Прогноза за българския банков сектор за периода 2007-2009 г.
Икономистите на УниКредит Груп очакват значителен растеж в обема на бизнеса, особено по отношение на кредитите. Средният кумулативен ръст на заемите за неправителствения сектор до края на 2009 г.
ще достигне 23,4%. Този ръст е сравним с очакванията за останалите страни от региона. В основата на растежа ще бъде силното инвестиционно търсене в корпоративния сектор и значителния апетит за
потребление на стоки и услуги при домакинствата, който е резултат от постепенното изравняване в стандарта на живот в България с този в по-развитите страни от Западна Европа. От гледна точка на
търсенето предпочитаните сегменти ще бъдат малките и средни предприятия и кредитите за домакинствата. Търсенето на ипотечни кредити ще остане силно, което изглежда разбираемо
като се има предвид, че недвижимите имоти се превръщат в предпочитана форма на спестяване при домакинствата.
Данните за секторната сегментация на корпоративните кредити (при използване на данни от консолидираните баланси по сектори на икономиката) показват най-висока концентрация на кредити в сектор
“Търговия на едро и дребно”. В по-голямата си част това са оборотни кредити. В промишлеността висока концентрация на кредити се наблюдава в някои от т.нар. традиционни сектори (характеризиращи се
като правило с висок относителен дял на разходите за труд и ниска добавена стойност), най-вече производството на “Храни и напитки”. Това в значителна степен се отнася и за “Енергетика”, “Туризъм”,
“Строителство” и производството на “Метали”. Сектори на икономиката, които се характеризират с ниско ниво на проникване на банковите заеми са “Селско Стопанство” - близо 10% дял от брутната
добавена стойност в икономиката при по-малко от 3% от общо кредитите, отпуснати от местни банки. Сектори с много добра перспектива, към които икономистите на УниКредит Груп очакват предлагането на
кредити постепенно да се преориентира, са производството на машини и оборудване, включително производство на електрически машини и апарати, както и производство на различни строителни материали,
най-вече поради бързия ръст на строителен сектор.
Инвестициите в България нарастват с изпреварващи темпове и са в основата на растежа на брутния вътрешен продукт, от гледна точка на компонентите на крайното търсене. В същото време
се наблюдават значителни промени в структурата на финансиране на разходите за придобиване на дълготрайни материали активи. Членството в ЕС доведе до значително нарастване на външното финансиране в
периода 2004 - 2006 г. През последните три години 47% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са били финансирани с преки чуждестранни инвестиции и дългосрочни външни
заеми, докато през предходните три години са били средно 27%. През 2005 г. и 2006 г. тази тенденция допълнително беше подсилена и от рестрикциите върху ръста на заемите, отпускани от местни банки.
Това накара търсенето да се преориентира към източници на финансиране извън българския банков сектор. С това се свързва и ръста на лизинга до 6% от инвестиционните разходи през 2006 година. По
оценки на УниКредит Булбанк през 2006 г. дългосрочните кредити, отпуснати от местни банки, са използвани за финансиране на около 12% от инвестиционните разходи, докато делът на финансиране от
вътрешни за компанията източници, най вече за сметка на реинвестираните печалби, е около 35%.
Класическият начин да се оцени задлъжнялостта на сектор на домакинствата, е да се направи съпоставка между нивото на доходите (измерени чрез БВП) и общо финансовите пасиви на домакинствата. Тези
данни сочат, че задлъжнялостта на домакинствата в България (21%) леко изпреварва средната за ЦИЕ (17.3%) в края на 2006 г. Алтернативен подход е да се сравни нивото на доходи и броя на
домакинствата от двете децилни групи (децилна група е десет процента в случая от домакинствата) с най-високите нива на доходи от една страна, с информация за броя и средния размер на сравнително
големите кредити. По оценки на УниКредит Булбанк, взимащи в предвид разликата между официално декларираните заплати и действителните такива (така както са измерени от Витоша Рисърч и Industry
Watch), в момента десетте процента домакинства с най-високо ниво на доходите имат среден месечен доход от 2275 лева. Тези от втората по ниво на доходи децилна група имат съответно среден месечен
доход от 1369 лева. Ако приемем, че двадесетте процента домакинства с най-високи доходи са онези, на които се падат сравнително големите заеми – тези с единичен размер от над 10 000 лева, то
възниква следната картина на задлъжнялост в България. Срещу 180 003 заема със среден размер от 34 467 лв. и средномесечен размер на сумата, необходима за обслужване на заема от 395 лв. (при 10
годишен кредит и 7.5% лихва), стоят 272 хиляди домакинства със средномесечен доход от 2275 лв. и други 272 хиляди домакинства със средномесечен доход от съответно 1369 лв. Според УниКредит Булбанк,
тези данни подчертават наличието на допълнителен потенциал, който има местния банков сектор по отношение на кредитите на дребно. Тези данни позволяват достигнатите нива на задлъжнялост да бъдат
определени като умерени.
Темповете на нарастване на депозитите постепенно ще се редуцират спрямо неустойчиво високите нива, наблюдавани през последните няколко години. УниКредит Груп очаква кумулативен
средногодишен ръст на депозитите от около 18% в периода на прогнозата 2007 - 2009, спрямо 33% за периода 2004 - 2006 г. Това се обуславя от забавяне в ръста на депозитите на домакинствата, най-вече
поради преориентиране на предпочитанията към недвижими имоти и алтернативни форми на спестяване като предпочитани инструменти за акумулиране на богатство. В същото време подобряващите се финанси и
печалби на корпоративния сектор ще позволят ръста на депозитите в този сегмент да продължи да изпреварва номиналния ръст на БВП за периода до 2009 г. През 2007 г., в частност, е налице и
съществен ефект, произтичащ от много високата база през предходната година, когато банките еднократно привлякоха значителни по обеми депозити от не-резиденти, с цел да смекчат ефекта от
ограничителните мерки на БНБ върху ръста на заемите.
Кумулативният дял на кредитите, класифицирани като нередовни и необслужвани, се очаква да нарасне умерено до около 4.2% в края на 2009 г., при малко под 3% в момента. Това се свързва с две причини.
Първо, навлизането в сегменти с по-ниски доходи и следователно повече риск при кредитите на дребно, както и по-голямото проникване при МСП. Тази тенденция носи ползи, произтичащи от по-добрата
диверсификация, но и предизвикателства, тъй като голяма част от МСП са в сивия сектор на икономиката и оценката на кредитоспособността изисква разработването на специфични инструменти за оценка и
контрол на риска. И второ, много интензивното съперничество между банките за пазарен дял в някои изолирани случаи води до по-бързо, отколкото благоразумието изисква, разхлабване на стандартите за
кредитоспособност, прилагани спрямо кандидатстващите за кредит фирми и домакинства.
В периода 2007 – 2009 г. приложимите лихвени проценти по новоотпуснатите кредити ще продължат да намаляват. Това обаче ще става много по-бавно от темповете, наблюдавани през
последните няколко години. Три основни причини ще обуславят много бавната динамика на процеса. Първо, лихвите по кредитите в България вече са много близки до тези в страните от ЦИЕ и дори до тези в
някои страни в евро зоната и следователно голямата част от потенциала за спад в лихвите, като последица от процеса на конвергенция (догонване), вече е изчерпан. На второ място, разходите за
финансиране ще нараснат поради по-високите международни лихви. И трето, структурата на общо новопредоставените кредити ще еволюира в посока увеличаване дела на кредитите на дребно и тези за МСП,
които като правило се характеризират с по-високи нива на приложимите лихвени проценти по новия бизнес. В резултат анализаторите на УниКредит Булбанк очакват умерено редуциране на общия лихвен спред
между кредитите и депозитите с 90 базисни точки до 5,6% през 2009 г.
Ката цяло, УниКредит предвижда положителен сценарий за развитието на банковия сектор в България в периода на следващите три години. Възможностите за реализиране на печалба ще остане на високи нива
при възвращаемост на капитала след облагане с данъци от порядъка на около 20% средно за периода на прогнозата. Според анализаторите нарастването на обемите на бизнеса ще бъде основен двигател на
печалбите и ще компенсира в достатъчна степен негативния принос на комбинацията от намаляващите лихвени спредове, увеличаващи се оперативни разходи и повишаващи се разходи за провизиране. Високите
нива на минимално изисквания капитал; нивата на МЗР; липсата на олихвяване на балансите, които търговските банки поддържат при БНБ и по-строгите изисквания за провизиране, ще останат без
значителна промяна, като ще продължат да имат задържащ ефект по отношение на възможностите за реализиране на печалби в сектора.
Рисковете за прогнозата са свързани с много интензивната ценова конкуренция, която заплашва да ерозира лихвените маржове твърде бързо. Също така риск за сектора в периода до 2009
г. представлява фактът, че портфейлът от кредити остава непроверен при сценарий на забавяне на икономическия растеж, който може да се очаква, в случай че реформите в реалния сектор, и особено тези
насочени към подобряване на конкурентноспособността и бизнес климата, продължат да губят скорост.
РА
