Какво е минимален осигурителен доход и защо съществува?
Автор: Alexander Todorov Network
На първо време трябва ясно да се разграничи МОД от минималната работна заплата (МРЗ). Докато МРЗ е регулатор, на теория защитаващ интересите на работниците, да не ги експлоатират твърде евтино, то
МОД е регулатор, който да защитава интересите на бюджета, да не би работниците да получават повече, а да се осигуряват на минималната работна заплата. И така държавата и представители на
работодателите се събират и разбират на какви минимални доходи ще плащат данъци за пенсии, за здраве и т.н.
Значи МРЗ защитава работника от евтина експлоатация, а МОД защитава интересите на държавния бюджет, да не би работник и работодател да са постигнали съглашателство да крият доходите, които
работника получава, за да плащат по-ниски данъци за пенсии, за здраве и др.
Минималния осигурителен доход има и важно значение за най-голямата като мащаби система – пенсионната. На база средния осигурителен доход в страната се отпускат новите пенсии. Колкото по-висок е
средния осигурителен доход, толкова по-големи пенсии трябва да се плащат. Фактически когато държавата повиши МОД, то и новите пенсии ще са по-високи. Всичко щеше да е прекрасно – на работещите се
взима данък пенсии, за да се даде на родителите им пенсионери. И това ще е така ако пенсионната система се намира в балансирано състояние и колкото събира от осигуровки(данък) за пенсии, такава
съвкупна сума се отпуска за пенсии. За пример, ако 4 работят и 1 е пенсионер, то данък пенсии е достатъчно да бъде 12,5%, за да бъде средната пенсия 50% от дохода – системата ще се финансира
самостоятелно.
В случая с България обаче данък пенсии е 17,8%, средната пенсия е около 40% от дохода, като при това бюджета е с дефицит от близо 60%. Съотношението работещи/получаващи е под 1,3 към 1. Една от
причините за огромния дефицит е, че 5% от данък пенсии за родените след 1959 г. потъват противоконституционно в полза на частни корпорации, посредством „универсални пенсионни фондове“. Докато за
проблема с тези фондове решението е ясно – закриване, то проблемите на осигурителната система не са само те.
Друга причина за огромния дефицит в бюджета на НОИ е, че значителна част от работещите и работодателите не са склонни да плащат високите осигурителни прагове и предпочитат изобщо да не плащат нищо,
или да укрият почти всичко. Е да, има инспекции по труда, данъчни, но когато работник и работодател имат общия интерес да не плащат данъци и всичко да е на сиво, точно това и ще се случи по един
или друг начин.
В интерес на бюджета е да намери равнището на данъците (включително марковите данъци – осигуровки), при което всички, които работят, ще си признаят, че работят, както и ще си признаят реалните
доходи. Тогава средния осигурителен доход ще бъде реален, и само тогава пенсиите ще се определят върху база, която има реално покритие. Защото в момента се случва следната грандиозна грешка:
Ако имаме поне 4 пъти повече население в работоспособна възраст спрямо пенсионерите (а то ще е така, тъй като средната продължителност на живота в България е 73 години, а пенсионната възраст ще
стане 65 в близко бъдеще – период от 8 години за получаване на пенсия, като всички на възраст между 18 и 64 години са потенциално работещи, или 46 години потенциал за трудова кариера), трябва да се
стимулират всички да участват в системата, всеки да плати по-малки данъци, и ще има пари за пенсии с реално покритие.
Когато данък пенсии е по-висок като ставка и се изчислява върху по-голяма база от приемливата, то от огромния потенциал работещи се губи голяма част, които не са склонни да платят данъка. За да
увеличават размера на пенсията правителствата правят грубата грешка да повишават осигурителните прагове, с което изтласкват още по-голяма част от работещите да излязат в нелегалност.
Докато при балансираното състояние на системата (по модела на осигурителния принос) ще работят официално с признаване на истинските си доходи 4 човека, а ще получава пенсия 1, при данък пенсии
12,5% (благодарение на изхвърлянето на задължителните „частни пенсионни фондове“), ще се получава средна пенсия 50% от средния осигурителен доход в страната и парите за пенсии ще имат
покритие.
В момента в България за пенсии се плащат много повече пари, отколкото държавата може да си позволи. Помпат се изкуствено минималните осигурителни прагове, за да се повишава събираемостта в бюджета,
но по този начин се вдигат данъци. Когато се вдигат данъци намаляват хората, които са склонни да ги платят. Когато вземеш от 4 човека по 125 лева, за да платиш 1 пенсия от 500 лева, има
баланс.
С вдигане на данъците да предположим, че се искат пари да се даде 1 пенсия от 600 лева, тогава от 4-та трябва да се съберат по 150 лева. Само че да предположим и, че най-бедния от 4-та работещи
няма да е склонен да плати повече и ще излезе в нелегалност – ще работи, а няма да плаща никакви или почти никакви данъци. С излизането от формулата на човека с ниски данъци и средния осигурителен
доход се вдига, защото се изчислява от доходите на 3-та най-богати, което може и да изглежда добре за този, който получава пенсия, но не съвсем. От 3-ма ще се съберат по 150 лева (450 общо), а
държавата ще е задлъжняла към пенсионера с 600. Размера на пенсиите няма да има покритие. Системата вече не е балансирана.
При това положение, държавата трябва да направи всичко възможно да си върне обратно загубения данъкоплатец като намали данъците. Е да, и пенсиите няма да растат както на пенсионерите им се иска, но
в противен случай ще получават нещо, което не е заработено, което в последствие може да струва на цялото общество много повече.
В България вместо да се вдигат ставките за минималния осигурителен доход по отрасли:
Трябва да се направи точно обратното – ставките да станат такива, че всички да имат склонност да платят данъците.
Незабавно да се прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове вместо да пишат в проспектите си, че има инвестиционен риск за парите за пенсии, които са прибрани принудително от
хората.
Да се подготви системата за новите динамични условия на пазара на труда – масовия човек в работоспособна възраст ще е самоосигуряващ се, минималния размер на марковите данъци (осигуровки) за
самоосигуряващите се трябва да се намали, за да бъдат всички участници в системата, и може би най-важното:
Да се проведе реформа на осигурителната система по модела на осигурителния принос с изцяло нов кодекс за социално осигуряване, без лобисти в него и без възможност някой да получава нещо, което не
му се полага.
