Страната започва да обира негативите на дългогодишната политика „едно семейство - едно дете“
Недостигът на средства в пенсионната система на Китай достигна 16.5 трлн. Юана (2,6 трлн. долара) през 2010 г. и ще нарасне 4 пъти до зашеметяващите 68.2 трлн. юана до 2033 г., твърдят Ма и Цао. Това ще възлиза на 40% от брутния вътрешен продукт на Китай, при условие че националната икономика нараства с 6 на сто годишно.
Дупката в бюджета е плашеща - според икономисти той може да нарасне стремително през следващите 20 години до смазващите 10.8 трлн. долара от 2.6 трлн. през 2010 г., като превиши значително спестяванията в страната, възлизащи на 3 трлн. долара - най-големите в цял свят.
Средствата в пенсионните фондове не нарастват с темповете на увеличаване на дължимите пенсии, тъй като Китай се придържа към безопасно, но с ниска доходност инвестиране на парите от фондовете. В допълнение към влошаващото се положение, пенсиониранията излизат по-скъпо на фона на застаряването на населението, намаляването на работната ръка, повишаването на продължителността на живота, ранното пенсиониране и щедрите пенсионни схеми.
Пенсионните проблеми на Китай са толкова неотложни, че анализатори предупреждават - те не могат да бъдат пренебрегвани повече. Президентът Си Цзинпин трябва да повиши възрастта за пенсиониране и да предостави на пенсионните фондове държавни средства.
Да се дава или да не се дава - пенсионната дилема пред Китай не е въпрос от второстепенно значение. Една добра пенсионна система ще помогне на страната да реформира икономика, която е втора по големина в света, с цел да се увеличи вътрешното потребление и да се избегне капанът на средните доходи, в който може да попадне всеки един момент през идните две десетилетия.
От ключово значение е, фактът, че една работеща пенсионна система ще успокои властта в Пекин, която е обсебена от стремежа за стабилност. Китайското ръководство е болезнено наясно, че е необходимо плодовете на свръхвисокия икономически растеж на страната да бъдат разпределяни по-равномерно, за да бъде предотвратено социалното недоволство
Броят на китайците над 65-годишна възраст, който възлиза на 123 млн. души, на практика е равен на цялото население на Япония. При това той нараства бързо в резултат на възприетата през 70-те години на XX век от Китай политика на едно дете. Според Световната банка китайското общество застарява толкова бързо, че е "побеляло" през последните 40 години, докато този процес е отнел в Съединените щати и Великобритания един век.
Проблемът на бързото застаряване на населението е най-остър в провинцията, където хиляди села "потъват", тъй като хората в трудоспособна възраст изоставят своите стопанства, за да се преселят в градовете в търсене на по-добър живот, оставяйки децата и възрастните.
Делът на възрастните от хората в трудоспособна възраст ще достигне в провинциалните райони на Китай 34.3% до 2030 г. срещу 21.1% в градовете и при 13.5 на сто за цялата страна през 2008 г., сочат данни на Световната банка.
Голям брой анализатори посочват, че работната ръка в Китай ще започне да намалява от 2015 г. заради на крайно ниската раждаемост и на застаряването на населението - тенденция, която се очаква да повиши заплатите в "световната работилница", а оттам - и глобалната инфлация.
За да се справят с демографското предизвикателство, китайските власти ускориха въвеждането през 2009 г. на доброволна пенсионна схема за 657 млн. жители на селските райони. За да получават месечна пенсия от минимум 55 юана - около една десета от средната заплата в провинцията, жителите на тези райони трябва да внасят поне по 100 юана годишно в продължение на 15 години.
В по-богатите източни провинции пенсиите са много по-големи, защото работниците внасят повече средства. В градовете, например, месечната пенсия е 28 пъти по-висока, като възлиза средно на 1531 юана (близо 260 долара). Каквито и да са пенсиите, по-голямата част от финансовото бреме пада директно върху правителството. От средства, постъпили в пенсионните фондове в селските райони, 61% са дошли от държавата.
На пръв поглед китайската пенсионна система не би трябвало да пресушава държавната хазна, тъй като пенсиите са ниски. Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче я нареди сред най-щедрите и най-малко устойчиви след тази на Филипините.
Ранното пенсиониране, по-специално за жените, повишава още повече пенсионната сметка във време, когато хората живеят по-дълго. Жените работници "със сини якички" се пенсионират в Китай на 50 години - с десетилетие по-рано от минималната възраст от 60 години на Запад.
Най-накрая идва проблемът с намирането на пари, за да бъдат плащани пенсиите. Властите разрешават на фондовете да инвестират само в едногодишни депозити, чиято нищожна възвръщаемост изостава от увеличаването на заплатите. Реалната доходност на разпокъсаните градски пенсионни фондове, които са управлявали общо над 1.1 трлн. юана през 2010 г., е била толкова печално ниска, че в някои случаи е била под 1%.
Хванат в капана на покачващите се цени и недостатъчното финансиране, Китай изразходва около 40 на сто от държавните приходи за пенсии срещу под 15 на сто в Япония и Съединените щати, по данни на ОИСР.
Според мнозина местните власти в страната, които са притиснати от обстоятелствата, изпразват пенсионните влогове на работещите млади китайци, в които са събрани общо 2.2 трлн. юана, за да плащат сегашните пенсии, отбелязва Китайската академия за социални науки. Тази финансова магия обаче не запълва ямата в пенсионния бюджет на Китай, предупреждават икономистите Ма Цзюн от Deutsche Bank и Цао Юанчжен от Bank of China.
Традиционната за Китай семейна мрежа за сигурност изчезва, като отстъпва място на подкрепяни от държавата пенсионни схеми, скроени за едно застаряващо общество.
Политиците и икономистите отдавна се тревожат за финансовото бреме на уголемяващата се объркана плетеница от пенсионни схеми в Китай. Тези опасения обаче се засилиха сериозно в последно време с активирането на същите тази кърпени схеми в селските райони през последните три години.
