Дали закон за частния фалит би бил панацея за свръхзадлъжнели хора
Наскоро от АБВ обявиха, че предлагат приемането на закон за личния фалит, с който да се осигури защита при свръхзадлъжнялост на гражданите, позволявайки им да получат втори шанс, или разпространеното в други европейски практики Fresh start.
Дали обаче на практика това означава спасение на силно задлъжнели хора от техните кредитори, опрощаване на дългове или друга процедура, която би им помогнала да живеят по-лесно. В отговор на тези въпроси Асоциацията на колекторските агенции в България е подготвила анализ, който показва основни моменти от тази практика в страните, в които вече действат подобни механизми.
Лесно е длъжниците да припознаят в закона за частния фалит вариант за спасение от кредиторите или начин за опрощение задълженията, които не са по силите им да изплащат. Затова темата лесно може да се подхлъзне в популистка плоскост.
Нека обаче да видим в по-голяма дълбочина какво представлява частния фалит и как се практикува в страните, където подобен закон действа и е показал ефективността си.
Първо е добре гражданите да са информирани, че действащото и в момента българско законодателство предлага защита на доходите и имуществото им. Според Гражданско-процесуалния кодекс кредиторът не може да вземе и продаде принудително определени вещи на длъжника, необходими за ежедневния му нормален живот (чл. 444 от ГПК). Длъжникът също има и защита върху единственото си жилище (според чл. 444 от ГПК) - стига да не е ипотекирано. Същото е положението и във всички страни, в които е уредена законодателно личната несъстоятелност - длъжникът няма как да запази ипотекирано жилище, в случай че фалира (изключенията са само три - Люксембург, Канада, Гърция). Чл. 446 от ГПК пък защитава доходите на длъжника – в зависимост от заплащането, което получава, и лицата, които издържа, му се гарантира определен размер, обвързан с минималната работна заплата в България.
Тоест законът за частния фалит няма да промени значително гарантираната и в момента защитата на гражданите, даваща му възможност да се възстанови от временното затруднение и да продължи нормално живота си. В същото време обаче практиката е чрез него да се защитават в известна степен и интересите на кредиторите му, че част от дълговете ще бъдат погасени, както и тези на обществото - от злоупотреби и отговорността да се плащат чужди задължения.
Второ според международната практика и законодателство не е много лесно да започне процедура за физическия фалит. Тя се разглежда и решава от съда и е скъпа процедура, затова, ако се установи, че длъжникът не може да я заплати, тя не започва. Съществуват и строги критерии за това при какви условия можем да "кандидатстваме" за физически фалит – например минимален размер на натрупания дълг (Канада, Нова Зеландия, Франция) или максимален праг, над който не може да се пристъпва към подобна процедура (Англия, Канада, Ирландия, Франция). В случай че длъжникът не отговаря на критериите, а е подал документи за фалит, той търпи санкции.
Ако съдът одобри фалита на дадено лице, той му назначава администратор на несъстоятелността или синдик. През времето на несъстоятелността всички доходи на длъжника над минимално осигурените (гарантирани в момента от ГПК) отиват при този синдик и той поема отговорността да ги разпределя между кредиторите. Освен това синдикът получава възнаграждение за тази си работа, което винаги се заплаща от длъжника, независимо че той е в състояние на физически фалит. Защитата и съответно управлението на имуществото и доходите на длъжника от администратора продължават различен период от време, например в Германия - 6 години, в Австрия – 7 години. Съществуват и ограничения за това кога и колко пъти едно лице може да обявява фалит – например в Латвия и Полша това може да стане само веднъж в живота, а в други трябва да изминат поне 10 години от предишната несъстоятелност.
Това, че човек е обявил физически фалит, не означава, че неговите задължения са опростени. Във всички държави, където има действащ такъв закон, има и определени изисквания за минимален дял на дълга, който трябва да бъде погасен (минимум 30%). Впоследствие съдът изготвя и одобрява погасителни планове за удовлетворяване на задълженията към кредиторите. Освен това има и вземания, които не се опрощават, като данъци и такси, задължения за издръжка, съдебни такси и други.
Практиката на повечето държави включва и кредитен регистър – "черен списък", в който се регистрират фалиралите физически лица. В САЩ в този регистър се водят и лицата, които вече са приключили несъстоятелността, и това се отразява на кредитния им рейтинг в бъдеще. При започване на работа американските граждани трябва да представят и справка от кредитния регистър наравно със свидетелството за съдимост. В периода, в който лицето е в състояние на физически фалит, в много страни не може да ползва банкови и кредитни услуги.
Освен това на лицата, обявили несъстоятелност, се налагат и забрани по отношение на упражняването на определени дейности. Такива хора не могат да стават адвокати, нотариуси, синдици, агенти на недвижими имоти, не могат да извършват търговска или стопанска дейност, не могат да заемат управленски и мениджърски постове.
"Законът за физическия фалит не бива да се разглежда като панацея или индулгенция на задълженията. Българските граждани и в момента са защитени от съществуващото законодателство и приемането на подобен закон няма да облекчи затрудненото им положение или да им гарантира по-голяма защита. Неговото приемане би увеличило риска при кредитирането, съответно и лихвите по кредитите, като това ще е за сметка на редовните платци" – коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.
