Алтернативата на ИПИ представя идеи и за по-ефективни публични разходи и повече свобода за предприемачи, инвеститори и граждани
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи алтернативен
бюджет в сътрудничество с Фондация "Фридрих Науман”. Предложението на ИПИ е израз на убедеността, че държавната намеса и преразпределение през бюджета трябва да са ограничени, публичните
разходи трябва да са ефективни, а процесът на бюджетиране – предвидим и прозрачен. Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода за
предприемачи, инвеститори и граждани.
Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда насърчаване на инвестициите и изсветляване на заетостта. България е изправена пред редица предизвикателства – затягане на паричната политика в развитите
икономики, риск от рецесия в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неблагоприятни демографски процеси, свиващи работната сила. Нивото на инвестициите е изключително ниско през
последните повече от десет години, като по дял на бруто капиталообразуването от БВП България е на опашката сред страните от Централна и Източна Европа. Същевременно успешни и печеливши в
страната компании в момента разпределят над 15 милиарда лева дивиденти годишно – огромен ресурс, който може да се превърне в продуктивни инвестиции. Към това се добавя и предизвикателството за
допълнително облагане на част от компаниите, извършващи дейност у нас за целите на въведения минимален корпоративен данък. Само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло населението в
работоспособна възраст – и това при исторически рекордно ниска безработица. Решението, което ИПИ предлага с алтернативния бюджет, е данъчен стимул за инвестиции, заетост и повишаване на
доходите.
Конкретно, идеята е да има нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление. Инвестициите
са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената
стойност.
Друго предложение е намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат очакванията са за ръст на нетните доходи на работещите с около 33% спрямо 2023 година (при около 14% в базовия
сценарий, на който залага рамката на правителството), увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски
осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации ще доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи.
ИПИ предлага мерки за свиване на бюджетния дефицит. Комбинацията от намалената данъчна тежест, насърчаваща инвестициите, растежа и повишаването на доходите, с реформи за по-ефективни разходи и
подобряването на събираемостта на приходите е предпоставка за премахване на бюджетния дефицит и избягване на нарастване на държавния дълг. Алтернативата на ИПИ включва редица мерки, стъпващи на
няколко принципа:
- поддържане на ниски данъчни ставки с широка данъчна основа – премахване на привилегии и преференции, включително диференцирани ставки и изключения за различни заинтересовани
групи;
- намаляване на субсидиите;
- съкращаване на неефективни разходи чрез структурни реформи и опростяване на регулации;
- съобразяване на разходите за персонал и издръжка на публичния сектор с демографските тенденции и възможностите за умно използване на нови технологии и електронни услуги.
Друга идея в бюджета е свиване на дефицита в тригодишен хоризонт. Краткосрочният ефект от прилагането на пакета мерки в алтернативата на ИПИ е намаляване на разходите с 5 450 млн. лева и
намаляване на данъчната тежест с 2 250 млн. лева, което свива дефицита на касова основа за 2024 г. с 3 200 млн. лева до 1,5% от прогнозния БВП. Приходите нарастват с 8,5% спрямо очакваното за
2023 г., а разходите – с 4%. Пълният ефект от предложението води до свиване на дефицита до 0,8% от БВП през 2025 г. и балансиране на бюджета през 2026 г. В резултат, вместо постепенно нарастване на
публичния дълг до 28.3% от БВП през 2026 г. според бюджетната прогноза на правителството, дългът остава относително непроменен на нива от около 22% от БВП за целия период.
За дългосрочно ускоряване на растежа, което да нареди България сред богатите страни в ЕС в обозримо бъдеще, са необходими и по-дълбоки реформи и усилия в следващите години, включително:
- повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси;
- привличане на високотехнологични глобални лидери и трансформация на българската икономика;
- по-ефективно работеща администрация, премахване или опростяване на регулации;
- социални разходи, насочени към нуждите и подкрепящи устойчиво социално включване, изравняване на възможностите и намаляване на бедността;
- по-ефективно управление на публичните системи чрез промяна на моделите на финансиране за обвързване на с резултат, добавена стойност и качество.
