Финансовата криза беше наистина тежко изпитание за целия свят, но неговите силни центрове успяха да я преодолеят. С изключение на един. Докато икономиките на САЩ и Япония вече се връщат на позициите си преди рецесията, в Европейския съюз нещата далеч не са розови
Това поне сочат данните от изследване на Businesseurope – една от влиятелните европейски бизнес организации, съобщиха от Българската стопанска камара.
Oбщата данъчна тежест в ЕС сега е 50% по-висока от тази в САЩ и 30% по-висока спрямо Япония, а средната данъчна тежест върху труда е 40% по-висока от тази в САЩ и Япония. Успоредно с това, през последните 5 години китайският БВП е нараснал с над 50%, а индийският – с 30%.
Делът на ЕС в световните потоци на преки чуждестранни инвестиции падна до 24% спрямо 2012 г. и 40% спрямо 2000 г. Макар ЕС все още да остава привлекателен за преки чуждестранни инвестиции, те намаляват, поради слабата икономическа перспектива и финансовата нестабилност на еврозоната, а и поради пренасочване към Югоизточна Азия.
Инвестициите в проучвания и иновации продължават да изостават от тези в САЩ и Япония, като делът на ЕС в приложните изследвания и патентите намалява. Огромен проблем остава безработицата - през последните 5 години 6 млн. работни места са били загубени в ЕС, в сравнение с около 1 милион в САЩ и толкова в Япония. По същия начин заетостта в ЕС понастоящем е около 68%, което остава далеч от целта за 75% заетост, заложена в стратегията "ЕС 2020".
Само 35% от бизнес организациите в Европа оценяват напредъка на реформите в областта на иновациите и уменията като задоволителни, а федерациите от традиционно силни икономики (особено в Северна Европа) са загрижени, че известното самодоволство в тази област може да доведе до загуба на лидерските им позиции в света.
Положителна новина е, че държавите-членки отбелязват значителен напредък в намаляването на публичните дефицити, които се понижиха до 3.5% от БВП в края на 2013 г., в сравнение с 6.9% през 2009 г. Но съотношението "дълг:БВП" продължава да нараства през последните няколко години (от 74% до 90%), което е особено тревожно в контекста на демографските проблеми, свързани със застаряването на населението и нарастващите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Застаряването на населението, вкл. намаляването на дела на трудоспособното население, по експертни прогнози ще доведе до увеличение на публичните разходи за пенсии в ЕС от почти 2% от БВП до 2040 г.
За да се осигурят отворени, динамични и мобилни пазари на труда, необходими са реформи, насочени към по-голяма гъвкавост и стимулиране на създаването на нови работни места, особено за млади хора. Съществено е да се отбележи съществуването на дисбаланси, които пречат на конкурентоспособността. Особено в страните, където ръстът на заплатите изпреварва значително ръста на производителността, се наблюдават големи загуби на работни места. Така например, от 2010 г. насам номиналната цена за единица труд се е свила с 14.0% в Гърция, 5.1% в Испания, 3.6% в Португалия и 3.1% в Ирландия.
По отношение на България негативно се оценява административното увеличение на минималната работна заплата, около което имаше много спорове и дебати.
