За средния европеец този показател е 27 години, сочи изследване
Илон Мъск несъмнено е една от най-иновативните личности в света. Неговата работа в SpaceX и Tesla е изключителна. Роденият в Южна Африка предприемач вече е официално най-богатият човек в света с
удивителна нетна стойност от 151 206 600 000 евро. Ново изследване се опита да разбере колко време ще отнеме на европейците в 22 различни страни да направят това, което Илон Мъск прави за една
минута (775 418 евро – въз основа на неговата нетна стойност). AddictiveTips установява, че българинът, например, трябва да работи удивителните 88 години и 9 месеца, за да създаде стойност, която
Илон Мъск прави за една минута, пише TechNews.bg.
На второ място по този показател е Словакия, където човек ще трябва да работи в
продължение на 77 години и 8 месеца, за да натрупа това, което Мъск прави за една минута. Литва се нарежда на трето място с 69 години, необходими за натрупване на 775 418 евро, на колкото се
оценява една минута работа на Илон Мъск.
Унгария (56 години и 6 месеца), Румъния (56 години и 6 месеца), Естония (51 години и 9 месеца), Хърватия (51 години и 9 месеца) и Полша (51 години и 9 месеца) са другите европейски страни, в които
гражданите ще трябва да прекарат над 50 години в работа, за да генерират 775 418 евро, които Илон Мъск прави за минута.
В другия край на скалата са хората в Люксембург, на които ще отнеме най-малко време, за да спечелят едноминутното състояние на Илон Мъск – само 12 години и 8 месеца. Разглеждайки всички държави, на
европейците ще им трябват средно 27 години, за да направят това, което Мъск прави за една минута.
Всички изчисления се базират на статистика, че Илон Мъск работи средно 62,5 часа седмично (установено от проучване на Harvard Business Review), а европейците се трудят по 40 часа седмично.
още по темата
За всяка включена в изследването европейска държава е взета предвид брутната средна годишна заплата на пълен работен ден в съответната държава. Всички данни за заплати/доходи са в евро.
Графиките, показани в изследването, отчитат само работни дни – не включват почивните дни, официалните празници или извънредните часове. Всички цифри в изследването са приблизителни, уточняват
авторите на доклада.
