лева, а подадените заявления – малко над 300. Общият бюджет за застраховане на селскостопанска продукция за целия период на действие на схемата – 2015-2020 г., е 21 милиона лева.

РЕГИСТЪР
на застрахователните компании, сключили споразумение с ДФ "Земеделие" за прилагане на схема на държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция

От ДФ "Земеделие" съобщиха специално за в. "Застраховател прес", че към 29 юли 2016 г. по схемата са подадени общо 437 заявления,  от тях от област Пловдив са 73. Сметката показва, че повече стопани са се възползвали от мярката в сравнение с миналата година, но процесът все още е много бавен.

В същото време все повече се увеличава опасността от градушки, а и сезонът за тях се изтегля по-рано в сравнение с предишни години. От Изпълнителната агенция за борба с градушките съобщиха, че само през последните три месеца – от май до юли, са изстреляни 8 753 ракети срещу градоносни облаци. От пролетта системата е задействана 187 пъти, като е стреляно срещу 953 градоносни облака. Най-много ракети са пуснати от полигона край Стара Загора. Най-много градоносни облаци в Южна България пък са се развивали в областите Пловдив и Стара Загора, а в Северна България – във Врачанско.
През 2015 година общият размер на пропадналите площи от градушки е 86 905 дка, за които са изплатени близо 1,2 млн. лева обезщетения. Напълно пропаднали площи от градушки са регистрирани в областите Варна, Враца, Габрово, Кърджали, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, Пловдив, Силистра, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Основните групи земеделски култури, при които са регистрирани загуби от градушки са зърнено-житни, маслодайни, технически, плодове и зеленчуци.
Предстои разширяване на системата за противоградова защита като трябва да бъдат изградени 32 нови ракетни площадки към сега действащите в Южна България, а в Северна България ще се прилага предимно авиационен метод с използване на общо 10 самолета, от които първоначално ще бъдат закупени два, а другите ще бъдат наети.
Сега системата за противоградова защита обхваща 10,5 млн. дка, а след осъществяване на реформата защитаваната обработвана земя ще достигне 91,4% от общия й размер, или 36 590 185 дка. Останалите 8,6% са площи в погранични райони, буферни зони и рискови територии, където защитата е невъзможна.
За да функционира този нов модел фермерите ще трябва да плащат такса, която ще варира от 0,68 до 0,90 лв. на декар, обяви земеделският министър Десислава Танева. Таксата ще покрива оперативните годишни разходи за противоградова защита, като в тях се включват и застраховките на земеделските площи, които се защитават. Събраните средства ще бъдат част от бюджета на ново държавно предприятие след преструктуриране на Изпълнителна агенция за борба с градушките.
От Асоциацията на българските застрахователи обявиха, че са в сътрудничество със зедемелското министерство по осъществяването на тази идея. Участието на застрахователния бранш е похвално, но вероятно компаниите ще трябва да помислят и как да спечелят доверието на стопаните. Изграждането на застрахователна култура минава през предлагането на застраховки по мярка с добро покритие, цена, която не може да откаже стопаните, и информираност за обезщетенията. В годините след Първата световна война някои застрахователни компании са публикували емоционални дописки от техни застраховани как благодарение на получените обезщетения семействата на застрахованите оцелявали. Днес, слава Богу, няма война, а и такива дописки биха се приели с насмешка, но може да се мисли  за адекватно говорене – от правилните хора по правилния начин, който да убеди  стопаните в нуждата непременно да се застраховат.

Вижте още: Градушката е сред най-честите причини за предявяване на претенции. Разговор с г-н Павел Димитров, изпълнителен директор на ЗК "Лев инс" АД.