Застрахователите са на различни мнения дали промените ще донесат повече застраховани
Промените в световния климат и зачестилите природни бедствия се превръщат във все по-голямо предизвикателство пред съвременните застрахователи и презастрахователи по целия свят. Бедствията са
изпитание и за правителствата, които трябва да мислят в ускорен порядък за защитата на своите граждани. Не е нужно да изброявам събитията, носещи характер на бедствия, случили се през последните
години у нас – всеки читател ще се сети за поне три такива. Щетите от екстремното метеорологично състояние на атмосферата само през последните 4 години гонят милиард лева. Отпуснатите от държавата
средства пък са малко над 370 млн. лева.
Години наред бизнес и управляващи умуват как хем да защитят домовете на хората, хем да запазят незадължителния характер на застраховането. Множество бизнес срещи, конференции, форуми с широко или
експертно участие обсъждаха и идеята за застрахователно обединение за защита на частните имоти от катастрофични бедствия като земетресение и наводнение.
Според икономиста Румен Гълъбинов идеята има и много противници заради това, че би се нарушил доброволният характер на застраховането, както и че това би се възприело от хората
като нов данък.
В началото на тази година, през февруари, се състоя поредната дискусионна кръгла маса за защитата на личното имущество при природни бедствия, организирана от ГД "Пожарна безопастност и защита на
населението". Тогава държавата се зарече при бедствие да плаща за бедните, а на останалите пожела да се застраховат. Така мечтата за застрахователен пул бе вдигната на трупчета за неопределено
време. Два месеца по-късно идеята на кабинета бе облечена във форма – като Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия – и в края на април постъпи в Народното събрание.
От мотивите към проектозакона стават ясни две неща: че държавата ще подпомага бедните и че насърчава доброволното застраховане. Второто буди интерес: защо държавата ще рекламира частен бизнес? Или това е оделотворяване на израза "и вълкът сит, и агнето цяло", тоест и застраховките незадължителни, и сключването им – доброзорлем?
Но нека разгледаме това, което е обявено като "нова концепция държавата да подпомага някои категории граждани в преодоляването на имуществените щети, причинени от бедствия".
В мотивите към законопроекта става ясно, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) ще е бащицата, който ще преценява кой влиза в категорията беден и ще получи помощ. Досега обаче критерии за оценка на благосъстоянието не са обявени.
Пак АСП ще оценява "доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицата, които не могат със собствени средства да застраховат имотите си". Тук очевидно става дума само за пострадалите при бедствие домове. А разрушените?
Едно от важните уточнения в законопроекта е, че подпомагането ще важи за имоти, които конструктивно отговарят на Закона за устройство на територията. С други думи, ако сграда има конструктивни изменения, за които бъде преценено, че не отговарят на закона, помощи няма да се плащат.
В България има десетки хиляди сгради, чиито партерни и първи етажи са преустроени в магазини, кабинети и офиси. Дори и без специализирано строително образование човек може да оцени какво швейцарско сирене са изтърбушените основи на повечето сгради по "Витошка" или "Графа" в столицата, с магазинни витрини вместо фасадни стени. Или пък т.нар. "клекшопове" - магазинчета в мазетата, част от които с бутнати стени за по-голяма търговска площ. Ами хилядите частни апартаменти, в които собствениците на своя глава юнашки са пробили или дори бутнали цели стени? И това далеч не са примери само от центъра на София. Такива има във всички населени места у нас. Строителни инженери не смеят да прогнозират дали тези сгради ще издържат при силен земен трус, но са единодушни – безхаберието и липсата на контрол при ремонтите са страшни. Пита се тогава колко от сградите у нас отговарят конструктивно на нормите и доколко ефективен ще е законът за подпомагане на бедните при бедствия?
Избраните за подпомагане ще получават средствата от централния бюджет през бюджета на социалното министерство, четем в мотивите на вносителите. През февруари финансовият министър Владислав Горанов обяви, че държавата ще създаде фонд "Бедствия" с парите от данъка върху застрахователните премии. Припомняме, през 2010 г. у нас бе въведен налог от 2% върху застраховатените премии, като този данък досега отиваше в консолидирания бюджет. Годишно от налога се събират около 25 милиона лева. Някои застрахователи вече изразиха опасения, че с приемането на закона този данък може да се повиши, а оттам – и да оскъпи застраховките.
Важна подробност в законопроекта е, че обезщетението за бедните ще е на база данъчна оценка на имота, а не на база възстановителна стойност. Преди няколко месеца финансовият министър Владислав Горанов подчерта, че това се прави, "за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да изместваме застрахователите като пазар". Според вносителите, решението щяло да стимулира местните власти да не поддържат необосновано ниски данъчни оценки на недвижимите имоти. Депутатът Дора Янкова, бивш кмет на Смолян и председател на Асоциацията на родопските общини, бе категорична, че местните власти нямат право на такава инициатива. Оставяме настрана въпроса какъв точно ремонт ще могат да направят пострадалите с обезщетенията, изчислени на база данъчната оценка на имотите им, особено онези извън столицата и големите градове.
Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г. Преди месец народните представители гласуваха на първо четене поправките. От БСП се заканиха, че ще внесат множество промени между първото и
второто четене. Патриотичният фронт също се обяви против промените.
Както вече отбелязахме, стилистиката на законопроекта насърчава доброволното имуществено застраховане. Ще припомним и думите на финансовия министър, казани неотдавна, че "тези, които могат да се
застраховат, но не са го направили и са пострадали от природно бедствие, ще имат нагледния пример къде са сбъркали". Дали промените в закона ще принудят българина да се застрахова, предстои
да видим. Опитът учи, че паметта на хората е къса. Въпреки многото бедствия през последните години, броят на застрахованите сгради продължава да е малък. Хората се активизират с въпроси за
застраховките непосредствено след някое бедствие, но малко след това интересът спада и всичко потича в ленивата река на инерцията. Въпрос и на нагласа, и на доходи, но и на рекламна стратегия от
страна на застрахователите. Към момента основна част от застрахованите жилища имат полици поради изискванията на банките за отпускане на ипотечен кредит.
Ето и данните за състоянието на пазара към края на 2014 г.
2014 г. Общ брутен премиен приход за годината: 1 434 333 080 лв.
От тях премиен приход по застраховка "Пожар и природни бедствия": 220 867 473 лв.
ТОП 5 по премиен приход по застраховката за 2014 г.
"Енергия"
"Алианц България"
"Булстрад Виена Иншурънс Груп"
"ДЗИ Общо застраховане"
"Виктория"
2014 г. Общи брутни изплатени обезщетения за годината: 838 075 184 лв.
От тях платени обезщетения по застраховка "Пожар и природни бедствия": 69 993 617 лв.
ТОП 5 по брутни платени обезщетения по застраховката за 2014 г.
"Алианц България"
"Булстрад Виена Иншурънс Груп"
"ДЗИ - Общо застраховане"
"ХДИ Застраховане"
"ЗД Евроинс"
Мненията в бранша дали промените ще постигнат целта си – повече застраховани – са разнопосочни.
Радослав Димитров, директор дирекция "Имуществено застраховане" и член на УС на ЗАД "Виктория" и главен оперативен директор на "Дженерали България":
"Най-вероятно промените няма да дадат някакво сериозно отражение върху застраховането. Едва ли хората ще започнат да застраховат по-масово жилищата си, най-малкото защото повечето от тях няма и да
разберат за промените, поне не и докато не се наложи да се сблъскат с проблема. Факт е, че дори сериозните бедствия, като земетресението през 2012 г. и наводненията през 2014 г., не доведоха до
някакво осезаемо увеличаване на търсенето на имуществени застраховки".
Цветанка Крумова, Член на УС и Изпълнителен директор на ЗАД "Армеец":
"Застрахователната дейност често присъства в медийното пространство като "отрицателен герой", в новини за недоволни клиенти и неудовлетворени претенции. Положителните новини фигурират единствено в
рекламите на застрахователите и платените публикации. В проекта за изменение на Закона за защита от бедствия е записано, че гражданите имат задължение да се грижат за имотите си и да предприемат
мерки за ограничаване на последствията от бедствия. Според мен това е добър повод да се обясни на широката публика, че важна част от тези мерки са и застраховките".
И двамата застрахователи обаче са категорични, че е необходима много работа за промяна на мисленето на българина.
За Радослав Димитров застрахователните премии в този сегмент са на достатъчно ниско ниво, за да може средностатистическият гражданин да си позволи застраховка. "Срещу 30-40 лв. годишна премия можеш
да си осигуриш сравнително прилично застрахователно покритие, така че това едва ли е причината за слабото застрахователно проникване. Факторите, разбира се, са комплексни, но един от
тях е постоянно споменаваната липса на застрахователна култура. Хората трябва да разберат, че те самите също са отговорни за опазването и защитата на собственото си имущество, а най-добрият, лесен
и икономически изгоден начин за такава финансова защита е осигуряването на адекватно застрахователно покритие", посочи той.
"Земетресението в Япония през 2011 г. показа, че голяма част от японците, въпреки честотата на земетресенията, не си купуват покритие за този риск, по финансови причини. Същевременно, при
земетресението в Нова Зеландия през същата година, се оказа, че почти цялата икономическа вреда е покрита със застраховки. Този паралел показва, че върху индивидуалните навици за управление
на риска влияят много фактори, не само икономическото благосъстояние на населението", каза на свой ред Крумова. Тя дори препоръча изграждането на културата и познанията за управление на риска да
залегне в учебните планове в гимназиите.
