За една година депозитите нараснаха с 4.2 млрд. лв.
Периодът октомври – декември 2016 г. се характеризира с най-висок тримесечен темп на нарастване на депозитите в рамките на годината, като растежът се дължеше главно на ресурса от домакинства и нефинансови предприятия. В резултат активите на банковата система се увеличиха с 2.3 млрд. лв. (2.5%) до 92.1 млрд. лв., съобщи в своя бюлетин БНБ.
Основен принос за нарастването на балансовото число имаше групата на дъщерните банки от ЕС, която е с най-голям дял в общите активи на банковата система (72.9% към 31 декември 2016 г.). При местните банки активите се увеличиха с най-висок темп и пазарният им дял слабо нарасна (до 23.5%). Дяловете на активите на останалите групи банки почти не се промениха.
За период от една година активите на банковата система се увеличиха с 4.6 млрд. лв. (5.2%). Нарасна пазарният дял на дъщерните банки от ЕС (от 71.3% до 72.9%), докато този на клоновете на банките
от ЕС намаля (от 3.7% на 2.3%).
Привлечените през тримесечието депозити бяха инвестирани главно в парични салда при централни банки. Нараснаха също и портфейлите с ценни книжа, най-вече дълговите ценни книжа на разположение за
продажба. При кредитите и авансите растежът бе слаб.
В структурата на активите на банковата система делът на пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане бе увеличен до 19.7% (при 18.9% в края на септември). Нараснаха основно
паричните салда при централни банки. Увеличиха се и паричните наличности, докато другите депозити на виждане намаляха. В структурата на баланса делът на пари, парични салда при централни банки и
други депозити на виждане намаля (с 1.1 пр.п.) за период от една година.
В сравнение с предходните две тримесечия през периода октомври – декември бе постигнат по-слаб растеж на кредитите и авансите (0.6%). В рамките на тримесечието делът им в активите намаля с 1.2
пр.п. до 60.7%. На годишна база делът им също отбеляза спад.
През периода октомври – декември портфейлите с ценни книжа нараснаха с 5.2% (661 млн. лв.). Спрямо 30 септември 2016 г. нарастването им в структурата на активите бе слабо и делът им достигна 14.6%
към 31 декември 2016 г. На годишна база обаче делът им се увеличи с почти 2 пр.п.
Инвестициите както за тримесечието, така и за едногодишен период са главно в дългови ценни книжа на сектор "държавно управление".
Нарастването на брутния кредитен портфейл (без кредитите и авансите за централни банки и кредитни институции) през четвъртото тримесечие на 2016 г. бе слабо (326 млн. лв., 0.6%) и структурата му
остана почти без промяна. Заемите за домакинства, нефинансови предприятия и други финансови предприятия се увеличиха съответно със 102 млн. лв. (0.5%), 93 млн. лв. (0.3%) и 29 млн. лв. (1.4%). С
най-висок темп бе нарастването при кредитите в сектор "държавно управление" – 17.7% (103 млн. лв.).
През четвъртото тримесечие, както и в рамките на годината, във валутната структура на кредитния портфейл делът на заемите в левове се увеличи, докато тези в евро намаляха. В края на годината 54.5% от кредитите бяха в левове и 43.1% в евро.
В структурата на общите брутни кредити и аванси през периода октомври – декември 2016 г. най-съществено бе изменението при секторите централни банки и кредитни институции. Динамиката им бе разнопосочна – нарастване при централни банки и намаление при кредитни институции (от нерезиденти).
През последното тримесечие на годината депозитите се увеличиха с най-висок темп (3.2%, 2.4 млрд. лв.) и достигнаха 78.6 млрд. лв. Съществен принос за нарастването имаха депозитите на домакинства, които се увеличиха с 1.5 млрд. лв. (3.3%).
Значително бе нарастването и при ресурса от нефинансови предприятия (960 млн. лв., 4.7%), докато средствата на други финансови предприятия намаляха (с 368 млн. лв., 8.6%). Депозитите на кредитни
институции също се увеличиха (с 341 млн. лв., 8.3%) главно по линия на нере зидентите. За период от една година депозитите нараснаха с 4.2 млрд. лв. (5.7%), като 2/3 от увеличението се дължеше на
домакинствата.
През четвъртото тримесечие, както и спрямо 31 декември 2015 г., във валутната структура на депозитите се увеличи делът на тези в левове (до 55.7% към 31 декември 2016 г.), докато частта на ресурса
в евро намаля (до 35.4% към 31 декември 2016 г.).
В края на четвъртото тримесечие на 2016 г. собственият капитал в баланса на банковата система бе 12.1 млрд. лв., или с 81 млн. лв. (0.7%) по-малко спрямо 30 септември 2016 г. Динамиката на
позицията през тримесечието беше определена от измененията при печалбата и при междинните дивиденти. През тримесечието при повечето банки печалбата нарасна, като през периода бяха изплатени и
дивиденти.
Нямаше промяна в нивото и остротата на основните рискове в банковата система през четвъртото тримесечие. Капиталовите и ликвидните буфери на ниво банков сектор и при отделните банки се запазват.
Основните характеристики на рисковия профил на банковата система продължават да са свързани най-вече с доходността и качеството на активите. Предвид вида и структурата на активите на банковата
система кредитният риск е концентриран в кредитния портфейл, а при останалите инструменти в баланса на банките (основно ценни книжа и пласменти в кредитни институции) нивото и о стротата му са
несъществени. През последното тримесечие на 2016 г. бе запазена тенденцията към подобрение в качеството на кредитния портфейл на банковата система. В края на 2016 г. брутните необслужвани
експозиции (кредити и дългови ценни книжа) бяха 10 млрд. лв. (при 11.1 млрд. лв. в края на 2015 г.). Размерът на необслужваните дългови ценни книжа о стана несъществен.
През периода октомври – декември 2016 г. бе отчетен съществен спад в размера на брутните необслужвани кредити и аванси (с 510 млн. лв., 4.9%), повлиян от извършени отписвания на напълно обезценени
експозиции и продажба на кредити. В резултат на това намаля и натрупаната обезценка в банковата система, но степента на покритие на необслужваните кредити с обезценка бе запазена на ниво над 50% и
над средното за европейската банкова система.
Отчетеният капитал, превишаващ регулаторното изискване от 8%, остана висок (7.1 млрд. лв.) и продължи да покрива изцяло остатъчния риск в банковата система – размера на нетните необслужвани
кредити.
В края на 2016 г. показателите за доходност на банковата система бяха подобрени. За дванайсетте месеца на 2016 г. бе реализирана печалба от близо 1.3 млрд. лв., която бе с 364 млн. лв. (40.5%)
по-висока от отчетената през 2015 г. Благоприятно влияние върху нарастването на финансовия резултат спрямо този за предходната година оказаха най-вече по-ниските (с 282 млн. лв., 25.9%) разходи за
обезценка по кредити и вземания и понижените административни разходи по линия на другите административни разходи. Повишиха се и показателите за рентабилност, като възвръщаемостта на активите (ROA)
бе увеличена до 1.37%, а на балансовия капитал (ROE) – до 10.40%.
Спрямо 31 декември 2015 г. нетният общ оперативен приход намаля с 2.8% (118 млн. лв.) поради динамиката в другите оперативни приходи и разходи. В структурата му се увеличи делът на нетния лихвен
доход (до 68.8%), на нетния доход от финансови инструменти (до 10.4%) и на нетния доход от такси и комисиони (до 22.6%). Тенденциите, влияещи върху формирането на нетния лихвен доход, се запазиха и
към 31 декември 2016 г. Движещ фактор за нарастването му с 34 млн. лв. (1.2%) бе свиването на лихвените разходи (с 369 млн. лв., 41.9%), докато намалението на приходите от лихви бе с 9.2% (335 млн.
лв.).
Съотношенията на капиталова адекватност на банковата система останаха високи през тримесечието. В края на годината размерът на регулаторния собствен капитал бе 11.1 млрд. лв., или с 241 млн. лв.
(2.1%) по-малко в сравнение с този към 30 септември 2016 г. Изменението на позицията се дължеше главно на динамиката при неразпределената печалба. Общият размер на рисковите експозиции се увеличи с
0.7%, най-вече поради нарастването на рисково претеглените експозиции за кредитен риск. В края на декември съотношението на обща капиталова адекватност бе 22.15%, съотношението на капитала от първи
ред – 20.88%, а съотношението на базовия собствен капитал от първи ред – 20.41%. Размерът на базовия собствен капитал от първи ред при всички банки бе достатъчен за покриване на изискванията за
предпазен капиталов буфер и буфер за системен риск.
През периода нямаше съществена промяна в дяловете на рисковите експозиции за различните видове риск в общия размер на тези експозиции. Към декември делът на рисково претеглените експозиции за
кредитен риск бе 88.5%.
В края на тримесечието отношението на ливъридж остана високо: 10.89% (при 11.49% в края на септември). Динамиката на отношението за периода октомври – декември се дължеше едновременно на
намалението на капитала от първи ред и на нарастването на общата експозиция.
Значителното нарастване на депозитите през тримесечието повлия за допълнителното засилване на ликвидната позиция на банковата система. Към края на 2016 г. ликвидните активи, отчитани по Наредба №
11 на БНБ, достигнаха 30.3 млрд. лв. Коефициентът на ликвидни активи на банковата система се увеличи до 38.24%. През периода октомври – декември всички кредитни институции спазиха надзорната
препоръка за поне 20% покритие
с ликвидни активи на депозитите на домакинства и юридически лица.
Структурата на ликвидните активи през тримесечието претърпя известна промяна, изразена в нарастването на дела на паричните средства и парични салда при БНБ и в намалението на средствата по
разплащателни сметки в други банки и междубанкови депозити до 7 дни. Към 31 декември 2016 г. ликвидните активи заемат дял от 32.9% в балансовите активи на банковата система.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. основно влияние върху структурата на финансовата система оказа увеличението на активите на банковия сектор. Спрямо септември 2016 г. активите на финансовата
система нараснаха с 2.9 млрд. лв. (2.4%) до 124 млрд. лв., като 2.3 млрд. лв. от растежа се дължи на банковата система.
При застрахователите и пенсионните фондове е регистрирано увеличение на балансовите активи. Инвестиционните фондове отчетоха най-високи темпове на растеж както на тримесечна, така и на годишна
база, съответно с 10.2% и 31%. Въпреки това делът им във финансовата система остана сравнително малък.
При пенсионните фондове, които са вторият по значение елемент във финансовата система, продължава тенденцията към постоянен растеж на балансовите активи, като поради характерния им бизнес модел се
очаква тя да се запази и в следващите тримесечия. Към края на 2016 г. общите активи на небанковия финансов сектор достигнаха 31.9 млрд. лв., като същевременно нараснаха с по-бързи темпове в
сравнение с тези на банковата система.
Размерът на активите на финансовата система, съотнесен към БВП и показващ дълбочината и развитието на сектора, достигна 134.5% – ниво, близко до най-високото, отчитано досега (през март 2014 г.),
като очакванията са то да бъде надхвърлено в краткосрочен до средносрочен план. По отношение на показателя активи на финансовата система/БВП България остава със стойности под средните в ЕС.
