Мароко и Тунис се облагодетелстват от възстановяването на Европа и имат по-висока политическа стабилност
След период на политически и социален смут, икономическата активност се засилва в Близкия Изток и Северна Африка. Очаква се ръстът в тези страни да бъде 2,6% през 2014 г. и да се ускори до 3,2%
през 2015 г. в резултат на глобалното икономическо възстановяване и първите белези на политически консенсус в някои страни от региона. Въпреки това ръстът остава под средния за периода 2000 – 2010
г. от 5.4%, сочи оценката на Кофас за промените в рисковете в някои страни от Близкия изток и Северна Африка.
Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив очакват икономически растеж от 4.2% през 2014 и 4.1% през 2015 като резултат от стабилна дейност на нефтопреработвателния сектор и
големи бюджетни излишъци. Диверсификационните политики позволяват на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да подкрепят тези индустрии. Приносът на този сектор за брутния вътрешен
продукт общо за страните е намалял от 41% за 2000 г. на 33% за 2014. Те също така се възползват от солидните финансови основи – големи активи в техните суверенни инвестиционни фондове и външни
излишъци. Резкият спад в цените на петрола обаче ще натежи върху растежа и финансовия им баланс през 2015 г.
За вносителите на нефт (Египет, Йордания, Ливан, Мароко, Тунис) благоприятно въздействие се очаква да окажат възстановяването на туризма, увереността на инвеститорите, както и износа, подкрепен от
възстановяването на страните от Европейския съюз. Освен това, много от вносителите на петрол прилагат пакети от стимули за подкрепа на икономическата активност. Очаква се ръстът при тях да бъде
2.5% през 2014 г. и 3,4% през 2015 г. Тези страни обаче страдат от висока безработица и дефицит по настоящия бюджет. Нивата на държавния дълг са все още високи. Въпреки това се очаква ситуацията да
се подобри на база на възстановяването на икономическата активност и реформите.
От друга страна регионалната нестабилност ще тежи върху икономическите резултати на някои страни като Ирак и Либия. Очаква се спадът при тях да е с 2,5% и 19,8% съответно през 2014 г.
"Различията между износителите и вносителите на петрол продължава и реалните темпове на растеж остават под средната стойност за 2000-2010 г. и в двете групи. Въпреки това повечето от тези страни
останаха извън геополитическото напрежение, което им позволява да продължат да привличат чуждестранни инвестиции и да имат стабилни темпове на растеж. Те продължават сериозно да инвестират в
непетролните сектори за трансформиране на икономиките си. Това намалява степента на риск от рязък спад в цените на ресурсите. Именно затова оценките на Кофас на бизнес средата в тези страни са
по-добри. Но все още има предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани, по отношение на бъдещото влошаване на фискалните баланси, високо ниво на бюрокрация и подобряването на прозрачността.
Въздействието на социалната и политическата нестабилност беше по-тежко за петролните вносители. Те все още страдат от политическата несигурност, високата безработица и държавния дълг и дефицита в
настоящия бюджет. Въпреки това тези държави отбелязват известен напредък по отношение на структурните реформи за подобряване на фискалното си представяне, условията на трудовия пазар и бизнес
средата. Очаква се Тунис и Мароко да имат по-добри икономически показатели, поради икономическото възстановяване в Европа”, каза Селтем Илгън, икономист за региона на Близкия изток и Северна Африка
на Кофас.
Петролният сектор: ценовата нестабилност и локално напрежение
Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив притежават най-големите залежи от петрол в света. Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства дават приблизително 41% от
запасите от този продукт в рамките на Организацията на страните износителки на петрол (ОСИП) в края на 2013 г. Този сектор е основният източник на тези страни и по отношение на износа и приходите в
бюджета, както и за необходимото финансиране за развитието на други отрасли. Съответно, спадащите цени на петрола могат да доведат спад в бюджета и експортните приходи. Това също може да подейства
срещу доверието на инвеститорите за някои проекти през свиването на маржовете на корпоративната печалба и да доведе до закъснения или откази. Съчетано с волатилността на цените, това може да
направи нарастващите социални и инвестиционни разходи неустойчиви. По-ниските капиталови разходи могат да натежат върху растеж.
Текстилния сектор: възстановяване след нестабилността
Секторите за текстил и облекло са едни от традиционните индустрии в страните от Северна Африка, тъй като осигуряват важна част от заетостта и промишленото производство. В Мароко текстилният сектор
е най-големият работодател на индустриалната работна сила с 40%. Секторът отчита 10% от БВП и 20 на сто от износа. В Тунис, фирмите от леката промишленост са вторият по големина износител в сферата
на производството, тъй като осигурява 19% от общия износ на страната. Секторът осигури и 7% от общата заетост през първото тримесечие на 2014 година. Концентрацията на износа на текстил в
европейските страни, предоговарянето в полза на клиентите над производителите, ограничения достъп до финансиране и политическата нестабилност са основните рискове в този сектор.
