Все още малко българи могат да планират финансите си дългосрочно
Планирането на личните финанси е важно, но се планира краткосрочно. Това показва проучване Moitepari.bg, проведено сред повече от 500 потребители на портала относно техните нагласи за управление на
личните финанси. Проучването е подкрепено от NN България.
Предвидливостта и грижата за бъдещото финансово състояние не са чужди на анкетираните. Въпреки това, много малка част успяват да планират финансите си дългосрочно. Едва 4% са предвидили 20-годишен
период от време, а 7% - 10 години. Най-често анкетираните планират финансите си за срок от няколко месеца до една година.
Относно аварийния фонд за обезпечаване на периодите, в които могат да настъпят неблагоприятни събития, като например загуба на работа и доход, анкетираните са силно поляризирани. Почти равни са
дяловете на отговорилите, че спестените средства биха стигнали за 12 месеца (27%) и за 1 месец (23%); останалите проценти отиват при отговор за срок от 1 до 3 месеца.
Анкетираните показват разумен подход при управлението на своите доходи и разходи и ясно осъзнават, че ключът към постигането на баланс и избягване на трусове е планирането на личните финанси. На
въпрос дали вярват, че планирането на личните финанси ще им осигури по-добър живот, 80% отговарят положително.
Въпреки традиционно битуващото мнение сред българите, че доходите им са ниски, че страната ни е бедна и стандартът на живот е нисък, данните от проведеното проучване показва различно мнение. 45% от
отговорилите, попитани как оценяват финансовото си състояние, заявяват, че са доволни от него и че смятат, че то ще остане такова или ще се подобри. Втората голяма група са тези, които не са
доволни от финансовото си състояние, но пък са оптимистично настроени за подобрението му (31%). Песимистите сред анкетираните са 13%, като те определят финансовото си състояние като незадоволително
и не очакват да се подобри в бъдеще. Независимо как определят финансовото си състояние, анкетираните определят себе си като контролиращи своето финансово бъдеще (72%).
Съставянето на финансов план е част от стратегията за постигане на финансовите цели, които всеки един от нас си поставя. Въпреки това, проучването показва, че това е сред най-непредпочитаните
подходи. 37% не възнамеряват да съставят финансов план през следващите 12 месеца. Други 23% вече имат такъв и нов не им е необходим. Да се възползват от помощта на професионален финансов консултант
е сред приоритетите за 19% от анкетираните. Почти толкова (18%) са и тези, които предвиждат съставянето на финансов план, който ще разработят самостоятелно. За тази цел ще използват помощни
материали – финансови книги и ръководства от Интернет.
Предимство е, че услугите на финансовия консултант добиват все повече популярност и според проучването интересът към този тип услуги е, когато трябва да се планира инвестиция (19%). За създаване на
цялостна стратегия за финансово обезпечаване на семейството на финансов консултант биха разчитали 16%. Промени настъпват и в отношението на българите към бъдещето им в пенсионна възраст. Поради
тази причина 13% от далите отговор ще потърсят финансов консултант, с чиято помощ да съставят план за времето в пенсия. Толкова са и анкетираните, които биха потърсили професионална финансова
помощ, когато закупуват жилище.
Финансовата свобода за постигане на целите и мечтите анкетираните считат, че може да се постигне чрез умело управление на личните финанси (47%). За 34% от отговорилите умелото управление на
финансите означава да заделят/ спестяват част от доходите си за бъдещи нужди – пенсия, образование за децата, и т.н. Да имат работа, която да позволява да се покриват разходите е умело управление
на финансите за 14% от далите отговор. Финансовото планиране е ключ към постигане на по-добър жизнен стандарт и по-леко преодоляване на непредвидени обстоятелства. Тези предимства се осъзнават и
посочват от общо 70% от далите отговор на въпрос, защо считат финансовото планиране за важно.
Всяко домакинство, независимо от колко члена се състои, разполага с определен месечен доход, който да разпредели за покриване на разходи, да спести част от него или да използва за други цели. 46%
от анкетираните имат съставен месечен бюджет, въпреки че не е разписан. Друга голяма група (31%) прилагат стратегия на взимане на решения в движение. Те не разчитат на строги схеми и план, а
решенията се взимат на момента, според ситуацията. Само 17% следват подробно разписан бюджет.
Анкетираните, както много български домакинства, предимно не спестяват (22%), а като основна причина посочват липсата на възможности за това.
Спестяващите от своя страна отделят между 6 и 20% от месечния си доход за тази цел (36%). Над 50% от доходите си спестяват едва 4% от отговорилите. Толкова са и тези, които имат възможност да
спестяват, но не го правят, защото не желаят. Според анкетираните човек е по-склонен да спестява, когато има семейство, за което да се грижи (57%) .
Говорейки за спестявания, проучването потвърждава, че българинът е традиционалист. Той предпочита сигурно вложение, без риск или инвестиция в недвижим имот като една от най-популярните форми за
влагане на свободни средства. 28% посочват, че имат срочен депозит или спестовен влог, а 20% са предпочели инвестицията в недвижим имот. По-малко популярни, но все пак привлекателни за анкетираните
са възможностите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (14%) и застраховка "Живот" (12%).
Застраховките като начин на защита срещу бъдещи негативни събития не са новост за българската действителност и все повече българи се възползват от тях. Въпреки нарастването на популярността им,
наблюденията на MoitePari.bg сочат, че целите, за които се сключват застраховки, почти не се променят. Все още се отделя повече внимание на защитата на дома и автомобила (3 от 4-те най-предпочитан
застраховки са такива). Разбира се, в много случаи сключването на имуществена застраховка не е изборът на клиента, защото бива изисквана от банката при кандидатстване за жилищен кредит.
Застраховката "Гражданска отговорност" също има задължителен характер за водачите на автомобили, поради което и нейният дял е висок.
Относно пенсионното осигуряване резултатите са ясни и категорични – анкетираните не са правили примерни изчисления на бъдещата си пенсия, но са убедени, че гарантираният от държавата пенсионен
доход, няма да им е достатъчен (53%). 19% посочват, че желаят да се ориентират за бъдещия размер на пенсията си, поради което са правили примерни изчисления. 72% знаят кой е техният фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване (УПФ и/или ППФ). 16% посочват, че нямат такъв фонд. Причините за този отговор могат да бъдат 2 – анкетираните да са родени преди 1959 г. или да не
знаят кой е техният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (УПФ).
Допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДПФ) не е актуално за 55% от анкетираните, срещу 34% на тези, които се осигуряват в ДПФ.
