Изтъняването на доверието в платежоспособността на държавите, които имат проблеми с обслужването на дълга си, води до капсулиране на финансовите институции и свиване на инвестициите им през граница
По данни на Банката за международни разплащания в Базел, активите на банките от САЩ в чужбина към края на юни са 3.212 трилиона – с 33 млрд. долара по-малко, отколкото към началото на годината. Активите в местна валута на банките, които оперират в еврозоната, за същия период номинално нарастват с 620 млрд. долара до 7.896 трлн. долара – но спрямо нивата от края на 2009 г. налице е понижение от 215 млрд. долара.
Както и в случая с щатските ипотечни ценни книжа две години по-рано, инвестициите в държавен дълг с някои малки изключения се превърнаха в токсични. Пазарът стигматизира кредитните институции, които държат в портфейлите си „периферни“ ДЦК. Проблемът е, че „периферията“ заема все по-големи части от Европа; освен Италия, Испания и Белгия тя на практика вече превзе и Франция. В скоро време дълговата зараза ще излезе от Европа.
Банките отново се изплашиха да си дават кредити една на друга, тъй като всички имат по много от новия токсичен актив. В британските медии дори се говори за нова кредитна криза. Най-големият британски кредитор на междубанковия пазар, HSBC, съобщи за съкращаване на кредита с 40%. Четирите най-големи британски банки са свили кредитирането на междубанковия пазар с над 10 млрд. паунда за последните три месеца.
С повече от 1.4 трилиона долара са се увеличили през първото полугодие на 2011 г. международните активи на банките в света. Но това е номинална стойност; при претегляне на разликата във валутните курсове реалното увеличение за периода е за по-малко от 400 млрд. долара, като специално през второто тримесечие налице е спад на международните активи на банките с близо 185 млрд. реални долара.
Почти 2 трилиона реални долара /1947 милиарда/ международни банкови активи глътна финансовата криза през 2009 г. Най-силно се свиха европейските банки, съкратили инвестициите в еврозоната с 545 млрд. долара само през 2009 г., а още 320 млрд. изтеглиха те от страни извън съюза.
Щатските банки се опитаха да запълнят образувалата се празнина с увеличение на нетните чуждестранни активи с 220 млрд. долара, но това не можа да компенсира отказа от кредитиране в стерлинги, йени, евро и доларови международни контракти през кризисната 2009 г.
Данните на BIS показват наистина мощно ликвидиране на позиции в еврозоната от страна на банките. За годината до юни 2011 г. чуждестранните банки са извадили от Гърция над 77 млрд. долара. Това дава рядко споменавана перспектива за естеството на икономическите проблеми в южната ни съседка. За същия период, от Ирландия банките са изтеглили 175 млрд. долара, а от Испания 92 млрд. долара.
Последните данни на BIS са към юни 2011 г., преди заразата да се прехвърли върху Италия, от която за годината към тази дата банките са изтеглили само 10 млрд. долара. А нетният резултат на Франция дори е положителен в размер на 65 млрд. долара. Но не очакваме, че парите са потекли към сигурното пристанище Париж. По-внимателен прочит на данните от BIS позволява да предположим, че докато към края на 2010 г. щатските и японските банки започват масово да теглят парите си от Европа, към средата на годината това вече започват да правят и европейските.
През четвъртото тримесечие на 2010 г. от еврозоната банките са изтеглили нето 450 млрд. долара, в това число 56 млрд. долара от Франция. През второто тримесечие на 2011 г. във Франция вече навлизат 98 млрд. долара, което предвид откъслечни съобщения на големи френски банки като BNP Paribas говори за закриване на експозиции в Белгия, Португалия и на други места в еврозоната.
Европейските пари текат към Люксембург – банките са вложили там над 100 млрд. долара от юни 2010 г. до юни 2011 г., а Швейцария в същия период се сблъсква с отлив от почти 70 млрд. долара. Дали това има връзка с натиска на Вашингтон за разкриване на банковата тайна на швейцарските каси? Наистина, редица интересни въпроси повдига анализът на данните на BIS страна по страна – но все пак по-полезно е да се следи голямата картина.
А тя е, че банките имат все по-тежки мотиви да свиват активността си през граница. От една страна им тежи несигурността на назряващите държавни фалити, като все по-малко чуждестранни ДЦК или пък имоти са пригодни да служат като безрисково убежище. От втора страна им пречи ниският икономически растеж в уж сигурните развити пазари, което потиска доходността на инвестициите и намалява още повече стойността за акционерите.
От трета страна банките са подложени на нарастващо публично внимание и засилващи се призиви за регулации, като не само икономическият, а и политическият и социалният аспект на международния им бизнес се подлагат на критично разглеждане. Четвърти проблем е втвърдяването на международните регулации, налагащо капиталови трансформации.
Петият негативен фактор е увеличаващият се дисонанс между големите световни икономически блокове: САЩ и съюзниците му в Америка и Тихоокеанския регион; Китай и сателити; еврозоната. Формират се няколко земетръсни линии – в Япония и Корея, Близкия Изток и Северна Африка, в Южна Америка. Надигат се нови сили като Бразилия и Индия, които заедно с Русия са склонни да използват обилните си финанси с политическа цел.
Натискът върху статуквото във финансовия световен ред ще нараства. Всяка промяна на една система, дори при сегашното неефективно относително равновесие, е свързана с оттегляне на играчите, с изчакване в националните граници.
Нещо повече – и икономическите затруднения, породени от финансовата криза, водят до ръст на „регионалния национализъм“. Пораженията от финансовата криза увеличиха тежестта на фактора политика в алокацията на международните финанси.
В момента единствено електронният обмен на информация и пари крепи концепцията за финансова глобализация. Можем да предположим, че моментът, в който видим опит за регулиране на електронната търговия, ще отбележи началото на края на глобалните финанси. Възможно е това да се случва и сега, с опита на притеснена Европа да наложи /позитивният според мнозина/ данък върху финансовите транзакции.
Националното и регионалното капсулиране на международните финанси не може да радва, тъй като то ще дойде за сметка на икономическия резултат. Кризата на държавния дълг води до отлив на доверие със сериозни последици за реалната икономика. Международната търговия ще се свие, редица международни проекти ще останат на сухо.
Ще се повтори познатата от Голямата депресия история: периодът на 1930-те години показа, че политическата реакция – протекционизъм и срив на международната търговия – нанасят по-големи поражения на икономиката от цикличното понижение в бизнес активността.
Новината от деня, която е подходяща брънка в горната верига от разсъждения е, че 10-те най-големи парични фонда в САЩ са съкратили експозициите си в банки от Европейския съюз с 9% през месец октомври и са увеличили с 30% вложенията си в щатски ценни книги. Експозициите в ЕС се съкращават до 34.9% от общите им активи при 37.7% месец по-рано.
