Комисията за финансов надзор (КФН) представи Годишния отчет за дейността си през 2018 г. пред депутатите от "Комисия по труда, социалната и демографската политика" на 12.06.2019 г.
Годишният отчет е структуриран в две части, като в първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, а
втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г.
Тук ви представяме застрахователните акценти от доклада.
В обръщението на председателя на КФН Бойко Атанасов пред депутатите по отношение на застрахователния сектор се казва следното:
Изминалата година изостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на ЕС и международните компенсационни механизми при застраховката "Гражданска отговорност
на автомобилистите", по-конкретно в международната система "Зелена карта". От кипърския надзорен орган бе отнет лиценза на кипърската застрахователната компания "Олимпик", която извършваше основна
част от дейността си на територията на Република България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина в Народното събрание и в публичното пространство. Почти година по-късно ние
продължаваме да очакваме информация от кипърския съд за назначаване на ликвидатор на застрахователя, след което да предприемем действия по ликвидация на щети и връщане на част от премиите.
След тази стъпка в нас е отговорността да започне процесът по ликвидация и съответно предявяване на претенциите. Още на този етап е ясно, че за предприемането на мерки с цел превенция и
минимизиране на последствията и максималната защита на основната група застраховани лица – българските клиенти на ЗК "Олимпик" – ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани
български институции и организации, като КФН провежда активна координация между тях. Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в режим на
мониторинг от страна на Съвета на бюрата "Зелена карта" през декември 2018 г., КФН приложи серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга. Комисията
провежда интензивен диалог с НББАЗ, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Съвета на бюрата и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и проучва
възможностите за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането, съответно максимално
бързата отмяна на режима на мониторинг.
Обществената дискусия на проекта за система "Бонус-малус" показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и за да бъде ефективно прилагана, така че да постига своите
цели – образуване на индивидуална премия по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите" в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без
щети и нарушения, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Най-важната цел на системата е да подобри пътната безопасност и оттам да доведе до намаляване на броя на
смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на "Бонус-малус" трябва да бъде върху справедливостта, да поставя акцент върху пряката връзка между риска на застрахователя и бонус- малус на
собственика и водача на автомобила.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията),
Комисията за финансов надзор има ангажимента да координира и съгласува процеса по изработване на нови редакции на наредбата, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат
стратегическите цели на тази система.
Друга важна задача, която изпълняваме и е от приоритетно значение за Комисията през 2018 г., е поддържане на адекватно ниво на резервите от страна на българските застрахователи, като се
изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането (КЗ). В тази връзка, както и с оглед присъединяването на България към механизма ERM II, бяха въведени нови, още
по-строги изисквания към оценката на активите на застрахователите. Въведохме и подход на риск-базиран надзор, който има за цел изпреварващо идентифициране, приоритизиране и адресиране на рисковете
в поднадзорните на КФН дружества с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
Важен елемент на защитата на потребителите на застрахователни услуги стана факт с последните изменения на КЗ, транспонирали европейската Директива за разпространение на застрахователни продукти.
Вече заработиха новите изисквания към застрахователните посредници, които поставят в центъра именно информираността и защитеността на потребителя на застрахователни продукти.
Аналитичната част на доклада представя застрахователния сектор по следния начин:
Към края на 2018 г. общият брой на лицензираните (пре)застрахователи със седалище в Република България е 37. От тях 25 са общозастрахователни дружества, 11 животозастрахователни дружества и 1
презастраховател, чийто лиценз дава право на дружеството да извършва дейност по презастраховане по общо застраховане и по животозастраховане. От тях 32 дружества прилагат режима Платежоспособност
II и имат право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единен пазар), а останалите 5 застрахователи извършват дейност без право на достъп до единния
пазар.
В края на 2018 г. приключи процедурата по вливането на "ОББ Животозастраховане" ЕАД в "ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД, като на 31.12.2018 г. вливането е вписано в Търговския регистър.
На база информацията от тримесечните справки съгласно Наредба № 53 към края на четвърто тримесечие на 2018 г., която включва данните за всички застрахователи със седалище в Република
България:
брутният премиен приход към 31.12.2018 г. възлиза на 2 470 млн.лв., като отчита ръст от 14% на годишна база;
българският застрахователен пазар (общо застраховане и животозастраховане) е разпределен в съотношение 84% към 16% в полза на записаните премии по общо застраховане;
застрахователното проникване, изчислено на база брутен премиен приход като процент от БВП, през 2018 г. се изчислява на 2.29% при стойност от 2.19% в края на предходната година. Показателят за
застрахователно проникване при общото застраховане се изчислява на 1.9% в края на отчетния период спрямо 1.8% година по-рано. Застрахователното проникване при животозастраховането в края на 2018 г.
се изчислява на 0.36% при 0.40% година по-рано;
застрахователната плътност, изчислена като брутен премиен приход на глава от населението, се увеличава до 353 лв. в края на 2018 г. в сравнение с 306 лв. в края на 2017 г.
Застрахователната плътност по общо застраховане възлиза на 298 лв. на човек от населението при стойност от 250 лв., изчислена за 2017 г. Застрахователната плътност по животозастраховане възлиза на
55 лв. на човек от населението спрямо 56 лв. година по-рано.
Общо застраховане
Брутният премиен приход, реализиран от застрахователите по общо застраховане със седалище в Република България, с право на достъп до единния пазар, към края на 2018 г., възлиза на 2 050 млн.лв., в
т.ч. 2 026 млн.лв. по директно застраховане и 23 млн.лв. по активно презастраховане. На годишна база се отчита ръст на брутния премиен приход от
19%. Ръстът на премийния приход общо за пазара се дължи основно на ръста на премиите по задължителната застраховка "Гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства (МПС)”.
През 2018 г. в структурата на портфейла на дружествата, които извършват дейност по общо застраховане, основен дял от 75% заемат автомобилните застраховки, като застраховка "Гражданска отговорност
във връзка с МПС" заема дял от 45%, а делът на застраховка "Автокаско” е съответно 30%.
Реализираният премиен приход по застраховка "Гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства” през изминалата година нараства с 42% на годишна база (272 млн.лв. в абсолютна стойност)
и възлиза на 917 млн.лв.
КФН изготви и публикува в началото на 2018 г. анализ за достатъчността на премиите и резервите по тази застраховка. Анализът показа недостатъчност на премиите и по-точно за най-масовите превозни
средства – автомобили, камиони и автобуси, като събраните премии за 2017 г. не са били достатъчни, за да покрият разходите на застрахователите.
С тълкувателно решение № 1/2016, гр.София от 21 юни 2018 г. на Върховния касационен съд на Република България се разширява кръга на лицата, които имат право на обезщетение при смъртен случай по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. КФН изпрати писма до застрахователите, с които ги уведомява за тълкувателното решение и за резултатите от изготвения анализ на
достатъчността на премията по застраховката. Във връзка с необходимостта от увеличение на премиите по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с цел адекватно определяне и покриване с достатъчни премии на поетия риск и във връзка с ефекта от тълкувателното решение, както и направените констатации за
достатъчността на премиите по застраховката в изготвения от КФН анализ, повечето застрахователи предприеха през 2018 г. действия по увеличаване на тарифите си по застраховката.
За увеличението на премийния приход на годишна база по този клас застраховка влияние оказва и фактът, че сключените със "ЗК Олимпик АД-клон България" КЧТ договори бяха прекратени и сключени със
застрахователи със седалище в Република България.
За периода януари - декември 2018 г. записаният премиен приход по застраховка "Автокаско” възлиза на 615 млн.лв., като се отчита ръст от 8% на годишна база.
В края на 2018 г. имуществените застраховки срещу пожар и други бедствия у нас заемат дял от 14% от брутния премиен приход при дял от 17% в края на 2017 г.
Реализираният премиен приход по тези застраховки възлиза на 293 млн.лв., като се отчита ръст от 1% на годишна база.
Застраховките във връзка с медицински разходи, защита на доходите и обезщетение на работниците, заемат дял от 4% в структурата на брутния премиен приход в края на 2018 г., реализиран от
застрахователите по общо застраховане. Премийният приход по тези застраховки през 2018 г. възлиза на 75.3 млн.лв. при 68.0 млн.лв. през 2017 г.
Oтстъпените премии на презастрахователи за 2018 г. са в размер на 653 млн.лв. и представляват 32% от брутния премиен приход, реализиран в сектора.
Коефициентът на самозадържане се изчислява на 0.68.
Възникналите претенции по общо застраховане към края на 2018 г. са в размер на 1 147 млн.лв., като се отчита ръст от 23% на годишна база.
Подобно на структурата на брутния премиен приход, в структурата на възникналите претенции по класове застраховки най-голям относителен дял от 85% заемат автомобилните застраховки, следвани от
имуществените застраховки, заемащи дял от 8%. Най-голямо увеличение в размера на възникналите претенции на годишна база в края на 2018 г. се отчита по застраховка "Гражданска отговорност във връзка
с моторни превозни средства” (с 234 млн.лв.). Това увеличение се дължи както на размера на средната предявена претенция на годишна база, така и на увеличение на броя на предявените претенции. През
2018 г. се наблюдава тенденция на по-бързо предявяване на претенциите във времето. Общо за пазара брутният коефициент на щетимост в края на 2018 г. нараства до 0.61 при 0.57 година по-рано.
Възникналите разходи пред общозастрахователните дружества (всички технически разходи, направени от дружествата през отчетния период) нарастват с 5% на годишна база и в края на 2018 г. възлизат на
563 млн.лв. Те представляват 27% от брутния премиен приход, реализиран в сектора.
Брутният коефициент на разходите в края на отчетния период се изчислява на 0.30 при
0.33 в края на 2017 г. В края на 2018 г. най-висок брутен 0000к омбиниран коефициент, над 1, се изчислява по застраховка "Гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства".
В края на отчетния период сумата на активите на общозастрахователните дружества възлиза на 3 119 млн.лв., като нараства с 15% на годишна база. Стойността на инвестициите на тези дружества нараства
с 4% в края на 2018 г. и възлиза на 1 484 млн.лв., като заема дял от 48% от общата сума на активите. В структурата на агрегирания инвестиционен портфейл на дружествата по общо застраховане основен
дял заемат държавните облигации (54%), следвани от инвестициите в недвижима собственост (12%). Делът на инвестициите в недвижима собственост (различна от тази за собствено ползване) в общия
инвестиционен портфейл на дружествата по общо застраховане през 2017 г. и 2018 г. се запазва на 12%. През
последната година делът на инвестициите в дялови участия в свързани предприятия
намалява незначително, а делът на останалите дялови инвестиции нараства с 2 пр.п. В края на 2018 г. делът на инвестициите в облигации, нараства с 2 пр.п. за една година и достига до
63%. Този вид инвестиции за последните няколко години се увеличава за сметка на дела
на инвестициите в депозити в банки, чийто дял намалява значително за последните години и
достига 4% в края на 2018 г. В края на 2018 г. общият размер на задълженията на общозастрахователите възлиза на 2 229 млн.лв. и на годишна база нараства с 22%. Брутните технически резерви, заделени
от общозастрахователните дружества, представляват 87% от
задълженията на застрахователите по общо застраховане.
В края на 2018 г. размерът на брутните технически резерви, заделени от общозастрахователните дружества за изплащане на бъдещи обезщетения, нараства с 24% и достига 1 944 млн.лв. Ефект за увеличения
размер на резервите има и тълкувателното решение № 1/2016 на Върховният касационен съд на Република България, съгласно което бе разширен кръга на ползващите се лица по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите". Превишението на активите над пасивите (задълженията) на застрахователите по общо застраховане в края на 2018 г. се изчислява на 890 млн.лв. при
превишение от 836 млн.лв. В края на 2017 г. допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите по общо застраховане към 31.12.2018 г.
възлизат на 914 млн.лв., а капиталовото изискване за платежоспособност (КИП) възлиза на 573 млн.лв. Допустимите собствени средства от първи ред - неограничени заемат 94% от общо допустимите
собствени средства. Покритието на КИП с допустими собствени средства към края на 2018 г. се изчислява на 159%. Допустимите собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване на
застрахователите по общо
застраховане към 31.12.2018 г. възлизат на 887 млн.лв., а минималното капиталово изискване
(МКИ) възлиза на 257 млн.лв. Съответно покритието на МКИ с допустими собствени
средства към края на 2018 г. се изчислява на 346%.
Животозастраховане
Брутният премиен приход, записан от животозастрахователите към края на 2018 г., отчита спад от -5% на годишна база и в края на 2018 г. възлиза на 407 млн.лв., в т.ч. 404 млн.лв. по директно
застраховане и 3 млн.лв. по активно презастраховане.
По отношение на структурата на портфейла на животозастрахователите по класове застраховки към края на 2018 г. не се наблюдава съществена промяна в сравнение с предходни години и основен дял в нея
заемат застраховка с участие в печалбата (37%), застраховка във връзка с медицински разходи (18%) и други застраховки "Живот" (18%). Наблюдава се увеличение на дела на застраховка във връзка с
медицински разходи (от 13% в края на 2017 г. на 18% в края на 2018 г.) и на застраховка във връзка със защита на доходите (от 7% в края на 2017 г. на 13% в края на 2018 г.).
Ръст на годишна база в размера на премиите се отчита по застраховка във връзка с медицински разходи, застраховка във връзка със защита на доходите и застраховка във връзка с обезщетение на
работниците. По всички останали класове животозастраховане се наблюдава спад на премиите на годишна база.
Брутните възникнали претенции през 2018 г. по животозастраховане възлизат на 152 млн.лв. На годишна база се отчита спад в размера на възникналите през годината претенции с -11%.
В общата структура на възникналите претенции най-голям е делът на застраховка с участие в печалбата (62%), следвана от застраховка във връзка с медицински разходи (15%) и други застраховки "Живот”
(13%).
Разходите, извършени от животозастрахователите във връзка с осъществяване на дейността им, нарастват с 5% на годишна база и в края на 2018 г. възлизат общо на 115 млн.лв., което представлява 28% от
брутния премиен приход, реализиран за периодa.
Общата сума на активите в животозастрахователния сектор се увеличава с 3% на годишна база и в края на 2018 г. възлиза на 1 541 млн.лв.
Стойността на инвестициите на животозастрахователите (с включена стойност на инвестициите по договори, обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд) е 1 406 млн.лв. в края на 2018 г., като те
представляват 91% от общата сума на активите в сектора. Изменението в стойността на инвестициите се изчислява на -1% на годишна база.
Стойността на инвестициите, без активите, държани за обвързани с индекси и с дялове в инвестиционен фонд договори, възлиза на 1 197 млн.лв. От нея, основен дял към края на 2018 г. заема стойността
на облигациите (62%), следвана от стойността на дяловите участия в
свързани предприятия (10%) и на колективните инвестиционни схеми (8%). Най-голямо увеличение на годишна база се наблюдава в стойността на дяловите участия в свързани предприятия (10.6 млн.лв. в
абсолютна стойност) и на корпоративните облигации (8.3 млн.лв. в абсолютна стойност).
През 2018 г. продължава да се отчита намаление (с 40 млн.лв. на годишна база) на стойността на депозитите, различни от парични еквиваленти, и към края на годината те достига 23 млн.лв., което се
обяснява с продължаващата среда на ниски лихвени равнища.
Стойността на активите, държани за обвързани с индекси и с дялове в инвестиционен фонд договори, се увеличава с 25% на годишна база и достига 210 млн.лв. в края на 2018 г., като тези инвестиции
съставляват 15% от общия размер на инвестициите в животозастрахователния сектор.
Заделените от животозастрахователите брутни технически резерви (без технически резерви по договори, обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд) през 2018 г. се увеличават с 10% и в края на
годината възлизат на 865 млн.лв.
Техническите резерви по договори обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд заделени към края на 2018 г. нарастват с 27% на годишна база и в края на годината възлизат на 203 млн.лв.
Превишението на активите над пасивите (задълженията) на застрахователите по животозастраховане в края на 2018 г. се изчислява на 413 млн.лв. при превишение от 464 млн.лв. в края на 2017 г.
Допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите по животозастраховане към 31.12.2018 г. възлизат на 399 млн.лв., а капиталовото
изискване за платежоспособност (КИП) възлиза на 147 млн.лв. Допустимите собствени средства от първи ред - неограничени заемат дял от 97% от общо допустимите собствени средства. Покритието на КИП с
допустими собствени средства към края на 2018 г. се изчислява на 271%.
Допустимите собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване на застрахователите по животозастраховане към 31.12.2018 г. възлизат на 396 млн.лв., а минималното капиталово
изискване (МКИ) възлиза на 104 млн.лв. Съответно покритието на МКИ с допустими собствени средства към края на 2018 г. се изчислява на 380%.
Спрямо 2017 г. допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност, както и превишението на активите спрямо пасивите, намаляват основно поради вливането на
"ОББ-Животозастраховане" ЕАД в "ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД.
Презастраховане
През 2018 г. дейност по активно презастраховане извършват седем компании по общо застраховане, две компании по животозастраховане и един презастраховател. Реализираният от тях премиен приход през
годината възлиза на 1 755 млн.лв. при 1 546 млн.лв. година по-рано. Основен дял в дейността по активно презастраховане през отчетната година заема застраховка "ГО, свързана с притежаването и
използването на МПС” и имущественото застраховане срещу пожар и други бедствия. Изплатените обезщетения на цеденти възлизат на 927 млн.лв. В структурата на изплатените обезщетения най-голям дял
заема имущественото застраховане срещу пожар и други бедствия.
Гаранционен и обезпечителен фонд
Гаранционният фонд (ГФ/Фонда) е юридическо лице със седалище в гр. София, което извършва плащания на обезщетения към увредени лица във връзка със задължителните застраховки "ГО, свързана с
притежаването и използването на МПС” и "Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, гарантира
застрахователни вземания при несъстоятелност на застрахователя.
ГФ създава и управлява като обособени сметки:
Фонд за гарантиране на вземанията на увредените лица от незастраховани и неидентифицирани моторни превозни средства – Фонда за незастраховани МПС;
Фонд за гарантиране на вземанията при несъстоятелност на застраховател по чл. 519, т. 2 и 3 от КЗ – Обезпечителен фонд.
През 2018 г. приходите на Фонда за незастраховани МПС, формирани от вноски по задължителните застраховки "Гражданска отговорност” на автомобилистите и "Злополука” на пътниците в средствата за
обществен транспорт, възлизат на 38.767 млн.лв. при 39.4 млн.лв. към края на същия период на предходната година.
Разходите за обезщетения нарастват с 24% спрямо предходната година и възлизат на 35.6 млн.лв.
Към 31.12.2018 г. финансовият резултат на Фонда за незастраховани МПС е 1.6 млн.лв. Средствата на фонда се управляват при спазване на изискванията за диверсификация и подходящо разпределение,
предвидени в КЗ. Средствата се инвестират по решения на Управителния съвет, съобразно реда за инвестиране на техническите резерви на застрахователите и в съответствие с Общите принципи за
инвестиране, приети от Съвета на Фонда. Към края на 2018 г. разполагаемите средствата във Фонда за незастраховани МПС, съгласно чл. 556, ал. 1 от КЗ, възлизат на 74.2 млн.лв. Техният размер
отговаря на изискването съгласно чл. 556, ал. 2 от КЗ, според което минималният им размер е определен на 10 млн.лв.
Приходите на Обезпечителния фонд за 2018 г. възлизат на 6 млн.лв. и на годишна база нарастват с 3%.
През 2018 г. от средствата на Обезпечителния фонд са изплатени гарантирани застрахователни вземания към потребителите на застрахователни услуги в общ размер на 68 хил.лв. Към 31 декември 2018 г.
средствата на Обезпечителния фонд възлизат на 59 млн.лв.
Надзорна дейност на КФН в застрахователния сектор
Надзорната дейност, която управление "Застрахователен надзор” осъществява върху дейността на поднадзорните лица, се изразява в контрол върху дейността им за спазване изискванията на Кодекса на
застраховането, актовете по неговото прилагане, както и актовете на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно
започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).
Дистанционният надзор през 2018 г. се базира на годишни и периодични справки, отчети на застрахователите и презастрахователите, застрахователните групи, Гаранционния фонд, и застрахователните
брокери, както и на изискваната допълнителна информация за определени сфери от тяхната дейност. През годината са извършени 679 дистанционни проверки по документи на застрахователи,
презастрахователи, застрахователни групи и Гаранционен фонд и 789 дистанционни проверки по документи на застрахователни брокери. Прегледаната информация включва годишни и периодични отчети и
справки от застрахователите, застрахователните групи и застрахователните брокери със седалище в Република България, представени в КФН в съответствие със задълженията за отчетност пред надзорния
орган съгласно изискванията на чл. 126 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 311, ал. 3 от КЗ.
През 2018 г., по отношение на застрахователите и презастрахователите, прилагащи режима Платежоспособност II, в хода на текущия дистанционен надзор беше проверявано изпълнението на законовите
разпоредби на КЗ относно минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност. Също така беше извършен преглед и проверка на представените отчети за платежоспособност и
финансово състояние, редовните надзорни отчети и на докладите относно резултатите от оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, представени от застрахователите и
презастрахователите. В резултат на извършените проверки по документи на един застраховател е направена преоценка и преизчисляване на финансовите показатели и са установени отклонения от
нормативните изисквания за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност с допустими собствени средства. Във връзка с това, спрямо застрахователя е приложена принудителна административна
мярка по чл. 587, ал. 3, т. 11 във връзка с чл. 215, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КЗ. В резултат от приложената надзорна мярка е представен план за възстановяване на допустимите собствени средства и
ограничаване на рисковия профил за гарантиране на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност, който е одобрен. Освен това, през 2018 г. един застраховател информира КФН за установен
недостиг на собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност. В тази връзка, в съответствие с изискванията на чл. 215, ал. 1 от КЗ застрахователят представи в КФН План
за възстановяване на собствените средства, който е одобрен и изпълнен.
По отношение на застрахователите без право на достъп до единния пазар през 2018 г. е извършен преглед на активите за покритие на техническите резерви на застрахователите и съответствието им на
законовите изисквания по отношение на видовете активи и тяхната структура, както и проверка дали активите за покритие на техническите резерви са в размер, съответстващ на размера на образуваните
към последното тримесечие технически резерви.
Извършена е проверка относно достатъчността на размера на собствените средства на дружествата без достъп до единния пазар за покритие на границата на платежоспособност/гаранционния капитал и
спазване на изискванията за платежоспособност към края на всяко тримесечие.
През 2018 г. беше извършен преглед и на докладите относно резултатите от оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, представени от застрахователите и презастрахователите.
В допълнение, през 2018 г. бяха извършени дистанционни проверки на:
наличностите по депозитни и разплащателни сметки на част от застрахователите;
наличието на тежести върху притежаваните от застрахователите банкови сметки през същия период, включително запори (наложени, действащи и вдигнати);
отделни категории активи от баланса по Платежоспособност 2;
спазването на принципа на разумния инвеститор съгласно чл. 124 от КЗ;
относно политики за предоставяне на заеми.
Във връзка с извършените дистанционни проверки за наличности по сметки и наличие на тежести върху тях и поради установени голям размер наложени запори, както и с цел да се осигури изпълнението на
задълженията на застраховател за изплащане на обезщетения, е приложена принудителна мярка. Със същата е разпоредено дружеството да изпълнява всички свои задължения, произтичащи от влезли в сила
съдебни решения, както и да представя в КФН за период от шест месеца ежеседмични справки за всичките задължения по влезли в сила съдебни решения, в това число и тези задължения, по които има
образувани изпълнителни дела.
Дистанционният надзор на застрахователите включва и проверка на достатъчността на заделените технически резерви. Във връзка с определяне размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции
по застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, в края на всяко тримесечие е обобщена и публикувана на интернет страницата на КФН информация за размера и броя на изплатените и предявени
претенции по застраховката, стойността на факторите на развитие.
Към края на всяко тримесечие на 2018 г. е извършена проверка за спазване на законовите изисквания по отношение на прилагания метод за определяне размера на резерва за възникнали, но непредявени
претенции по застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите. Регулярно е извършван преглед на подадените в Комисията за финансов надзор от застрахователите справки с периодичната отчетност
и на данните за изплатените претенции по застраховка по т. 10.1 от раздел ІІ, буква "А" на Приложение № 1 от КЗ в електронната информационна система за оценка, управление и контрол на риска,
поддържана от Гаранционния фонд.
През 2018 г. беше извършен анализ на пазара по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, който представлява технически анализ на развитието на пазара на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България и цели идентифициране на основните пазарни предизвикателства, свързани с тази застраховка.
За целите на анализа на достатъчността на резервите от КФН са извършени изчисления, с които да бъдат направени сравнения на съпоставима база на резервите въз основа на официалните данни от
справките и отчетите на застрахователите по Наредба № 53.
Също така през 2018 г. от КФН беше извършен анализ на достатъчността на премиите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Анализът изследва достатъчността на премиите за всяка
година на събитие - брутните записани премии, брутните спечелени премии, рисковата премия (очаквана крайна загуба за всяка година на събитие съответно) и реално извършените аквизиционни и
административни разходи. Достатъчността на премиите е разгледана както общо – за всички застраховани МПС по години, така и за всяка от четирите рискови групи поотделно, така както са определени в
чл. 92, ал. 2 от Наредба № 53.
Резултатите от извършения анализ на пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България са публикувани на страницата на КФН.
През 2018 г. от страна на КФН беше направен анализ на ефектите от Тълкувателно решение № 1 от 2016, гр. София, 21 юни 2018 г. на Върховният касационен съд на Република България върху крайната
загуба на застрахователите по отношение на неимуществените претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Допълнително, през 2018 г. бяха извършени задълбочени проверки на някои застрахователи относно размерите на заделените и отчетени в КФН резерв за възникнали, но неизплатени претенции по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Също така е извършена съпоставка на данните, предоставени от застрахователите с данните за претенциите на ГФ, както и с информацията по отношение на
претенциите по "Зелена карта".
Действия, предприети от страна на КФН във връзка с дейността на застрахователите, свързана със системата "Зелена карта"
На 03.11.2017 г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) информира КФН, че Управителният съвет на бюрото е взел решение за започване на процедура по мониторинг спрямо
един застраховател – член на бюрото, предвид нарасналия брой искания за гаранции по смисъла на чл. 6 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, оправени към бюрото и свързани с претенции по полици
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени от застрахователя.
След извършване на необходимите проверки и по повод констатираното неспазване от страна на застрахователя на установения във Вътрешните правила двумесечен срок за възстановяване на суми, дължими на
чуждестранен кореспондент или национално бюро, на 22.03.2018 г. спрямо дружеството беше приложена ПАМ. С мярката беше разпоредено на застрахователя да изплаща всички свои задължения към участниците
в системата "Зелена карта" в изискуемите срокове. Освен това, с мярката беше въведен и допълнителен 6-месечен мониторинг от страна на КФН с цел проследяване на изпълнението на задълженията на
застрахователя по Вътрешните правила на Съвета на бюрата, причините, на които се дължи неспазването на предвидения двумесечен срок за възстановяване на суми и отговорните за това лица.
Предвид факта, че до средата на 2018 г. броят на отправените към бюрото искания за гаранции, които искания са на основание сключени от застрахователя полици по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите продължи да нараства, КФН предприе допълнителни надзорни мерки, като с решение от 30.07.2018 г. приложи нова принудителна административна мярка спрямо дружеството, с която
Комисията назначи финансова и актюерска проверка, както и проверка на създадената вътрешна организация в застрахователя, която да се извърши от независими одиторски предприятия. Съгласно мярката,
на одиторите беше възложено да установят точния размер на задълженията на застрахователя към 30.06.2018 г. по всяка претенция спрямо застрахователя, възникнала в резултат на събития, настъпили
извън територията на Република България, както и достатъчността на заделените от застрахователя технически резерви по тези претенции.
Изготвеният от одиторите доклад постъпи в КФН на 08.11.2018 г. В него обаче одиторите посочват, че предвид установените в хода на проверката несъответствия и разминавания в данните на
застрахователя, независимите експерти не са в състояние да дадат конкретни данни и заключения относно задълженията на дружеството към участниците в системата "Зелена карта" и съответно да извършат
точна оценка на финансовото състояние на застрахователя.
Следва да се има предвид, че в рамките на 2018 г. застрахователят неколкократно посочва в писма до КФН, че допуснатото от негова страна неспазване на сроковете за разплащане в системата "Зелена
карта" се дължи на проблеми с някои негови бивши кореспонденти по чл. 4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. В тази връзка КФН изпрати писма с молба за съдействие до съответните надзорни
органи и национални бюра "Зелена карта".
В тази връзка КФН откри проверка на място на застрахователя с натрупани неизплатени задължения в системата "Зелена карта". В резултат на проверката, на дружеството бяха дадени предписания за
подобряване на организацията в застрахователя и повишаване на ефективността на системата на управление, така че дружеството да е в състояние да изпълнява своите задължения в изискуемите
срокове.
Допълнително, в резултат на извършената проверка беше приложена и принудителна административна мярка, с която застрахователят се задължава да задели, актуализира и преизчисли размера на резерва за
предявени, но неизплатени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, който да отговаря на задълженията на дружеството към кореспонденти или към съответни чуждестранни
бюра "Зелена карта", формирани от искания за възстановяване на суми, постъпили от съответните кореспондент/национално бюро "Зелена карта" в друга държава.
Освен това, спрямо застрахователя беше приложена принудителна административна мярка, с която на дружеството беше разпоредено да възстанови на НББАЗ всички суми, изплатени от бюрото за сметка на
застрахователя, да изплаща сумите по отправените искания за гаранции в едномесечен срок от тяхното постъпване, както и да изготви план, който да съдържа конкретни срокове и мерки за изплащане на
задълженията на застрахователя по постъпилите искания за възстановяване на суми, отправени от кореспонденти и национални бюра "Зелена карта".
Допълнително, с оглед установяване и преустановяване на възникналите проблеми, свързани със системата "Зелена карта", КФН извърши проверка на място на НББАЗ, констатациите и предприетите действия
по която са подробно описани в т. 3.2. Проверки на място.
През 2018 г. беше взето участие в работата на надзорните колегиуми, в които участва КФН. Служители на КФН участваха в проведените през годината срещи на надзорните органи, както и в обмяната на
информация между тях.
Също така беше взето участие в различни количествени пазарни проучвания на европейските надзорни органи – Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския съвет
за системен риск.
Във връзка с извършването на оценка на въздействието на дългосрочните мерки за гаранции и на мерките относно капиталовия риск, и ревизиране на стандартната формула за изчисление на капиталовото
изискване за платежоспособност беше събрана и обобщена информация от застрахователите и презастрахователите, прилагащи режима по Платежоспособност II. Въз основа на тази информация бяха попълнени и
изпратени количествени и качествени въпросници на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване.
Въвеждане на риск базиран надзор
През 2018 г. управление "Застрахователен надзор” разработи системи от критерии за категоризация на застрахователните дружества без право на достъп до единния пазар и с право на достъп до единния
пазар според степента им на риск и системна значимост. В тази връзка е утвърден наръчник за процеса на надзорен преглед по отношение на дейността на застрахователните и презастрахователни
предприятия.
Процесът на надзорен преглед засяга всички дейности, които КФН извършва, за да изпълнява своите задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 582 от КЗ, включително оценката на стратегиите,
процесите и отчетните процедури на застрахователните и презастрахователните предприятия, установени от тях с цел спазване на КЗ, на актовете по неговото прилагане, както и на актовете на
Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО.
Процесът на надзорен преглед обхваща:
оценката на качествените изисквания по отношение на системата на управление на застрахователя или презастрахователя,
оценката на рисковете, пред които съответното лице е изправено или може да се изправи, и
оценката на способността на застрахователя или презастрахователя да оценява рисковете, пред които е изправено, като се вземат предвид обстоятелствата, при които извършва дейността си.
Целта е да се определи начина, по който се постига рисково базиран, ориентиран към бъдещето и пропорционален надзорен подход в рамките на процеса на надзорния преглед.
Наръчникът описва обхвата на процеса на надзорния преглед и действията, които се считат за релевантни. В наръчника е предвидено извършването както на оценка на въздействието, така и оценка на риска
за всяко предприятие при получаването на периодични справки, отчети и доклади.
