Като цяло изминалата година донесе на застрахователната индустрия множество промени както по отношение на законодателството, така и по отношение на собствеността на пазарните субекти.
Законовата рамка, в която застрахователното дело в България се развиваше през изминалата година, претърпя няколко промени, които направиха работата в него изключително динамична.
Народното събрание прие окончателно промените в Закона за застраховането.
Учредиха се и заработиха Национално бюро "Зелена карта" и "Ядреният пул".
Четири компании смениха собствениците си, като с продажбата на ДСК се постави край на приватизационния процес в застрахователната сфера.
Други застрахователни дружества претърпяха реорганизационни промени в мениджмънта, което доведе до разместване на управленските им приоритети.
Законът за застраховането задължи АБЗ в срок от една година да създаде "обща методика за ликвидация на щети по автомобилното застраховане и за уреждане на висящите регресни претенции между
застрахователите". Ако асоциацията не изпълни това си задължение в срок, такава методика ще бъде разработена от Агенцията за застрахователен надзор. Спазването є ще бъде задължително за всички
компании.
Законът даде и големи правомощия на Агенцията за застрахователен надзор, като остави съдебната система единствен коректив на работата му.
Със заповед на министъра на финансите се регламентира, че само членовете на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи ще могат да осъществяват застрахователна дейност в зоните на
гранично-пропускателните пунктове.
Тенденциите
Тази година бе знакова за преструктурирането на българския застрахователен пазар. Сделката за продажбата на ДСК, освен че ознаменува приключването на приватизацията, маркира и тенденция за
създаване на корпоративни финансови конгломерати, които съчетават различните финансови дейности и действат едновременно като банки, застрахователни дружества, пенсионни и здравноосигурителни
фондове. Вероятни са и промени в контрола върху застраховането. Очаква се обединяване на застрахователния, осигурителния надзор и надзора на пазара на ценните книжа. Законопроектът, предвиждащ тези
промени, е внесен в Народното събрание от председателя на бюджетната комисия Иван Искров и група негови колеги.
По отношение на пазарните дялове на компаниите напоследък се появяват мнения, според които младите компании в бранша стават все по-реална заплаха за лидерите. Само след няколко години класацията на
работещите у нас застрахователни компании може да изглежда по доста по-различен начин. Компании като "AIG България", "AIG Life България", QBE клон София, "Граве България", "Интерамерикан
България" идват у нас не само с дългогодишни традиции и изпитани продукти, но и със задграничните клиенти, които им вярват. Не е изключено скоро на българския пазар да се появят и нови
застрахователни дружества с чужд капитал. Все още сравнително малкото чужди инвеститори у нас използват услугите точно на такива компании. Освен това е само въпрос на време тези застрахователи да
обучат българските си служители на добро отношение към клиента и да създадат силна агентска мрежа. След това заедно с постепенното замогване на българина и развитието на икономиката ни точно тези
сега малки компании ще дръпнат напред. И нищо чудно да задминат някои от сегашните лидери.
Показателно в това отношение е поведението на "Булстрад" и "Алианц България". За сравнително кратко време, след като станаха собственост на чужди застрахователи, тези компании заеха съответно първо
и второ място в класацията на пазара. Тяхното предимство беше, че купиха готовата клонова и агентска мрежа на българските дружества и я оптимизираха. Не е без значение също така, че в "Булстрад" и
"Алианц България" останаха да работят застрахователи с дългогодишен опит, които познават нашия пазар и психологията на българина. Голямата битка на българския застрахователен пазар обаче тепърва
предстои.
