Кризата в Европа се разрасна толкова много, че принуждава ЕС да нарушава и собствените си принципи. Европейските граждани обаче не проявяват разбиране към това. А и не бива да го очакваме от тях, коментира Петер Паулус
Ех, Европо, Европо! Докъде я докара само - да ни обзема ужас дори само при споменаването на името ти. Всеки ден четем апокалиптични сценариr за твоето бъдеще, а европейските лидери са се хванали здраво за косите.
Ех, Европо! Докара я дотам, че бившият британски премиер Тони Блеър, който навремето не въведе еврото, дава сега полезни съвети за единната европейска валута на канцлерката Ангела Меркел?! И то не в официално писмо или в разговор по телефона, а направо от страниците на булевардната преса. В същото време германският вицеканцлер Рьослер се упражнява по темата "гръцки фалит", испански министри корят Германия, баварският министър-председател Зеехофер открито напада люксембургския премиер и шеф на Еврогрупата Юнкер, който пък от своя страна се зъби на Федералната република, коментира „Дойче веле”.
Всички тези неразбории са само малка част от това, което си причиняват тези, на които е поверено управлението на Европа. Ако те бяха в ръководството на банка и продължаваха да се карат по този начин, кой ли щеше да си повери парите на такава финансова институция? Никой! Лошата новина е, че въпросните господа отдавна са станали и наши банкови директори, със или без нашето съгласие.
В момента се обсъжда дали постоянният спасителен механизъм да не разполага с неограничени средства на практика. Схемата: фондът изкупува държавните книжа на закъсалите страни, депонира ги като гаранция в Европейската централна банка срещу свежи пари при изгодни лихви, които връща обратно на проблемните страни. Така се заобикаля пазарът, който иска до 7 на сто лихва.
Ситуацията може да се опише и по друг начин: в момента ЕС обсъжда дали да не се откаже от един от принципите си, според който нито една страна-членка не носи отговорност за финансовите проблеми на останалите страни-членки. Това е записано в чл.125 от договора за ЕС, който, нека припомним, ако не съществуваше, Германия най-вероятно изобщо нямаше да влезе във валутния съюз. Защото тогава /през 1993 г./ Берлин постави включването на този параграф като условие за влизането си. Сега се дискутира не просто как да бъде заобиколен параграфът, а и как отговорността на всички за финансовите неволи на закъсалите държави да се разтегли до безграничност. Или както ни уверяват - да бъде демонстрирано единство! По-правилно е обаче да наречем това игра "ва банк".
А какви ще са реакцията и поведението на пазарите? Т.е. нашето поведение, защото пазарът - това сме и ние. Всеки, който плаща частна пенсионна осигуровка или има застраховка живот, е част от финансовите пазари. Ние им даваме пари, които те трябва да инвестират сигурно. Един пример - всеки финансов мениджър, който преди две години е инвестирал нашите средства в гръцки ценни книжа, днес трябва да дава обширни обяснения на клиентите си. Преди две години тези сделки ни бяха представяни като много добро вложение. И то най-често от същите тези хора, които днес искат да направят така, че спасителният механизъм да разполага с безгранични средства.
Междувременно съвсем не всички обаче вярват, че гърците са в състояние да сложат в ред данъчната си политика, да спрат износа на капитали, да приватизират държавните предприятия и да съкратят разходите си. Именно това съмнение държи лихвите високи и за всички останали закъсали страни, които също имат да изпълняват много обещания.
Дилемата, накратко, е следната: кризата в Европа се разрасна толкова много, че за да овладее положението, ЕС вече е склонен да жертва някои от принципите си. Така обаче той се отдалечава все повече от европейските граждани, в името на които би трябвало да се прави всичко това. Кому всъщност е нужна една такава Европа на всяка цена?
