Водещи западни финансови институции очакват искове от страна на жертви на тероризъм, предполагайки, че са откривали сметки, използвани за финансиране на атентати, като в това число и най-голямата по активи банка в света Citigroup.
Банките биха могли да бъдат обвинени в това, че са позволявали на съмнителни лица, предимно саудитци, да превеждат средства към терористични групировки, конкретно след започването на последната
интифада в Палестина през 2000 година.
Алън Герсон - уважаван Вашингтонски юрист и бивш дипломат е потвърдил пред списание "Forbes", че се обмисля да подаде такъв иск срещу Citigroup от името на 450 жертви на терора в Израел. Неговата
адвокатска кантора готви подобни искове и срещу няколко европейски финансови институции, в това число - холандската ABN AMRO, френската Credit Agricole и британската HSBC.
Citigroup яростно отхвърля съпричастността към подкрепа на тероризма.
Преобладаващата част от исковете, свързани с тероризма и предявени през последните десет години, са били насочени срещу ислямски и арабски правителства, групировки, частни лица или финансови
учреждения.
Но появата на дори и намеци за искове срещу западни финансови институции, ознаменуват рязката промяна на тактиката на адвокатите, представляващи жертвите на терора. Това е сериозен удар срещу
репутацията им, тъй като най-малкото биха искали името им да се свързва в общественото съзнание с "Ал Каида", "Хамас", "Ал Фатах" или която и да е друга групировка, коментира агенцията.
"Всяко изявление, че Citigroup е свързана по какъвто и да е начин с тероризма, е възмутително. Ние участваме в борбата срещу тероризма, като подкрепяме драконовските стандарти за прозрачност в
работата си", е заявил високопоставен служител в банката пред агенцията.
Credit Agricole също отрича активно каквито и да е връзки с тероризма. ABN AMRO се е отказала от коментар, а HSBC изобщо не е реагирала на запитването.
Решението за подаване на искове срещу водещи финансови институции зависи в голяма степен от изхода на едно дело, което започна през юли в окръжния съд в Ню Йорк. Тогава искът беше подаден от името
на 12 пострадали американци от атентати в Израел срещу Йорданската арабска банка.
Искът е за $875 млн. като компенсация за причинените щети. Адвокатите на ищците ще се опитат да докажат, че финансовата институция е участвала в във финансирането на терористи.
Според текста на иска, банката е пренасочвала пари с произход Саудитска Арабия към организации, свързани с "Хамас", "Ислямски джихад" и др., чрез подразделенията си на Западния бряг и Ивицата
Газа.
Арабската банка отхвърля каквато и да е отговорност за нанесени вреди на ищците.
По думите на Гари Оузен, един от адвокатите на ищците, банката търси ходатайство за прекратяване на делото.
Преди време Оузен подаде молба за предварително решение на съда за запор върху "съмнителните" сметки на банката. Искът се основава на американски федерален закон, изискващ банките незабавно да
уведомяват регулаторните органи ако имат данни за средства, предназначени за чужди терористични организации.
Очакванията са, че в близко бъдеще съдът ще огласи решението си.
През май, т.е. още преди да надвисне заплахата над Citibank, тя продаде дела си от 20% от капитала на дъщерното дружество - Саудитско-американската банка.
Citigroup предприе тази стъпка, след като проведе вътрешно разследване като отговор на обвинения срещу нея от преди две години.
Саудитско-американската банка в редица вестникарски материали беше обвинена, че има контакти с функционери на "Ал Каида" и палестински терористични организации.
Сътрудниците на Citigroup твърдят, че не са успели да изяснят ситуацията и затова са решили на продадат дела си превантивно.
През пролетта Citigroup обяви, че не е открита и най-малката улика, че са постъпвали средства през банката по сметки на терористи.
Според някои експерти по борба с тероризма, решението на Citigroup заслужава похвала. Но самото решение хвърля съмнения върху дейността на западните финансови институции и евентуалната им роля в
обслужването на терористични организации.
Някои от финансовите гиганти на Запада от години управляват свои дъщерни компании в Саудитска Арабия, при условие, че владеят миноритарни пакети от тях.
Става дума за филиали, които бяха принудени от саудитското кралско семейство през 2000 година да открият сметки, предназначени за събиране на помощи за палестинските групировки и в които открито са
постъпвали средства за подпомагане на частни лица, в това число и на терористи-камикадзе.
Според официално съобщение на Саудитската агенция по печата от 10 октомври 2000 година, създаденият Саудитски Комитет за подкрепа на интифадата - Ал Кудс е длъжен да превежда част от приходите си
по сметки на палестински благотворителни комитети, в това число в контролирани от Рияд западни финансови институции.
Става дума за всички западни банки, които бяха принудени да продадат контролните си пакети в саудитските си филиали през 70-те си години, когато компаниите бяха частично национализирани. Тогава
западните компании запазиха само на книга контрола си върху тези филиали.
Citibank призна, че саудитският му филиал е открил сметки, използвани за управление на капитали, събрани от Ал Кудс. Credit Agricole отрича, че филиалът му - Саудитско-френската банка изобщо някога
е откривала такива сметки. ABN AMRO отново е отказала коментар пред АР, а британската HSBC не е реагирала на запитването.
След като през пролетта на 2002 г. Израел проведе на Западния бряг мащабна военна операция, израелските военни подготвиха доклад, според който Ал Кудс е превеждала значителни средства на
семействата на палестинци, убити в хода на сблъсъците. Като доказателство за това армията публикува редица документи, напечатани на официални бланки на Комитета.
В същото време Рияд проведе истински маратон за събиране на помощи за тези семейства, с което си навлече гнева на администрацията на президента Буш.
Известен факт е че н началото на миналата 2003 година Citigroup се е свързала с Министерството на финансите на САЩ и Държавния департамент след съобщенията за съществуването на финансов канал между
Саудитска Арабия и Палестинската автономия и след като през 2002 година, саудитският й филиал беше споменаван в иск срещу известни арабски фамилии и благотворителни организации в контекста на
предполагаемите им контакти с компании и частни лица, свързани с терорист №1 Усама бин Ладен.
За какви суми, преведи от саудитците за палестинците става дума, е трудно да се дават оценки, но в отчета на правителството в Рияд от май 2002 година, се посочва, че става дума за подкрепа в
порядъка на $2.61млрд.
В отговор на Вашингтон, че Саудитска Арабия играе ключова роля в подкрепата на световния, и конкретно палестинския тероризъм, кралството оповести, че създава нов неправителствен орган, който ще
контролира пожертвованията.
"Нито един съд няма да повярва, че става дума само за икономическа помощ за "мирното население", заяви пред съда Оузен.
